До Алепо от турската граница се стига по дълга мрежа от кални черни пътища, които не предлагат никаква защита на бунтовниците по тях. Десетки от тях обаче избират да се придвижват нощем, качвайки се на белите пикапи с автоматите си "Калашников" в подготовка за битката за града, пише "Ройтерс".
Търговската столица на Сирия бе относително спокойна по време на въстанието, но битката за между правителството и бунтовниците достигна и Алепо.
"Освободихме селските части на тази провинция. Чакахме и чакахме Алепо да се вдигне, но градът не го направи. Не можехме да разчитаме на тях и затова трябваше да донесем революцията при тях", казва един от командирите на бунтовниците в близко село, наричащ се Абу Хашиш.
Ниският мършав мъж със сив мустак седи с телефони и малки радиостанции в скута си, уреждащ пътя на следващия конвой за Алепо. Саморъчно направени гранати и контейнери с гориво са натрупани в двора на къщата му, готови за изпращане.
"Около 80% от бойците в града идват от селските райони. Алепо е бизнес град, хората заявиха, че искат да бъдат неутрални. Сега, когато ние дойдохме при тях, изглежда, ни приемат", казва Абу Хашиш.
Отчаяни от неутралността на Алепо, бунтовниците в селските региони са решили да започнат настъпление срещу града след убийството на високопоставени служители на силите за сигурност в Дамаск преди две седмици, сред които и министърът на отбраната.
"Това издигна морала ни. Бяхме толкова развълнувани, защото знаехме, че е дошло времето. Алепо е икономическият център, истинският източник на силата на режима. Ако ударим силно и го задържим, ще свалим Башар", казва Абу Бакр, един от бунтовниците в конвоя.
С пристигането си в града по изгрев слънце бойците се пръсват по малките улички с викове "Господ е велик". Малко след това започват сблъсъците, съпроводени с прелитащи над главите им изтребители и дрънченето на картечница.
"Засега нещата вървят добре за нас. Досега се бихме в маслиновите градини и откритите полета. Винаги бяхме открити"Много по-добре е да се бием тук, където може да се крием по уличките и сградите. Ще останем, докато Алепо е освободен."
"Отне ни много месеци, за да освободим селските райони. Тук нещата обаче се случват по-бързо. Дори създадохме екип по сигурността с горещ телефон, на който местните жители може да се обадят, ако искат помощ", казва Хакур.
Докато пият газирани напитки и песни, училището на бунтовниците е ударено от силен трясък. Те бягат към мазето и бързо се връщат към реалността, където армията на Асад е решена да смачка метежниците. След като втори минометен снаряд удря сградата те решават, че е по-добре да сменят базата.
източник: dnevnik.bg