Лихвите у нас - като в ЕС

"Лихвите у нас ще станат като в ЕС", твърди в интервю за "Стандарт"Банките имат многоакумулирани пари под формата на спестявания на граждани и фирми. Тези пари трябва да се пласират по някакъв начин, затова мога да направя една прогноза, че лихвите по кредитите ще намаляват. Година, две, три напред би трябвало да намаляват. Ние сме част от ЕС и трябва да вървим по уеднаквяване на лихвите.

Лихвите по кредити и депозити в развитите държави на Западна Европа са доста по-ниски. Ако речем, че лихвата по депозита е 1 или 2%, съвсем спокойно и кредити може да се отпускат на 3% лихва. В България лихвите по депозитите са в рамките на 5-6% и естествено, лихвите по кредитите растат - 7, 8, 9% и нагоре. Като добавим и степента на риск, който при нас е по-голям, защото процентът на необслужваните кредити е внушителен в България в сравнение със Западна Европа. Ако ние имаме над 20% необслужвани кредити, то за Западна Европа процентът е 5. Така че нивото на необслужваните кредити вдига степента на риска и това кара българските банки да се "застраховат" с по-високи лихвени проценти."

"Накъдето и да тръгне ЕС, България е губеща". Това показва анализът в "24 часа". Според изданието, сценариите за изход от финансовата криза в Европа са три. Единият е нов Европейски договор. В него трябва да се положат основите на интегриран ЕС. С един финансов министър, една хазна, изравняване на данъците и социалните плащания. Такъв договор ще върне България на позициите отпреди 2007 г. в една общност, в която ще си правим компания с други бедни или задлъжнели държави.

Вторият сценарий предвижда създаването на две паралелни валути - северно и южно евро. Тъй като България не се разплаща с евро, ще остане в една премълчавана трета част - в ъгъла за непоправимите. Най-реален и най-разумен е третият сценарий. Той предвижда държавите от ЕС просто да се придържат по-сериозно към настоящите договори. В тях всички мерки, предвиждащи икономическа стабилност и политическа интеграция са приети. Само дето никой не ги спазва."За да излезем от кризата, ни е необходима повече Европа", отбелязва в интервю за "Монитор" Вивиан Рединг, заместник-председател на Европейската комисия и комисар по правосъдие, основни права и гражданство.

На 9 септември ще приключат най-широките досега публични консултации по правата на гражданите, чиято цел е да се определят възможните пречки, които гражданите на ЕС все още срещат. Рединг посочва, че България е сред 10-те страни с най-активно участие. Над 7200 души от цяла Европа вече са отговорили на интернет анкетата. "Твърдо съм убедена, че за да излезем от кризата, ни е необходима повече Европа, а не по-малко. И за тази цел се нуждаем от ангажираността на нашите граждани. В края на краищата Европа се отнася до всички нас, до нашите права, нашите опасения и нашето колективно и общо бъдеще. Следователно гражданите следва да ни водят по пътя към по-силна и по-интегрирана Европа", смята Рединг.

Заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Иво Маринов обяснява пред "Труд" популярността на страната ни в Русия". Той посочва, че при руските туристи ръстът през юли е 30% от началото на годината в сравнение със същия период на м.г. В Русия България е изключително популярна като дестинация (91%) и се ползва с висок позитивен имидж (80%). Интересът е не само към морския туризъм, но и към ски, спа и културен туризъм. При Украйна увеличението на туристите от началото на годината е 40,5%. Според данните на БНБ приходите от международен туризъм за първото полугодие са 1,889 млрд. лв. и в сравнение със същия период на м.г. са нараснали с 0,5%. Можем да очакваме приходите от туризъм да надхвърлят миналогодишното ниво от 5,578 млрд. лв. 2,5 млн. чужденци са били у нас за 7 месеца.

Как се похарчиха стотици милиони евро без никакъв ефект, коментира "Сега". България разполага с около 2,6 млрд. лв. по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" за активни мерки на пазара на труда, обучение и квалификация, социално включване и здравеопазване. Темпът на усвояването им върви по план - договорени са вече около 76%, като целта е до края на септември да са 80%. Разплатени са към 23% от тях, което ще рече около 544 млн. лв. Възстановените и поисканите за възстановяване от ЕС са повече от половината от тях. По план върви и разходването на 73 млн. лв. от бюджета за активни мерки на пазара на труда. Отговарящите за определена сфера правят всичко както и колкото трябва, даже много повече, но проблемите,остават. На пазара на труда с евросредства се финансират проекти по проблеми, отдавна излезли от дневен ред заради дългосрочното планиране и бюрократичното забавяне.

Коментарите на "Сега" за външната политика на страната ни са, че "България акъл за Сирия дава, но бежанци не взема". Сирийската опозиция внезапно изгуби главния си обединител - българския министър на външните работи Николай Младенов. През юни и юли той свикваше срещи на сирийски опозиционери край София, получаваше благодарствени писма от европейски лидери. В момента Съветът за сигурност обсъжда как да се справи с бежанската вълна, която нараства като човешко цунами, способно да прекоси не само границите на Турция, но и граничещите с нея държави като България. Повече от разбираемо е, че най-бедната държава в Европа няма как да се меси в процеси, които най-напред изискват солидни ресурси - като приемането на бежанци, изпращането на помощи в други държави, които вече изнемогват, финансирането на опозиционни групи и пр. В момента, когато възникна нужда всеки загрижен за Сирия да обяви какво дава в нейна подкрепа, България си глътна езика. Външният министър Младенов, едва ли има отговор на въпроса как би постъпил, ако хиляди сирийци пожелаят убежище в България. Правителството и неговите министри трябва да осъзнават последиците от своите думи и действия.