Македонците в паника: българизират ни правописа!

Пореден опит за "българизиране на македонския език" - с тези думи проф. Людмил Спасов критикува проекта за промени в македонския правопис. Той е убеден, че тези промени представляват заплаха за македонската идентичност, пише Дойче веле.

В момента македонското Министерство на културата подготвя проект под заглавие "Стратегия за развитие на културата в Македония" за периода 2012-2017 година. Част от тази стратегия се отнася до правописа на македонския език.

Според Анита Йовановска, говорител на министерство, в проекта се казва единствено, че "има нужда да се преразгледа и осъвремени правописът на стандартния, литературен македонски език". Тепърва предстои обществен дебат около евентуалните промени в правописа, но професор Людмил Спасов от Катедрата по македонски език във Филологическия факултет в Скопие вече взе отношение по въпроса.

Друг член на Съвета за македонски език, Елка Ячева-Улчар, също твърди, че ревизиране на правописа в никакъв случай не означава пълната му промяна. Според нея промените се налагат от времето, в което живеем - време на много бързо и интензивно технологическо развитие, което трябва да бъде отразено и в езика.

"Темната буква во правописот"Тази стъпка не само че не е прибързана, тя е дори закъсняла."След опитите още на Любчо Георгиевски и неговата "културна група", това е втори опит за българизиране на правописа. Ако сега на някои им пречи, че в правописа я няма "темната буква" (има се предвид "ъ"

Според Спасов в момента отново се върви към някаква архаизация на правописа, към една "изкуствена, църковнославянска основа". Спасов се опасява, че при това положение македонците ще изгубят особеностите на своята идентичност.

Dnes.bg припомня, че узаконяването на  т. нар. македонски книжовен език става с решения на Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония (АСНОМ) от 2 август 1944 г. до 3 май 1945 г. Комисията за кодифициране на македонския книжовен език, в която ключова фигура е Блаже Конески, определя окончателния облик на македонския, като в първия му вариант македонската азбука е по-близка до българската. Основна роля за това изиграва Венко Марковски, който се преборва буквата “Ъ” (ер голям) да остане в азбуката. Този вариант обаче е отхвърлен от ЦК на ЮКП, защото "отдалечава македонската от сръбската азбука".