Росатом се чуди защо България не иска да плати за "Белене"

Росатом смята за странни изявленията на представители на правителството на България за нежелание да се плати изготвеното оборудване по проекта за АЕЦ „Белене“. Това заяви заместник генералният директор на Росатом Кирил Комаров, цитиран от РИА Новости. 

„Отнасям се с голямо уважение към нашите възложители и ситуация, при която не ни плащат за това, което сме изработили, а всичко това е поръчано и е записано в документите – това е странна ситуация. Когато чета коментарите на някои представители на българската държава, че имат план да не плащат, за мен е странно да чуя това“, каза Комаров. 

Той припомни, че проектът за АЕЦ „Белене“ е от 2006 г., основните документи са подписани през 2008 г., включително документите, съгласно които е започнало изработването на оборудването.

„Ние и до момента не сме получили от българската страна никакво уведомление и предложение как да бъдат разтрогнати тези договори. И затова процесът продължава и до днес във всички заводи за изработване на оборудването. За тези три години, от 2009 г., по-голямата част от оборудването физически е изготвено и е прието от възложителя. Заводите не са предназначени за това да съхраняват такова голямо оборудване. Българският възложител може да приеме каквото и да е решение – да строи или да не строи АЕЦ. 

Това, което искаме ние, е оборудването да бъде платено и сме готови още днес да го транспортираме на възложителя. А по-нататък българският възложител има правото да направи от него музей или да го използва за строителството на блок в АЕЦ „Козлодуй – това си е тяхно решение“, добави Комаров. 

На 11 септември Атомстройекспорт /руска атомна инженерингова компания, която е част от Росатом/ съобщи, че е увеличила на 1 милиард евро иска си към Националната електрическа компания по проекта за АЕЦ „Белене“ в рамките на делото, което се води пред Международния арбитражен съд при Международната търговска палата в Париж.

България е готова да защитава позициите си в съда срещу Атомстройекспорт, като за тази цел българските власти са наели най-добрата адвокатска компания. През юли 2011 г. Атомстройекспорт внесе в Международния арбитражен съд иск срещу НЕК за 58 милиона евро. В началото на октомври пък НЕК внесе насрещен иск срещу Атомстройекспорт в Арбитражния съд в Женева за 61 милиона евро.