Защо един филм предизвика толкова гняв?

Преди повече от 3 години американският президент Барак Обама заяви в реч в университета в Кайро, че между Съединените щати и мюсюлманите по света има огромно напрежение. Тази реч, озаглавена „Ново начало“, имаше основната цел да свали, нека кажем облекчи, озлобеността, насадена при управлението на Буш.  
 Какво се обърка?“.  
 
Според BBC еднозначно обяснение няма.

Някои търсят отговора в настъпилите промени в политическото статукво в aрабския свят. „Пролетта“ превърна Египет в най-населената арабска демокрация, а Либия – най-голямата по територия.  
 
Революциите обаче върнаха влиянието на радикалните ислямистки движения в тези страни и определено отслабиха правораздавателните системи. В тази обстановка изглежда логично масовите протести да се организират далеч по-лесно. И същевременно да бъдет екплоатирани от екстремистите. Потушаването им пък става доста по-трудно.  
 
Но това не може да обясни защо най-тежко в последните дни беше положението в Судан и други места (като Катар), където антиамериканските настроения не са така ярко изразени.  
 
Може да се каже също, че подобни демонстрации с изблици на насилие са се случвали и преди Арабската пролет, по време на диктаторските режими на Мубарак, Кадафи и т.н. Най-пресният пример е от 2006-та година, когато Близкият изток „избухна“ след публикуването на карикатури на пророка Мохамед в датски вестник.  
 
Не е лишена от смисъл и друга позиция – че озлоблението към Съединените щати нараства прогресивно в последната година и филмът „Невинността на мюсюлманите“ (обрисуващ Мохамед като измамник и човек, подстрекаващ към сексуално малтретиране на деца) е просто чаканият катализатор на тази омраза.  
 
Според изследване от юни тази година само 15% от жителите на мюсюлманските страни имат положително мнение за САЩ. Преди 3 години този процент е над 25.  
 
Проучванията посочват и отдавна ясните причини за мюсюлманския гняв – политиката на Вашингтон по отношение на израело-палестинския конфликт, водените войни в Афганистан и Ирак, както и американската подкрепа за приятелски настроени диктатори в мюсюлманския регион. 
 
Иронията е в това, че докато немалко западни съюзници крикитуват Обама, че наивно е подкрепил арабската революция, повечето араби гледат на действията на Белия дом като на прекалено закъснели и недостатъчни. В Тунис едва 1/3 от хората вярват, че американската позиция е имала положителен ефект върху бунта срещу режима.  
 
Но и не трябва да се пропуска, че омразата към САЩ и религиозният екстремизъм са две различни неща.  
 
84% от египтяните искат смъртно наказание за всеки, който се отрече от мюсюлманската религия. В същото време обаче младата генерация, която на практика е основната движеща сила, свалила Мубарак от власт, не е чак толкова близо до религията. За младите определяща по-скоро е политиката, а не вярата.

В тази връзка скорошни проучвания рисуват и друга картина – в Египет 35% искат запазване на близките отношения със Съединените щати и дори тяхното засилване, в Тунис 60 на сто от хората харесват американските идеи за демокрацията. 
 
Изследване на Галъп изкарва мнението на 54% от либийците, които одобряват лидерската позиция на Вашингтон в световната политика. В Либия дори имаше демонстрации в подкрепа на Съединените щати и срещу атаката срещу американското консулство в Бенгази. 
 
Ако погледнем по-мащабно, групите, които нападаха западни посолства в мюсюлманския свят през последните дни, са изключително малобройни в сравнение с тълпите, помели авторитарните режими.  
 
В крайна сметка антиамериканските настроения трудно могат да сa достатъчно обяснение на случилото се и изблиците на насилие. Доста от протестите щяха да преминат далеч по-спокойно, ако местни политици и религиозни водачи не ги експлоатираха за лични цели.  
 
По отношение на смъртоносното покушение срещу американския посланик в Либия, от BBC са категорични, че става въпрос за отдавна планирана, коордирана атака на „Ал Кайда“.  
 
Терористите просто са се възползвали от обстоятелствата. Но да се говори за израз на мнението на либийската общественост е също толкова логично, колкото да се счита, че масовият убиец Андерш Брейвик е изразил мнението на цяла Норвегия, убедени са от британската обществена медия.  
 
Основният проблем пред управляващите в Съединените щати е, че подобни провокативни филми и други прояви на свободата на словото не могат да бъдат избегнати. И подобни прояви на насилие ще са отново налице.  
 
Колкото и усилия да полага американската дипломация, трудно можем да си представим, че културните и религиозни различия могат да бъдат изгладени до степен, в която мюсюлманите биха приели спокойно представяне на техния пророк в негативна светлина.  
 
Конкретен пример е позицията на Обама по израело-палестинския конфликт, където подкрепата му за палестинците срещу израелското заселване на Западния бряг не му спечели кой знае колко поддръжници в Близкия изток. 
 Не считаме Египет за враг, но не смятам, че можем да ги считаме за съюзник“. 
 
И така спирането на омразата към САЩ в този ключов геополитически регион отново изглежда толкова невъзможно, колкото и при управлението на Буш. Оттеглянето от активната дипломация в Близкия изток и превръщането на посолствата в солидно укрепени крепости става все по-искана алтернатива от множество американци. В навечерието на президентски избори...