Огънят гори в Либия, Судан, Йемен, но подпалвачите са другаде

Шпигел“Монти Пайтън". То обаче се превърна в културна катастрофа. Може ли човек да си представи, че престъпният копт, който вероятно е измислил това в затвора и е злоупотребил с хората от снимачния екип без тяхно знание, не е действал по поръчка? Най-малкото човек си мисли, че фундаменталистите в лагера на американските републиканци и израелското правителство ще използват неочакваната подкрепа за политически цели – което те впрочем правят.

Тъй като не се говори много в подкрепа на претендента Мит Ромни, републиканците само могат да се надяват да се говори много против настоящия президент Барак Обама. Например слабости в Близкия изток вредят на президента. А новините за убити американски граждани и кадрите с горящи американски знамена се възприемат в Америка като признаци за определени слабости.

Освен това кадрите с разгневени мюсюлмани са повече от удобни за израелския премиер. Беше тъжно да се види как той веднага ги използва за своите цели. През уикенда Бенямин Нетаняху за пореден път настоя Иран да бъде ограничен, "преди да е станало твърде късно", и отново отправи косвена заплаха за израелско нападение. Иран е "управляван от ръководство с невероятен фанатизъм", каза той. При това става дума за "същия фанатизъм", който стои в основата на насилието срещу множество западни посолства в мюсюлманския свят през изминалите дни.

"Искате ли подобни фанатици да се сдобият с ядрени оръжия?“, попита Нетаняху по американската телевизия.

Противопоставящи се световни култури

Западът реагира на ислямския гняв със смес от неразбиране и престорена наивност. След като бяха нападнати американските представителства в Бенгази и Кайро, в. "Ю Ес Ей тудей"Защо получаваме подобно отношение от хора, които освободихме от ужасни диктатори?"

В случая впрочем се имаше предвид Хосни Мубарак – човекът, когото американския външен министър Хилари Клинтън нарече "приятел на семейството ми" преди падането му от власт. Именно египтяните са тези, които дължат своето освобождение на САЩ, които винаги са снабдявали репресивния режим в Кайро с пари и оръжия.

Една от многото надежди, които не оправда Барак Обама, беше свързана с оскърбителното отношение на Запада към исляма. След прочутата му реч в Кайро през юни 2009 г. се създаде впечатлението, че ще настъпи облекчение, може би дори излекуване. Но не стана така. Тези две световни култури продължават да се противопоставят една на друга. Всеки вижда другия като противник. По всяко време там може да пламне гневът, по всяко време там може да пламне презрението. Няма изгледи за подобрение.