Очаквам в следващите три-четири месеца Прокопиев да емигрира
заради невъзможността му да продължи комбинациите си за сметка на огромни аванси – както в политически план, така и в недалновидно финансов.
Как свързвате тези две направления? Каква е перспективата?
Не искам да детайлизирам всичко. Вижте, за разлика от Кюлев, Иво Прокопиев много по-майсторски подготви терена, чрез който трябваше да стартира
легализацията на името му като кандидат за министър-председател.
Затова специално бе създаден КРИБ. Затова стартира и retv. Затова и обликът му във вестниците, които притежаваше, бе изчистен до максимум. Никой не акцентираше върху произхода на капитала му, а върху модерното му управление днес, което го правеше бизнесмен от първа редица. И, ако днес попитате тези, които му дадоха много, много пари, всички ще ви кажат, че са се доверили на солидният образ, изваян и подплатен медийно. Независимо, че истината е съвсем друга. А истината в крайна сметка ще излезе с подробности и всички, които му суфлираха, ще останат абсолютно излъгани и обидени.
Щом най-верният човек – Филип Харманджиев, го напуска, това за мен значи много.
А Харманджиев е историята на пътя за раждането на проекта за милионера Прокопиев. И още нещо – сега Филип Харманджиев се отдава на винопроизводство и всичко, свързано с този солиден сектор. Но забележете - виночерпецът Харманджиев отказва вече да следва проекта Прокопиев, който самият той създаде.
Толкова ли са сериозни противоречията между него и хората му?
Много сериозни. И сега някои ще се позамислят защо съм подходил така, когато бързо подадох оставка (като съветник на премиера – бел.ред.) Но сега няма и помен от тогавашната огромна сила на Прокопив. Напротив – където и да погледне за помощ, председателят на КРИБ е в тупикова ситуация. Всички, които го ползваха, за да финансира разни проекти, свързани с лансирането на името му на водещ индустриалец, млад, стабилен финансист и издател, в момента го напускат. И то не как да е, а с омерзение. Това ще е вторият морален удар за Прокопиев. Той им плащаше, за да го величаят, а те днес бягат от него. Всякакви придворни социолози и икономисти, къде с ясни послания, къде с фалшиви теории, изваяха един фалшив образ, от който самите те днес желаят да избягат. Защото фалшивият образ на Прокопиев бе не образ на подражание, а типаж, който може да служи само за изсмукване на пари.
Парите ги няма, не е нужен и Прокопиев.
Сменят ли се пластовете в икономиката и политиката у нас?
Съвсем сериозно прогнозирам това. Забележете – ако през октомври-ноември 2000 г. не бяхме заработили за изваждането на Костов от Министерски съвет, изкривяванията в държавата щяха да бъдат страшни. Сега, през 2010 г. се налага спешно да бъдат изведени остатъците от политическата класа, която Костов създаде с фалита на паричния й фундамент. По времето на Костов и след него се промушиха една-две дузини лъжци, шмекери и псевдокапиталисти. Узряха толкова много, че вече са загнили. Наложително е премахването им, за да не се пречи на успеха на гражданското общество. То вече разбира, че такива като Прокопиев са лансирани като манипулатори, но временно. Такива като Райчев, Кънчо Стойчев и няколко от икономистите ще продължат с ефекта на замяната, но няма да фалират, те няма от какво да фалират.
Ще бъдем свидетели на интересно време. Аз винаги акцентирам на вторичното преразпределение на първоначално натрупания капитал. При него няма никакви изненади.
Приятелствата ще се заменят с големи предателства, а предателствата между ортаците ще са на живот и на смърт.
За запазване на част от стандарта. Ако през февруари 2010 г. Прокопиев знаеше какво го очаква, изобщо не трябваше да се занимава нито с проф. Михов, нито с някакъв си Парамов, както той се изразява презрително. Резултатът вече е равен. Останалото го има написано в „Капиталът”.