Дянкова секира - въвеждат данък върху лихвите по влоговете

Доходите от лихви по депозитите и влоговете ще бъдат извадени от обхвата на необлагаемите доходи. Това стана ясно от изказването на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков, след като Министерският съвет прие бюджета за 2013 година. Той е приет във вида, в който е качен на сайта на Министерството на финансите преди две седмици.

Доходите от лихви по депозитите ще се облагат с 10% от първи януари следващата година. Дянков обясни, че не е справедливо тези доходи до този момент да не са облагат с данък.  Според него промяната в закона реално не се прави заради фискалния му ефект и не се очакват големи постъпления от това, а по-скоро да се премахне това несправедливо изключение.

“Някой, който работи за минимална работна заплата, плаща данък, а някой, който има голям капиталов доход и го държи в банка – не“, мотивира Дянков предложението.

По негови думи от тази година България е единствената държава в ЕС, където няма данък върху дохода от лихвите по депозитите и влоговете. До миналата година и в Румъния било така, но от тази година северната ни съседка приела промени в закона.

“Не върви да има такова изключение“, категоричен бе Дянков. Той обясни, че не се притеснява от разклащане на банковата система, защото банките разполагали с достатъчен финансов ресурс.

В бюджет 2013 са заложени сравнително малки данъчни промени, които целят основно да намалят административната тежест върху бизнеса, обясни още вицепремиерът.

Дянков обясни, че данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби не надвишават 300 000 лева за предходната година, няма да правят авансови вноски за корпоративния данък.

Въвежда се единно платежно нареждане, което предвижда поредност на погасяване на данъчните задължения. По думите на Дянков в момента една фирма, в зависимост от големината и дали е регистрирана по ДДС, внася между 8 и 12 данъчни декларации месечно. С въвеждането на това единно нареждане ще се спестят около 6 млн. лева банкови трансакции.

Финансовият министър беше категоричен, че нетно увеличение на парите, които се отпускат на силовите ведомства – МВР, ДАНС и НСО няма. Той обясни, че по-големите суми в разчетите идват от осигурителните вноски.

По думите на Дянков през всичките години на прехода те са се превеждали доста непрозрачно като субсидия от държавния бюджет към НОИ. Според финансовия министър с тези промени ще можем действително да видим колко ни струват силовите ведомства.

Дянков обясни, че е нормално всички министри искат повече пари, но е нормално и финансовият министър да казва колко могат да се отпуснат. По негови думи не са били удовлетворени желанията на всички за допълнителни средства.

Финансовият министър наблегна на факта, че парите за увеличение на заплатите на военните идват не толкова от допълнително отпуснатите средства от бюджета, колкото от спестовността и реформаторството на министъра на отбраната Аню Ангелов и екипа му.

Вицепремиерът обяви, че се дават допълнително над 34 млн. лева на Министерството на курлтурата, които ще отидат главно за общините – читалища, регионални музеи и тн. “Главният археолог на държавата“, както културният министър министър Вежди Рашидов нарече колегата си Дянков, е заложил 8 млн. лева повече за археология.

91 милиона лева повече се отпускат за Министерство на здравеопазването, а 190 млн. лева повече ще се дадат на Здраваната каса. Дянков уточни, че реално парите са само с 90 млн. повече, а останалите 100 млн. лева предишната година са били превеждани по бюджета на Министерство на здравеопазването за различни лечения. От тази година обаче те се прехвърлят към бюджета на НЗОК.

Според финансовия министър голяма част от 90-те милиона лева, които ще влязат в МЗ, идват от добрата събираемост на НАП на здравни осигуровки.

Над 510 млн. лева повече се отпускат за изграждане на инфраструктура, като според думите на Дянков 400 млн. лева от тях идват от съфинансиране по европроекти. С тези пари ще бъдат финансирани основно изграждането на пътища, но и все повече проекти към Министерството на околната среда и водите.

Отпускат се още 200 млн. лева за фонд “Земеделие“ и Министерството на земеделието и храните. Тези пари идват основно от европейски проекти, категоричен бе Дянков и допълни, че средствата ще се използват и за финансиране на пренебрегнати в годините сектори.

Вицепремиерът акцентира и върху факта, че с увеличаването на минималната работна заплата от 290 на 310 лева тя е скочила със 70 лева за периода 2010-2013 година, което е два пъти повече в сравнение с предишния период  2005-2009 година.

На въпрос дали ще бъдат вдигнати парите за майчинство,  Дянков коментира, че предпочита да залага на вдигане на заплатите в различни сфери на администрацията, като по този начин се увлечиват и майчинските за първата година.

Финансовият министър даде пример със собственото си ведомство, където заплатите се били покачили с около 20% и съответно и майчинските на подчинените му за първата година са скочили с толкова.

Дянков за пореден път наблегна, че експертите му са действали много консервативно при изчисляването на растежа на Брутния вътрешен продукт за следващата година. В Бюджет 2013  е заложен растеж от 1,2%.

Вицепремиерът изтъкна, че според МВФ този ръст ще е 1,5 на сто, според Световната банка – 1,6 на сто, според Европейската комисия – 1,8%, а според Асоциацията на европейските търговски банки – 2,5%.

Финансовият министър отказа да коментира дали ще има коледни добавки за пенсионерите за тази година. Той припомни, че не е привърженик на тази практика, но все пак допълни, че тези решения ще се взимат окончателно около Коледа. По негови думи най-вероятно ще има възможност да се отпуснат средства, но е възможно и те да бъдат пренасочени към други социални сфери.