Държавните и правителствени ръководители на страните от Европейския съюз се споразумяха да постигнат решение за единния банков надзор до края на годината, предадоха международните агенции. Според него Европейската централна банка ще упражнява надзор над общо шест хиляди банки, но се очаква това да става поетапно следващата година.
"Ние се съгласихме да имаме законодателна рамка за единен надзорен механизъм до края на годината - или до 1-и януари 2013-а. Нека не забравяме защо предприемаме действия в тази посока – напредваме в противодействието на кризата, и трябва да разкъсаме омагьосания кръг на трупането на задължения. Това ще е много важен сигнал за гражданите, международните ни партньори и инвеститорите", заяви председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, цитиран от БНР.
Самият единен надзорен механизъм ще влиза в сила поетапно в рамките на следващата година и ще даде възможност и на страните извън еврозоната да участват в него, подчерта и председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой.
"Той трябва да дава възможност за участие и да е прозрачен - всички държави членки са свободни и поканени да се присъединят. Тази отвореност трябва да бъде отразена и в ръководна структура с подходящите права и задължения за всички участващи държави", обясни той.
Ван Ромпой и допълни, че Европейската централна банка ще играе основна роля в бъдещия надзорен механизъм. Когато той стане ефективен, вече ще е възможно Европейският механизъм за стабилност да рекапитализира директно банките в еврозоната. Дати и срокове за това обаче не бяха обявени.
Споразумението, постигнато на Европейския съвет в Брюксел, представлява компромис между Германия и Франция, които имат разногласия за това как би било най-добре да се помогне на изпитващите затруднения банки.
Париж искаше до края на годината да бъде създаден единен наздорен механизъм, защото това би позволило на европейския спасителен фонд пряко да отпуска заеми на банките. Берлин обаче се противопоставяше на този план, като настояваше, че създаването на надзорния механизъм трябва да се осъществи бавно и внимателно.
Планът за банков съюз е изправен пред правни затруднения, защото ще даде повече власт на ЕЦБ за сметка на националните банки. Има и спекулации, че това може да доведе до промени в договора за ЕС.
Българският министър- председател Бойко Борисов до момента отказва да коментира темите на Съвета.
Заседанието на европейските лидери продължава с обсъждане на мерките за стимулиране на икономическия растеж и заетостта. Освен банковия съюз в Европа, се разглежда и създаването на отделен бюджет за страните от еврозоната.
Германия иска Брюксел да може да се намесва и да контролира бюджетите на страните от ЕС. Само така, според Ангела Меркел, може да се предотврати повторение на гръцкия сценарий. Франция обаче настоява да се изчака.