Споразумението за
спасителен заем за Гърция е много близо. Или поне такива са политическите сигнали от Атина.
След 3 дълги и мъчителни месеца на преговори международните кредитори (Международният валутен фонд, Европейската централна банка и Европейският съюз) и гръцкото правителство като че ли до голяма степен изгладиха различията. И ето че мерките, взети от Гърция, изглеждат задоволителни и позволяващи отпускането на нов транш от крайно нужния заем. Не виждам смисъл да се спекулира с това дали Гърция ще излезе от еврозоната. Ясно е, че подобно развитие ще има тежки последствия за всички”.
И въпреки всички положителни сигнали проблеми има, и то сериозни, настоява Би Би Си.
Гръцкото правителство и тройката кредитори продължават да доизясняват точните суми по споразумението.
От друга страна дълбочината на гръцката рецесия все още се подценява, смятат експертите на британската обществена медия. Събираемостта на данъците пада постоянно, а свиващата се икономика подкопава усилията на властите да закрепят положението.
Въпреки това евролидерите са готови на нови компромиси, само и само да извадят Гърция от омагьосания кръг. Като за начало Атина най-вероятно ще получи 2 допълнителни години, за да се справи с изискванията.
Този ход има подкрепата на МВФ и повечето страни от еврозоната. Но не трябва да се пропуска очакваната зависимост – повече време за Гърция значи повече пари. Очаква се помощта да надхвърли 20 милиарда евро.
Според Би Би Си обаче това е по-лесната част.
Предварителната стратегия предвиждаше до 2020 година съотношението гръцки дълг към гръцки БВП да е не повече от 120%. Очевидно това няма да се случи. Най-оптимистичните прогнози сочат 140 на сто.
И така неособено трудно може да се стигне до извода, че настоящият план за спасяване на гръцката икономика не е кой знае колко състоятелен. Той просто не сработва.
В общи линии икономическото състояние на Гърция може спокойно да се определи като „свободно падане”. И съвсем скоро всички замесени страни ще бъдат изправени пред трудни решения.
Ще има ли преструктуриране на гръцкия дълг, при което останалите страни членки и ЕЦБ ще понесат сериозни загуби? Дали ще има нов, още по-мащабен спасителен пакет? Или пък политиците просто ще признаят, че настоящото „лекарство” за Гърция не действа, както им се иска?
Така може да се заключи, че демонстрираният напоследък оптимизъм по отношение на Гърция всъщност в голяма степен е с пожелателен характер.