Путин превръща Русия в авторитарна държава

Докато музикантките от руската пънкрок група "Pussy Riot" обжалваха наложените им двегодишни присъди за политически протест в московската катедрала "Христос Спасител", в страната започна вълна от репресии. Кампанията е загърната в законови одежди, но желязната хватка на авторитаризма е видима, пише Ариел Коен* във в. "Ню Йорк таймс".

Затягането на гайките, извършвано от Владимир Путин, е част от по-обхватната тенденция, която включва завръщане към конфронтацията със САЩ и НАТО. Съединените щати трябва в частност да осъзнаят, че тяхната политика на "рестартиране" на отношенията с Русия, заради която не виждат и не чуват злото, е допринесла за погазването на човешките права в тази страна.

Москва се сдушава с Пекин, като подкрепя режима на Башар Асад в Сирия и пренебрегва ядрения проблем с Иран. Кремъл усилено се стреми да създаде сфера на влияние в периферията си и да стане "полюс" в многополюсния свят, противопоставящ се на Вашингтон.

Последните събития имат явен привкус на 20-те и 30-те години от миналия век, когато съветските власти пращат хора в ГУЛаг заради Съдилищата не трябва да изкореняват терора - да се обещае друго, би означавало да мамим себе си и другите, - а трябва да му придадат обосновка и законност, истински, честно и без разкрасяване". Нищо чудно, че този магьосник е станал ролеви модел за чираците. Путин нарича Сталин "ефективен мениджър".

В този дух преди три седмици Държавната дума единодушно прие предложените от ФСС законодателни промени, които разширяват правната дефиниция на "държавната измяна". Сега могат да бъдат предявявани обвинения за измяна срещу почти всеки руски гражданин, който работи за чуждестранна организация или даже има контакти с чужденец.

"Измяната" вече не само се отнася до конкретно престъпление като познатото предаване на държавни тайни на външни сили. Тя може да бъде откривана във всяко поведение, което държавните тайни служби, прокуратурата и съдиите сметнат за подкопаващо "конституционния ред, суверенитета и териториалната и държавна цялост".

Нещо повече - съдилищата, които ще разглеждат дела за държавна измяна, не са истински независими. Кремъл налага "телефонното правосъдие" (съветска практика), според която съдиите получават изрични инструкции отгоре как да решават делата. Изтъкнати противници на правителството - напр. бившият президент на петролната компания "Юкос" Михаил Ходорковски, получиха присъди за дълги срокове затвор, които по всеобщо признание са политически мотивирани.

Тези законодателни промени са добавка към пакета от драконови закони и практики, които ограничават правата на гражданите. Те бяха приети тази година без капчица протест от страна на администрацията на Барак Обама.

- през юни Държавната Дума прие закон, който криминализира неразрешените протести и дава на правителството възможност да налага на организаторите им огромни глоби;

- през юли Думата одобри закон, който разрешава на правителството да блокира уебсайтове, които смята за вредни за обществото;

- законът за регистрация на неправителствените организации сега изисква от всяка "политически активна" такава организация, която се финансира от чужбина, да се регистрира като "чуждестранен агент";

- Думата обсъжда закон "за защита на религиозните чувства на гражданите в Русия", който криминализира богохулството и включва възможност за присъди за лишаване от свобода. Съдилищата ще ползват "експерти", близки до православната църква, за да определят кое е богохулство. След това режимът ще решава кои обидни материали да цензурира, както сториха наскоро властите в Ростов, които забраниха рокоперата "Исус Христос Суперзвезда".

Законът за богохулството е реверанс към руския патриарх Кирил, който разширява функциите на църквата до това тя да бъде идеологическа основа на държавата. Този закон е и важна стъпка в дистанцирането на Русия от западните ценности, които либералната интелигенция отчаяно се опитваше да насади през последния четвърт век. Славянофилите и "евразийците" вземат връх.

Последните законодателни промени имат голям геополитически ефект. Путиновата политика "Крепостта Русия" се основава на репресии у дома и конфронтация в чужбина. Тя се използва за оправдание на 700-те милиарда долара военни разходи.

"Рестартирането" на правителството на Обама се нуждае от сериозна преоценка, на каквато подлежат и цялостните отношения с Русия. Америка трябва да отстоява своите национални интереси в отношенията си с Москва, вместо да преследва приятни миражи.

Вашингтон трябва да работи за напредъка на индивидуалните права, демокрацията и свободата на медиите чрез публична дипломация и недвусмислена подкрепа за ценни каузи. Вашингтон трябва да си сътрудничи със страните в руската периферия и в Европа, които са обезпокоени от разширяването на руската сфера на влияние. И накрая, САЩ и съюзниците им трябва да ангажират международни организации, експертни общности, масови и социални медии да се противопоставят на кампанията срещу инакомислието в Русия.

За предпочитане е те да се заемат с това, преди призракът на по-авторитарната Русия отново да посети Европа. И света. 

- - - - - - - - -
* Авторът е старши изследовател по руски и евразийски въпроси и международна енергийна политика в американския мозъчен тръст Фондация "Херитидж".