Преглед на печата днес

"Изборът ми не е политическа сделка", заявява пред "Стандарт" Венета Марковска. Според нея всеки конституционен съдия трябва да спазва върховенството на конституцията и закона."35 години съм работила така, ще продължа и в бъдеще по този начин. Без каквото и да е влияние отвън", казва Марковска.

"Който ме познава знае, че не може лесно да бъда манипулиран", уверява в интервю  и другият избран конституционен съдия Анастас Анастасов. Пред "Труд" той заяви, че прекъсването на връзката с тези, които са го избрали или предложили, е една отнай-важните задачи на конституционния съдия, наред със стриктното спазване на върховния закон. "Не трябва да има чувство на "задлъжнялост". Ще се водя само от конституцията, а тя е една - няма конституция на ГЕРБ, БСП, ДПС.

Истината е, че Конституционния съд макар и да не е политически орган, работи в силно политизирана среда. В края на краищата той разглежда правни норми, които са приети от управляващото мнозинство. Така че всеки конституционен съдия би следвало да се съобразява и с отношението на обществото към даден проблем", смята Анастасов.

По този повод всекидневниците обобщават - парламентът в сряда избра мълчаливо двама нови конституционни съдии. Гласуването премина без никакви дебати. Избраните бяха депутатът от ГЕРБ  Анастас Анастасов и зам. председателят на Върховния административен съд Венета Марковска, срещу която имаше сигнал за връзки със скандални лица. Народни представители от мнозинството и опозицията гласуваха заедно за спорната Венета. Подобно съмнително разбирателство имаше преди месец и при избора на членове на Висшия съдебен съвет - другият изключително важен орган в правната система на държавата.

Европейската комисия атакува необичайно остро управляващото мнозинство в България заради тежки грехове при назначенията в Конституционния съд, пише на първа страница "Сега". Търпението на Брюксел се изчерпа, след като вчера бяха гласувани кандидатурите на двамата нови членове от квотата на парламента -Венета Марковска и Анастас Анастасов. "Комисията е заявявала многократно, че съдиите в Конституционния съд трябва да отговарят на най-високите стандарти на професионализъм и почтеност. Комисията призова компетентните институции в България, и по-специално парламентът, да поеме своята отговорност и да се извършат щателни проверки на твърденията за корупция, търговия с влияние и конфликт на интереси. В българския парламент не бяха извършени проверки въпреки сигналите на Комисията, изразени през последните няколко дни", заяви на пресконференция в Брюксел говорителят на ЕК Оливие Байи. Особено строго към управляващите в България звучи предупреждението, че глухотата им към сигналите от Брюксел може да им струва извънреден доклад по Механизма за правосъдие и вътрешен ред.

"Борбата с корупцията намери верния си жанр - фарса", коментира "Сега". Борбата с корупцията по висшите етажи на властта вече две десетилетия се води с нестихващо ожесточение и нулев резултат. Но има една временна анкетна парламентарна комисия с непроизносимо име, която се заканва да извади кирливите ризи на високопоставени управници със задна дата и тайното да стане явно. С тази комисийка борбата с корупцията най-сетне намери верния си жанр - политическия фарс.

Председателят й също минава за голям експерт в областта - става дума за небезизвестния Яне Янев, който се заканваше да разгони фамилията на Бойко Борисов, а после стана част от нея. Едва ли има и 10 души в България, които да знаят с какво точно се занимава "Парламентарната анкетна комисия за проучване на случаи, при които има факти, данни и документално аргументирани публични разследвания, включително и на прекратени дела и преписки за корупция по високите етажи на властта, довели до лично облагодетелстване на определени лица, ощетяване и значителни вредни последици за държавата". От безконечните обстоятелствени пояснения в заглавието ясно личи, че комисията е създадена с точно определена цел за компрометиране на точно определени личности. Да повериш борбата с корупцията на човек като Янев, това издава крайно несериозни намерения.

"Истински реформи в образованието се правят с инвестиции, а не с икономии", коментира "Сега". Финансирането на българското образование като процент от БВП е сред най-ниските в ЕС, особено за началното образование. Последните официални данни на Евростат са за 0,85% от БВП при средно за ЕС 1,24% от БВП. Пари за образователна реформа няма, а истинските иновативни реформи стават с инвестиции, а не с икономии. Международни изследвания показват, че нашата система на училищно образование произвежда различия, вместо да ги тушира. Те показват също така, че нашите ученици продължават да се справят по-добре със задачи, свързани с възпроизвеждане и запомняне, и далеч по-зле със задачи, свързани с прилагането на абстрактно знание и модели към конкретни ситуации. С други думи, тук говорим за дефицит на всичко, което е свързано с развитието на научното и аналитичното мислене и с уменията за оцеляване и справяне във все по-сложния заобикалящ ни свят. Проблемът с отпадането от училище все още е подценяван, а той се превръща в основен за училищното ни образование.

"Финалът на един изгубен за страната мандат", коментира в "Дума" бюджет 2013 проф. Стефан Стоилов. Според него това е бюджет на нестабилно възстановяване и продължаваща депресия на икономиката, на запазване, а още по-вероятно на ръст на нивото на безработица, на частично компенсиране на вече трета година свиващите се реални доходи от пенсии и заплати. Проф. Стоилов посочва един от основните дефекти на бюджет 2013 - продължаващата вредна в условията на крехко и нестабилно възстановяване на икономиката политика на ограничаване на разходите за стимулиране на вътрешното търсене с цел минимизиране на бюджетния дефицит. Това потиска основните фактори на растежа - инвестиционното и индивидуалното потребление, които за 2012 г. формират над 100% от ръста на БВП,поради отрицателното влияние на нетния износ. Бюджет 2013 е поредното доказателство за влошената събираемост на бюджетните приходи и разширяване на сивата икономика при управлението на ГЕРБ, заключава Стоилов.

Няма риск за приходите в бюджет 2013, смята икономистът Георги Стоев. В интервю за "Монитор" той отбелязва, че в бюджета за 2013 г. се залага минимален икономически растеж. "Ние очакваме 0% ръст на реалната икономика. Може би сме малко по-консервативни. Разбира се, възможно е да има по-динамичен ръст и вливане на инвестиции.

Засега обаче оставаме предпазливи с тази прогноза. От бюджетна гледна точка значение има не реалният растеж на икономиката, а номиналният. Продължаваме да живеем в инфлационна среда. Има ръст на цените на повечето суровини, което се отразява на цените на крайните стоки, потребявани от българина. Последната година беше много динамична по отношение на цените на хранителните продукти. През 2013 г. може да има поскъпване в други сектори, например при металите или нехранителните земеделски суровини като памук и дървесина. Това са все неща, които присъстват в нашето всекидневие и всеки ръст на тези цени означава повече разходи. По-големите разходи пък се облагат с по-големи данъци чисто номинално. Затова от тази гледна точка няма риск за изпълнението на бюджета като приходи", посочва Стоев.

"България секна устрема на Македония към ЕС", отбелязва "Сега". България най-сетне ясно артикулира позицията си за присъединяването на Македония към ЕС. Страната ни е недоволна от антибългарската кампания, която се вихри в Македония и няма да подкрепи членството й в ЕС, ако настроенията срещу нас не секнат. Това стана ясно, след като европейският комисар по разширяването Щефан Фюле направи рейд из институциите в София, лобирайки за приемането на югозападната ни съседка. Втвърдяването на тона дойде от най-високо ниво - президента Росен Плевнелиев. "Не можем да дадем евросертификат на действията на управляващите в Скопие, които системно налагат идеология на омразата към България", заяви държавният глава. Според него България е търпелива и ще продължи да работи за европейската перспектива на съседите си, но в крайна сметка Скопие трябва да спре с подменянето на историческите факти.

В Деня на будителите - 1 ноември, традиционно честваме и българския учител. По този повод "Стандарт" интервюира двама учители. Поетът Николай Милчев е преподавател по литература в столично училище. Той споделя, че учениците знаят, че някъде и някога е имало будители. Но младежите живеят в днешния ден, в който тези будители не са нито по първите страници на вестниците, нито в блоковете на телевизиите. Те следят риалити предавания, всекидневни шоузвезди и по този начин се отдалечават от своите корени. А едно от най-страшните неща е, когато човек не усеща корените си. Поетесата Женя Димова е преподавателка в основно училище в страната, където учат предимно деца от ромски произход. Тя посочва видимата разликата в това, което усещат осемте български деца в училище с 200 ученици, и това, което почти не искат да чуят, не възприемат и не ги докосва другата част от децата. "Паралелно с Деня на будителите чествахме и Хелоуин заради малките деца, които правят маски, разменят бонбончета. Имахме и празник на ромския фолклор. Контрастът между трите неща бе поразителен. От една страна - всички наши български песни, от друга - ромската традиция. Децата обичат такива неща, но истинският смисъл на честването на будителите им убягва", разказва Димова.