Авторитарния призрак е надвиснал над Европа отново

В поне пет страни от ЕС - Австрия, Унгария, Румъния, България и Гърция може да се възроди форма на авторитарно управление, подобно на наблюдаваното през 30-те години наминалия век. Такъв е кошмарният сценарий, който си представя германският социолог професор Клаус Оффе.

Специализираният италиански двумесечник за култура и политика "Мулино" помества в новия си брой интервю с преподавателя по политическа социология в Hertie School of Government в Берлин.

Основна тема на интервюто е кризата в еврозоната и нейното влияние върху демократичното развитие на ЕС. Експертът вижда авторитарното управление като"австро-клерикален фашизъм".

Съществува традиция на авторитарно управление, което е специфично за Югоизточна Европа и ние се нуждаем от ЕС, за да го контролираме и да му се противопоставим.Свидетели сме как то действа в момента в Румъния и в Унгария, а рискът бе то да надделее и в Австрия по времето на Хайдер," предупреждава професорът.

"Допуснати бяха редица грешки и първата е в неправилните размери на еврозоната. Страни с различна производителност и различни уединени стойности на труда, които са решаващи променливи величини, не могат да имат единна валута. Така печелившите ще продължават да печелят, а губещите ще загубят ощеповече. Германия, Холандия, Финландия, Люксембург и някои други са природно надарени с "излишък по рождение", докато южните страни са неизбежно губещи.

Другата грешка е, че в тази зле планирана валутна зона липсва единна фискална и социална политика. Налице са някои твърде хилави заместители и критериите от Маастрихт, които всъщност нищо не регулират, не могат да заместят един фискален и социален режим, който да е еднакъв за всички страни членки.

Има начин да се реагира на това по нормативен път. Трябва да се зададе въпросът кой спечели най-много нагаждаха" собствените си парични единици посредством девалвация. Така и не мога да проумея защо Испания и Италия бяха толкова ентусиазирани за въвеждането на еврото, макар че това за тях означаваше самоограничаване на автономията," отбелязва Клаус Оффе.

По-нататък той се спира на политическите последици от еврокризата и перспективите за изход от нея."Кризата, която избухна през 2008 година, изведе на преден план грешките с цялата им драстичност. Току-що се опитах да дам отговор от морална гледна точка - онези, които извлякоха най-много облаги, сега трябва да компенсират останалите страни или да понесат голямата част от дълговете. За сетен път обаче, това е неосъществимо от политическа гледна точка, тъй като рискува да загуби изборите всяко правителство, което предложи неравномерно разпределение на дълговете или нещо от сорта на тяхното ипотекиране, на еврооблигации и прочие. Според мен ще бъде рисковано и дори самоубийствено, ако Социалдемократическата партия в Германия предложи подобна стратегия "на доброволни начала". Изправени сме пред класическо противоречие - онова, което от икономическа и морална гледна точка е абсолютно необходимо или направо задължително, е невъзможно по вътрешнополитически съображения.

Политическите партии в Германия, но и в други страни като Франция и Италия, които не правят изключение, се провалиха и не можаха да поднесат на своите избиратели обяснението, което се опитвам да синтезирам - допуснахме грешки, търсим коректен начинда платим за тези грешки, допълва професорът.

"Демокрацията и парламентарният режим са несъвместими с онова, което сега трябва да се предприеме, за да се реагира на ситуацията. В известен смисъл кризата унищожава ключови елементи на демокрацията, защото превръща в необходимост действия, които нямат подкрепата на общественото мнение. Партиите се провалиха във възпитанието на обществото по тази точка и сега са на кръстопът - дали да направят необходимото или да направят онова, което се ползва с народната подкрепа. От политическа гледна точка така се стига до мъртво положение.

Доста съм уверен и смятам, че еврото ще оцелее и Гърция вероятно ще остане в еврозоната. Но ще оцелее по технократски начин, което ще доведе до повсеместно укрепване на крайно десните сили и на антиевропейските настроения. За демократично настроените европейци Европа винаги е била цивилизационна сила, която взема, държи и упражнява контрола върху патологичните тенденции, които познаваме от историята. Нуждаем се от тази Европа, за да контролираме страстите и патологиите на някои страни членки и особено на Германия.