Много въпросителни около организацията на референдума за АЕЦ Белене

Законови пропуски пораждат организационни неясноти около първия референдум след демократичните промени. Допитването "за" и "против" развитието на ядрената енергетика чрез нова атомна електроцентрала е насрочено за 27 януари 2013 г. До същинската кампания в самия край на тази година  Централната избирателна комисия (ЦИК) ще трябва да изясни поне как ще се агитира "за" и "против" и какви ще са правилата за финансиране.

Българите в чужбина ще гласуват само в консулства и посолства

Българите в чужбина ще могат да гласуват, но само в консулствата и посолствата на страната ни зад граница. За да бъдат разкрити изборни секции обаче, са нужни поне 20 заявления. Срокът за подаването им ще е 25 дни преди датата на допитването, насрочено за 27 януари, но предстои Централната избирателна комисия да определи докога точно ще могат да се изпращат заявления, заради поредицата почивни дни около Нова година.

В страната на референдума ще могат да гласуват всички пълнолетни български граждани, които не са поставени под запрещение и не изтърпяват ефективна присъда "лишаване от свобода". Те ще бъдат включени в избирателните списъци по постоянния си адрес.

Без изисквания за уседналост

Ако желаят обаче, могат да гласуват и на настоящия си адрес, ако той е различен от този в личната им карта. За целта също трябва да подадат заявление в общината по временния си адрес не по-късно от 14 дни преди изборния ден.

За референдума няма изисквания за уседналост, а се прилагат текстовете от Изборния кодекс за парламентарни избори и за президент.

В изборната секция всеки гласоподавател ще получи бюлетина с въпроса на допитването и отговорите "да" и "не" в квадратчета. Вотът ще се отбелязва със знака "Х" с химикал, пишещ син цвят, в съответното поле. Бюлетината ще се поставя в плик, след което ще се пуска в урната.

Централната избирателна комисия трябва да организира разяснителна кампания за това как ще се гласува, но тепърва ще се изготвят изискванията и ще се търси изпълнител. От комисията се надяват разяснителната кампания да е преди или в началото на информационната кампания за самото допитване.

Неясности около информационната кампания

Според закона за референдумите 30 дни преди допитването трябва да започне информационно-разяснителна кампания, която да гарантира еднакви възможности за представяне на различните становища по предмета на референдума. Всеки гражданин има право да получи информация за различните позиции по въпроса или въпросите на референдума.

Законът за референдума говори за "еднакви условия за представяне на различните становища", но не казва нищо повече - как се определят тези различни становища, по какъв начин се легитимират застъпници на едната или другата теза. ЦИК тепърва ще трябва да изяснява този въпрос и дали ще иска регистрация на инициаторите на референдума и на привържениците на контратезата, подобно на регистрацията на партиите за избори - с необходими подписи и депозит.

Партия "Зелените" преди седмица внесе заявление в ЦИК за участие в референдума и застъпничество на тезата "против" в предстоящата информационна кампания и изборния ден. По какъв ред обаче ще бъде регистрирана предстои да изясни изборната комисия.

Пропуски и за финансирането на "предизборната кампания"

Своеобразната регистрация за участие в предизборна агитация веднага породи въпроси и за финансирането на информационната кампания - кой, как и в какъв размер, отчита ли се пред Сметната палата и т.н.

Според закона правителството е длъжно да издаде само информационен бюлетин, който съдържа формулировката на въпроса, кратка информация за мотивите на референдума въз основа на предложението за неговото произвеждане и информация за времето, мястото и реда за произвеждане на референдума. Така самата информационна кампания остава на застъпниците на тезите "за" и "против".

Не е ясно обаче кой таван за финансиране на предизборна кампания ще реши ЦИК да приложи за референдума - дали 4 млн. лв. за парламентарни избори на партия или 200 хил. лв. за инициативен комитите, или 2 млн. лв. за президентските избори.

Неизяснен засега остава и въпросът дали само тези, които са се регистрирали като застъпници на едната или другата теза, могат да агитират. И само те ли ще отчитат средства за финансиране. Ако например управляващата партия ГЕРБ не се регистрира като застъпник нито на едната, нито на другата теза, ще може ли да участва в информационната кампания?

Високият праг може да препъне първия референдум след демократичните промени

Законът предвижда висок праг за легитимност на бъдещия национален референдум - активността трябва да е поне колкото на предишните парламентарни избори, тоест до урните да отидат поне 4 345 500 души. Освен това, за да е положителен отговорът от референдума, трябва с "да" да са гласували най-малко 50 плюс един от участвалите в гласуването. Законът обаче говори не за брой подадени действителни бюлетини, а граждани, които са участвали в последните избори за Народно събрание, тоест са се явили и са се подписали в избирателните списъци.

Националният референдум за развитието на ядрената енергетика е първият след демократичните промени през 1989 г. Преди това национални допитвания е имало през 1922 г. (за наказване на виновниците, довели България до първата и втората национална катастрофа), през 1946 г., когато е променена формата на държавно управление от царство към република и през 1971 г. - за нова конституция.