Промениха ли се политиците и хората от 10 ноември 1989 г. досега?

Промениха ли се политиците и хората от 10 ноември 1989 г. досега, свърши ли окончателно българският преход или периодично политици и избиратели се връщат назад и пускат в обращение познати стари лозунги - тези въпроси коментираха пред БТА политолози по повод 23 години от датата, когато на пленум на Централния комитет на БКП Тодор Живков беше освободен като генерален секретар на партията.
Политологът Татяна Буруджиева е на мнение, че българският преход се е състоял само частично, затова периодично се връщаме към него. Преходът завърши от гледна точка на изграждането на институциите и създаване на пазарна икономика, но е много важно и мисленето по отношение на случващото се, а в този смисъл така и не приключихме, смята Буруджиева. Българското общество е по-скоро консервативно и българинът трудно приема промяната, отбелязва тя. Направихме някакви крачки, но те не бяха свързани с формирана перспектива - от началото на прехода страната ни няма кауза, посочва политологът и допълва, че членството в ЕС и НАТО са средства, а не кауза.
Така и не се разбрахме помежду си каква България искаме, коментира Татяна Буруджиева. Според нея именно липсата на воля и на отговорност да се проведат разговорите каква да бъде държавата ни определят постоянното циклене на едно място и усещането, че се движим по една спирала, понякога надолу.
Буруджиева констатира, че преходът е променил в известна степен начина, по който хората избират политиците, но не изцяло. Промяната тя вижда в нарастването на лагера на апатичните, на мястото на характерните за началото на демократичните промени твърди привърженици и противопоставящи се лагери. Хората стават все по-подвластни на конкретни емоции и манипулации, са нейните наблюдения.
Тя е убедена, че дълбоко в себе си българинът е рационален, но няма възможност да го прояви по време на избори, защото това зависи и от политическите формации. Партиите по-скоро търсят говорене на общо ниво, обединяващи всички хора послания, вместо конкретни взаимни интереси, обяснява политологът. Далеч по-лесно е да убедиш някого да гласува за теб, като го настроиш срещу различния - като етнос или богатство например, отколкото да се опиташ системно и съзнателно да защитаваш интересите на определена група избиратели, коментира тя.
Вече избираме на принципа на по-малкото зло - това означава, че не виждаме нищо по-добро, около което да се обединим, а само се опитваме да намалим риска, посочва политологът. Трябва да променим коренно подхода, да излезем от омагьосания кръг на мислене и на оценка на политическите процеси, но това трябва да се случи и у избирателите, и у политическите партии, отбелязва Буруджиева и допълва, че преходът ще приключи изцяло, когато се промени самото мислене на хората.
Политологът Евгений Дайнов смята, че психологически преходът е свършил преди десетина години, когато България е решила да стане западна страна. Реалният преход обаче зацикли и в момента се връщаме назад - има монополи, няма свобода на словото и законност, коментира той.
Дайнов вижда причините като комбинация на "немощност" на политическата култура на хората и нежелание да се полагат усилия за подкрепяне на цивилизацията, и - от друга страна, управляващите елити, които според политолога или не успяват, или не искат да поддържат нормално ниво на съществуване. Надеждата е, че ЕС задава някакви правила и имаме поне мерило, посочва той и допълва, че ако бяхме останали извън ЕС, нямаше да имаме шанс поколения наред да излезем от тази ситуация.
Дайнов отбелязва, че вече са променени и нагласите на хората по отношение на критериите, по които решават за кого да гласуват. Те вече не избират партиите на основата на "Левски"- ЦСКА, тоест "за" своите и "против" останалите, а им дават вота си, за да вършат определени неща, коментира политологът и отчитатова като напредък, макар и малък. Има известно узряване, избирателят вече е рационален, посочва той.
Дайнов прогнозира, че партиите, основани на протестен вот, вече няма да действат така успешно, точно защото хората вече не искат да гласуват само "против". Затова "сметките на Бойко Борисов за малките партийки, които да привличат някакъв протестен вот на изборите, ще излязат криви", смята политологът.
Неговата оценка е, че преходът всъщност ще се решава отново на предстоящите избори.
Все по-малко българи гласуват "против" статуквото, смята и политологът Румяна Коларова. Според нея на последните избори повечето от хората са търсили позитивните резултати от реални управленски действия и в това е големият смисъл от края на българския преход. Политиците, които продължават да живеят "в прехода", няма да имат успех, смята тя. Не можеш да привлечеш избиратели, ако просто прогнозираш, че определена партия ще си отиде от управлението. Никой не се връща на власт само защото хората не харесват управляващите в момента, отбелязва политологът.
Коларова предупреждава, че партиите, които залагат само на критика към управляващите и само повтарят колко овластените са некадърни и корумпирани, не могат да спечелят достатъчно подкрепа, с която самите те да управляват. Тя дава пример с "Атака" и РЗС като формации, основани на протеста, и посочва, че дори да получат достатъчно гласове, за да влязат в парламента, едва ли ще имат повече от 10 или 20 депутати.
Според нея тезата й се доказва от историята на ГЕРБ, свързана по думите й с ефективността на политическата фигура на Бойко Борисов. Той непрекъснато показва някакви реални неща, които прави, независимо че го критикуват, че открива по няколко пъти една улица, посочва политологът. Особено когато беше кмет на столицата, това печелеше голяма подкрепа. Виждаме го днес и в нагласите към Йорданка Фандъкова, допълва тя.
Румяна Коларова смята, че българският преход категорично е свършил. В някакъв смисъл той приключи дори няколко пъти - с оставката на Филип Димитров, с падането на правителството на Жан Виденов, включително и с убийството на Андрей Луканов. А идването на власт на Симеон Сакскобургготски сложи края и на представата ни от времето на "прехода", че трябва да избираме само между СДС и БСП, коментира тя.