Истината за Люси и ВИП Брадър

Доста драматично Люси напусна Къщата на ВИП Брадър. Ден по-късно успяхме да си поговорим за преживяванията й в предаването, за приятелството и за семейството.

Твоето излизане бе едно от най-драматичните. Повечето съквартиранти след Къщата се срещат с близките си, докато при теб се случи обратното - раздели се с Камелия. 

В такъв момент успявам да съм силна и да овладея чувствата си. Знаех, че Камелия много ще се притесни. Два дни преди това вече бе започнала да го мисли. Говореше ми как не заслужавам да изляза. Спрях я. Все пак тя виждаше опора в мен, както и аз в нея и това беше важно и ценно за двете ни. Ние имахме в къщата нещо, което никой друг нямаше.

Всъщност няма да сте заедно около пет дни...

Да, но ние никога не сме се разделяли за толкова време.

Не е първото ти участие в реалити формат, но най-трудното ли е?

Много различно участие е, но не е най-трудното. Нямаше момент, в който да изпитвам трудност. Убедена съм, че това се дължеше на факта, че не бях сама. Не мога да кажа дали щеше да е същото, ако не знаех какво се случва с моето семейство, с половинката ми. Ако го нямаше човека, с когото можех да споделям, който да ме поглежда отстрани и да ме съветва. Всъщност това мое участие беше трудно, колкото и останалите. Във всички случаи е било нужно да дам много от себе си, да бъда откровена, да работя с хора, да се опитам за себе си да се надмина, за да мога всеки път да дам нещо ново на хората – особено във формати като Pop stars или Music Idol.

Ти беше от хората, които получихте най-многото завещани медали.

Аз и Багата. Ако започна от началото, с всички се чувствах добре в Къщата. Още с Ирен и Влади имах много истински, дълбоки и важни за мен лично моменти. Споделяхме за живота, обменяхме виждания за семейството, които бяха ключови за мен. В Ники намерих човек, с когото можех да говоря за съвсем различни неща от битовизмите, които се случваха в Къщата. Темите бяха свързани със спорт, екшън. Бони също ми хареса заради първичността й. За мен бе удоволствие и уважение да мога да й помогна по някакъв начин. Разбрах и аз нови неща за нашата история.

Иван Ласкин много ме докосна с откровеността си, с начина, по който изразяваше любовта си и до голяма степен видях себе си в неговите очи. По същия начин и аз боготворя човека, с когото съм. Той доста по-лирично и художествено се изразяваше. С Юлиан също намерих дълбок смисъл за разговори. Говорихме за изкуство и опера. Той ме върна в години, които бяха останали в детството ми. Върна ме към сцената и нетипичното възхищение, което съм изпитвала като малка към нея. Спомних си как съм се завирала под пианото и съм слушала майка ми как свири за репетиции. Изпитвах огромно желание да разлиствам школите й. Юлиан умишлено ме върна към този живот, да си дам равносметка колко духовно детство съм живяла и колко то е допринесло за моето развитие.

Човек преоткрива ли се в такова предаване? Все пак има доста време да остане сам със себе си въпреки погледите на камерите.

Ти сам отговаряш дали ще си дадеш възможността да останеш сам със себе си. Мисля, че има хора, които се страхуват от това. Ако нямаш спокойствието, мислите, които могат да те връхлетят, може да са плашещи. В случая имах спокойствието да остана сама. Ние с Камелия успяхме да си дадем свобода в Къщата. Тя си имаше нейни разговори, които мен не ме интересуваха. Аз имах свои неща, които ми се случваха, и това бе добре за нас. Видяхме, че в такова тясно пространство можем да бъдем и разделени. Успявах да си създам някаква среда за себе си, в която много смислено да размишлявам върху неща като артистични проекти дори. По този начин и се преоткрих.

Кой беше най-трудният момент за теб?

Всъщност се сещам само за хубавите неща. Това е част от характера ми.

Драматично преживя момента, в който Златка прочете писмото на Багата.

Да, но едва ли бих се сетила сега. Останали са ми само хубавите мигове. Иначе, да, това беше тежко и в същото време нещо много истинско и хубаво. Не познавах Златка и Багата преди това. Не знаех нищо за тях. Мисля, че в този момент навлязохме много в личното им пространство и ми стана неприятно, че си позволих да направя тази стъпка.

Какво се промени за теб в личен план?

Отношенията с майка ми. Още не сме се видели, но никога не сме имали такива разговори, поне по телефона, каквито имаме сега. Винаги е важно от двете страни да има желание. Това нещо оказва влияние на цялото ми семейство. Нямам търпение да се видя с нея. Ако имах възможност, още снощи се качвах на колата и отивах в Плевен. Бих си легнала до нея. Това е нещото, което искам да направя. Искам да имам една нощ, в която да си легна до мама. Никога не съм спала до нея като дете, но сега изпитвам толкова силно желание да го направя.

Ще те върна към още един човек, когото обичаш – Камелия. Явно обявихте любовта си. Всъщност това проблем ли е в България?

Трудно е да кажеш дали е проблем. Първо трябва да се появят хора, които публично да го обявят, след което да се установи имат ли проблеми заради това. В същото време не можеш да кажеш, че обществото има проблем с тези въпроси, защото не знаеш как би реагирало.

Някога изпитвала ли си трудности затова, че харесваш хора от твоя пол?

Не, но винаги има журналисти, които се интересуват. Това е съвсем нормално. Когато нещата се казват по грозен начин, е обидно. Важното е, че не остават лоши мисли в мен. Това е така, защото винаги се опитвам да си давам обяснения за случващото се. Тълкувам си го като нещо, което е нормално, защото и вестниците трябва да имат теми, за които да пишат. Чела съм такива неща за други хора, че съм си викала, че въобще не трябва и да се обаждам. Иначе подобна любов е тема, защото хората се притесняват. Има публични личности, за които се знае, че са такива, но се притесняват и не биха направили тази стъпка да обявят публично и откровено чувствата си. А съм сигурна, че снощи, когато казах всички тези неща, е имало хора, които са си пожелали и те така да направят същото. Любовта наистина те прави много щастлив.

Кой искаш да спечели?

Камелия. Защо не? Дори да не е ВИП, какво значение има?

Ако ти избираше, кого би вкарала в Къщата?

Не познавам толкова много хора в България. Не съм човек, който би гледал как някакви хора спят и си мият зъбите. Не ми доставя удоволствие. Любопитна съм да чуя как тези хора биха говорили за различни теми, свързани с тях, но те това могат да направят и в едно токшоу. Не съм фен да гледам как се излагат други хора. Не знам дали, ако искам да видя някой, бих го подложила на това, защото не би ми било приятно. Всъщност ще ми е интересно да видя в Къщата някой български политик – министъра на образованието например. Имам желанието да направя няколко проекта с моята гимназия. Училището ми - СОУ „Стоян Заимов“, още не знае това, но ще го разбере другата седмица, като се прибера в Плевен. Има много неща, които да се правят по отношение на образованието у нас. В последните години много повече ме вълнуват социалните проблеми.

Какво ти предстои, свързано с музиката?

В България до този момент нищо не съм правила. Не съм фен да създам един сингъл и да се превърна в“звезда“. Това да правиш музика, не значи да изкараш един клип, а е нещо много по-дълбоко. Това е да седнеш три месеца със себе си или с още някой и да мислите за нещо, което искате да сътворите заедно. Това са неща, които аз правя. Пиша на немски, но категорично съм наясно, че светът не чака само мен. Много сме, които искат отново да бъдат на сцената със собствена музика. Аз в момента съм на сцената, но не със собствена музика и бих желала това да ми се случи отново. Вярвам, че ще стане, защото ако не вярваш, че си достатъчно добър да постигнеш нещо и че имаш възможностите, категорично няма да се случи. Вярвам, защото животът винаги е бил добър към мен. Аз също добре съм се отнасяла към него, така че не виждам защо да не ми се случат още много хубави неща.