Росен Плевнелиев: "Не съм под сянката на никого"

Не съм се променил и не съм под сянката на никого. Това заяви президентът Росен Плевнелиев, който изнесе лекция пред Атлантическия клуб по проблеми и приоритети на националната сигурност и отговори на въпроси.

Един от тях бе дали е излязъл от сянката на министър-председателя. Плевнелиев не счита, че “който и да било в държавата би могъл да прави сянка на когото и да било”. "Аз съм един много търпелив човек, добър човек по душа, но имам кауза, имам стойности и ценностна система. Може би това си пролича и с казуса "Марковска", каза президентът.  Държавният глава обеща „да бъде себе си“ като част от прозрачността и прогнозируемостта.

Плевнелиев отново заяви, че страната ни е приятел за съседите в региона, но подкрепата ни за еврочленство на Македония не е безусловна и не на всяка цена. „Имаме очевидно антибългарска кампания, която вече протича много години. Очакваме декларацията за добросъседство, която България и Македония подписаха през 1999 година, да се спазва“, каза той и допълни, че страната ни има проблем не с хората в Македония, а с политиката, която се води там.

Президентът изтъкна, че семейството, църквата и училището са трите опорни стълба в „първите седем години“ . „Ако имаме силна църква, която ни дава духовност и вяра и адресира проблемите на хората, а не вътрешните си интриги. Имаме нужда от единна църква в интерес на хората“, заяви той. Плевнелиев посочи, че родители и учители не трябва да си прехвърлят отговорността при възпитанието на децата.

Той изтъкна, че в държавите с най-ниска безработица като Австрия, Германия Швейцария, Холандия е най-важно средната класа да бъде технологична, адаптивна и добре образована. Затова фокусът трябва да е средното училище. По думите му големият проблем в България и в света е, че сме много креативни и умни, но не толкова ефективни. 

Плевнелиев изтъкна и значението на земеделието като част от националната сигурност и за пореден път посочи важността на еврофондовете. Според него е постигнато немалко в земеделието. „Имаше една стачка на земеделците и видях няколко хиляди чисто нови трактора, 2000 нови комбайна са купени“, даде пример той. Според президента българското земеделие има огромна перспектива, ако се планира. Плевнелиев пожела от земеделски производител  България да се превърне в производител и износител на храни, за да остане добавената стойност у нас.

Плевнелиев заяви, че стои плътно зад дългосрочните стратегии и документи за развитие на Българската армия. „Каквото пише там, ще се изпълнява“, бе категоричен той. Според него днес генералите разбират, че не е толкава важно да спечелиш войната, а да спечелиш мира.  Според Плевнелиев най-висшето постижение на България е членството в ЕС и НАТО. Държавният глава изтъкна, че България е добър съсед и уважаван партньор в региона и в света. 

Плевнелиев подчерта значението на еврофондовете и в науката. „Не искам нашата наука да зависи само от министрите на финансите, само от бюджета и затова ни трябват най-сигурните източници, които са еврофондовете“, обясни той.

По думите му след две години метрото ще стигне до летището и тогава ще забравим „копърките“ и притесненията за пътуването след това. Президентът каза, че се работи за концесия на летището и изрази убеденост, че голяма компания, която може да го разработи като регионален хъб, ще направи печеливша инвестиция.

Плевнелиев изтъкна четири фактора, формиращи средата за сигурност в национален и световен план – интеграция, технологии, ресурси и демография. 

Според него най-големият проблем на 1 януари 2021 година е именно демографският. Иновативни политики за стимулиране на раждаемостта и концентрация върху повишаване на качеството на живот са част от решението на проблема, смята той. Президентът открои и връщането на нашите сънародници от чужбина, както и привличане на висококвалифицирани имигранти от трети страни. 

На финала на лекцията си Плевнелиев си погледна красноречиво часовника и посочи, че преди 22 години комунизмът си отиде с тотален крах и фалит. „Искам да си припомните с какво се разделихте – с една полицейска държава, в която нямаше място за разочарования, защото я нямаше и надеждата за нещо по-добро“, цитира той думи на американския президент Бил Клинтън. Също днес преди 10 години генералният сектерат на НАТО Джордж Робъртсън предложи България да бъде поканена в НАТО, припомни държавният глава.