Преглед на печата днес

„Доматената революция" е сред водещите теми на всекидневниците в неделя.

„Около 200 души се събраха на протест пред Народното събрание /НС/, много от тях - с домати в ръце.
Въпреки кордона от униформени домати все пак полетяха към сградата на парламента, но не достигнаха целта си. Нямаха този късмет обаче минаващите автомобили.
Зеленчуковият протест на жълтите павета имаше разнопосочни искания. Повечето от бунтарите бяха обединени от идеята да се изправят срещу политическата класа и стила й на управление за последните 20 години.
Доматеният протест беше организиран в социалните мрежи - повод за него стана арестът преди седмица на Николай Колев-Босия, тогава той символично успя да хвърли домат по парламента." - пише в. „Сега".

„Домати и други зеленчуци полетяха срещу фасадата на Народното събрание. Акцията бе в подкрепа на известния дисидент Николай Колев-Босия, арестуван във вторник, след като хвърли развален домат по сградата на Народното събрание. Колев изкара 24 часа в ареста на Първо РПУ, а още на другия ден хиляди се включиха във фейсбук група "Доматена революция". - напомня в. „24 часа".
Всекидневникът помества интервю с Николай Колев-Босия, в което поетът заявява: .
"Когато ме задържаха, нарушиха всичките ми човешки права. Първо, бутнаха ме в килия, като ми отказаха лекарски преглед, аз съм хронично болен, имам диабет, високо кръвно, един инфаркт и т.н. Второ, не ми дадоха възможност да се обадя на близък човек по телефона. Трето, отказаха ми дори адвокатска защита. Четвърто, не ме пуснаха и до тоалетната да отида."

В. „Труд" също цитира Николай Колев-Босия:
„Аз имам достатъчно юридически възможности, имам и достатъчно морал, за да се защитя от Али Баба и четиридесетте разбойници", заяви Босия и допълни, че под Али Баба държи да се разбира министърът на вътрешните работи - Цветан Цветанов.
Той обясни, че протестът му не е започнал сега, напротив - началото му е от преди повече от 30 години и е насочен срещу „политическата система, корупцията, демагогията, скриването на информацията, лошите закони, лошото им изпълнение, лошото наблюдение върху изпълнението на законите, медийния слугинаж".
„Така че, да се каже, че моят домат е началото на някаква моя промяна и искане няма да бъде точно", заяви Николай Колев...
Босия беше арестуван на 20 ноември сутринта заради това, че е хвърлил домат по сградата на Народното събрание. Срещу него има заведено прокурорско дело, ако той бъде осъден може да бъде наказан с до 2 години затвор.
На 14 ноември Босия публикува отворено писмо до шест институции - председателя на Народното събрание, президента, министър-председателя, ВСС и директорите на БНР и БНТ, в което се заканва да хвърли 6 домата срещу знакови сгради на институциите като политически протест срещу атмосферата на корупция, престъпност, беззаконие, деморализация, безотговорност, грабежи и липса на информация."

В. „Дневник" помества репортаж от събитието:
„Домати, чушки, праз и парчета тиква периодично прелитат над плътен кордон полицаи с каски, но не достигнат целта на недоволство - сградата на Народното събрание. Жълтите павета около него все пак са няколко идеи по-червени тази събота вечер. Стотици граждани са донесли своя зеленчук, за да замерят управлението на държавата. Достъпът им е стабилно преграден на поне улица разстояние от парламента, а броят на органите на реда, които ги "пазят", е поне толкова, колкото са и недоволните, излезли в знак на солидарност с поета Николай Колев-Босия. Впечатляващо е и количеството камери и репортери, които записват полета на домата.  
В около 17 часа хора от различни поколения  - семейства с малки деца, тийнейджъри, възрастни  - откликват на поканата за "Доматена революция", организирана чрез социалната мрежа "Фейсбук" с мотото "Протест срещу 23-те години безумия! Само една Томатина ще ги оправи!" Малко след това е и първият тур на доматите, придружен с много камери и микрофони. Ниско над парламента в този момент прелита и голямо ято черни гарги. 
Известният дисидент, арестуван от 40-на полицаи този вторник след един развален домат, разбит в парламента срещу "ситуацията в държавата", също е на протеста. Този път не като организатор. Радва се, че толкова много граждани са го подкрепили и са се вдъхновили от акцията му. 
Между скандиранията "Да излезе Дон Домат", "Оставка", "Мафия", "Политици, боклуци, всички сте айдуци", силни освирквания и свирки, прелита задължително и по някой зеленчук. Хора с торбички с по няколко домата продължават да пристигат. 
Човек към 50-те също идва с леко закъснение, група приятели и своя дан домати в торба. Хвърля няколко домата и овладяно заявява пред камерите, че е учен от БАН и протестира конкретно срещу политиката спрямо института му. И политологът Евгени Дайнов е тук, усмихнат и той носи зеленчук за атака.

Скандалите около кадровите несполуки в Конституционния съд също са сред най-отразяваните теми във всекидневниците.

„Скандалът „Марковска" не е минал напразно, ако извадим съответните изводи, за да не допускаме същите грешки. Това заяви пред Дарик бившият председател и настоящ изпълнителен директор на Съюза на съдиите в България Мирослава Тодорова по време на събранието им в Пловдив.   
Тя е изпратила писмо до Висшия съдебен съвет (ВСС) с искане за преразглеждане на процедурата по избор на главен прокурор и други ръководни длъжности.  
Според Тодорова специална комисия трябва да събере цялата общодостъпна информация в публични регистри и медии за кандидатите и да ги предаде за анализ на членовете на ВСС. По този начин няма как да има оправдания, че някои от магистратите не са знаели всички релевантни факти относно избора, смята тя.  
Позиция от страна на висшите магистрати относно писмото, Мирослава Тодорова очаква през следващата седмица. Тя добави, че със случая ще се занимават новите членове на Управителния съвет и председателят Таня Маринова. Мирослава Тодорова остава изпълнителен директор на съсловната организация и ще отговаря за комуникациите със съдиите в страната." - в. „Труд".

„Решението на Петър Стоянов да се откаже от номинацията за конституционен съдия е правилно, друг е въпросът, че не трябваше да се стига дотук. Това е заради слаб политически опит на ръководството на СДС. Това каза депутатът Ваньо Шарков пред Фокус по повод отказа на Петър Стоянов от номинация за поста на конституционен съдия.
Ваньо Шарков посочи, че е против издигането на каквато и да е кандидатура от страна на СДС. „Тогава, когато се събираха конституционни съдии първия път от квотата на Народното събрание, ние не подкрепихме кандидатурата на Венета Марковска, а тя беше подкрепена от една странна коалиция между ГЕРБ, ДПС и БСП. След като тези хора създадоха криза в институцията.
онституционен съд и се стигна дотам дори да се коментира дали държавният глава е нарушил Конституцията или не я е нарушил, изведнъж целият този имидж на ГЕРБ трябва да бъде измиван от Съюза на демократичните сили", каза Щарков.
„Който е допуснал тази грешка в резултат на неправилна политика и лоши кадрови решения, сега трябва сам да извади поуки от нея и да намери правилното решение...", допълни той.
Правилната позиция по отношение на номинацията за конституционен съдия е тази на парламентарната група, а не тази на ръководството на СДС, стана категорично ясно, след всичко онова, което беше казано, и от политолози, и от социолози и от медии, каза още  Шарков. Ако сме принципни, и имаме принципни позиции и отношения, тази ситуация ще се отрази благоприятно на СДС, посочи той.
Според него причина за разделението в партията е начинът, по който е направен изборът на конституционен съдия..." - в. „24 часа".

„В България има дефинирана демократична държава, разписано разделение на властите, правова държава, но в рамките на около месец видяхме нарушаване на тези принципи, заяви депутатът от ДСБ Екатерина Михайлова, която беше номинирана за конституционен съдия, но не получи подкрепа за поста, пред БиТиВи.
Коментарът на Михайлово беше свързан именно с избора на нови съдии за Конституционния съд и скандалите около него през последния месец. По думите ѝ вместо демократични процеси е имало "политически партизански акции, което разрушава устоите на институциите".
Според депутата скандалът е продължил и след оттеглянето на Венета Марковска, като е засегнал една от институциите, която досега в известна степен е успяла да опази облика си на пазител на конституцията, превръщайки го в арена на политически битки. Тя визира договорката между министър-председателя Бойко Борисов и лидера на СДС Емил Кабаиванов "сините" да излъчат кандидатура за празното място.
"Това, че премиерът и председателят на СДС се срещнаха и имаше една реплика: "Който и да е, ние ще го изберем" - това не е редно. Не може така...", коментира Михайлова.
По думите ѝ именно начинът, по който са се случили нещата, е довел и до острата всеобща реакция срещу издигнатата кандидатура на Петър Стоянов, който в петък се отказа от "състезанието".
Михайлова отбеляза проблем с неспазването на разделението на властите и при избора на нов главен прокурор, който предстои. "Малко или много ще е политически продиктуван изборът на главен прокурор", подчерта тя..." - в. „Днвеник".

"Проблемът бе, че премиерът каза да се избере един кандидат, който и да е, и той ще бъде подкрепен. Не може да е който и да е. За конституционен съдия изискванията са много високи - за опит, за морал. Той трябва да съхранява правовия ред в държавата. Това е много сериозна позиция, обясни Михайлова и допълни, че при настоящия избор не би си подала кандидатурата и не би участвала, тъй като е ясно, че няма да има състезателност, а всичко ще е договорки. Михайлова заяви категорично, че има дефекти в Българската конституция, които водят до политизиране на някои избори в страната, ред които са изборът на главен прокурор и кандидати за ВСС. Трябва да променим конституцията, трябва политическа воля, за да се премахне този порочен модел, който е заложен, подчерта тя." - в. „Стандарт".

Всекидневниците поместват и коментар на премиера Борисов, който обвинява „стогодишното управление на социалистите" за бедността в страната:

"България тръгва от две изходни позиции - най-нисък брутен вътрешен продукт и най-бедна държава в Европейския съюз. Това е следствие от 100-годишното управление на социалистите, на БКП." Това бе коментарът, който премиерът Бойко Борисов направи след срещата на евролидерите в Брюксел, на която не бе постигнато споразумение за бюджета на ЕС за периода 2014-2020 г., предаде Нова ТВ. "От тази стартова позиция всички формули, по които се изчисляват парите, получавани от европейските държави, тръгват от тук. Това е следствие от това, че толкова години са марширували по Червения площад", добави Борисов.
По неговите думи вторият голям проблем е, че на предишното правителство са били спрени абсолютно всички европейски фондове. "Батко и братко" още тежи в Брюксел. Много от държавите казват: Претендирате за много пари, а всъщност предишното ви правителство усвояваше под 1% от фондовете, а вие усвоявате 25%. Научете се и си усвоете всичките пари, тогава искайте още", каза още министър-председателят." - в. „Сега".

„Заради стогодишното управление на социалистите в България, на комунистическата партия, България е с най-ниския брутен вътрешен продукт в Европа, заяви премиерът Бойко Борисов пред БНР...
По думите на министър-председателя затова е толкова лоша тази стартова позиция и всички формули, по които се изчисляват парите, които определят евросредствата, "затова, че толкова години са марширували по Червения площад"...
Той отбеляза, че въпреки това България през последните три години е от държавите отличнички във финансовата дисциплина и страната е за пример как страни от "Изтока на Юг може да спазва бюджетна дисциплина".
По тази причина българското правителство е поискало още около 14 евро на човек от населението, "към 691милиона евро за следващите години до 2020 и се надявам в тези седмици, месеци до януари да получим подкрепа и да ги получим".
Премиерът заяви, че на срещата на върха на ЕС всички големите държави донори са се изказали в полза на кохезионната политика и изрази надежда, че заради това България има голям шанс да продължи да получава повече пари." - в. „Дневник".

На фона на лошите ни показатели в сравнение с другите страни от ЕС в. „Стандарт" прогнозира, че  по Коледа българите ще направят транзакции за близо 25 милиона лева:
„Празничните покупки ще бъдат направени с картови разплащания.
Банките отчитат бум на плащането с карта. Прогнозите им са през идния месец тенденцията да се удвои. Все повече са хората, които предпочитат да плащат, макар и съвсем малки суми, с кредитна или дебитна карта.
Това се дължи на факта, че търговските обекти с ПОС терминали стават все повече. Тази година 30% от транзакциите са за плащане с карти, а 70% - теглене от банкомат В Западна Европа и САЩ е тъкмо обратното. Заради очаквания бум на плащанията с карти по празниците банките предлагат и още защити."