ГЕРБ води на БСП с 5%, РЗС и „Атака“ с шанс за НС

Ако изборите бяха днес,  в парламента имат шанс да влязат 6 политически партии. Освен ГЕРБ, БСП, ДПС,  „Движение България на гражданите“ на Меглена Кунева, с добри позиции са РЗС и „Атака“. 

Това сочат резултатите от социологическо проучване на Института за модерна политика, направено между 1 и 8 ноември сред 1000 пълнолетни жители на 86 населени места в страната.  

За ГЕРБ днес биха гласували 26.1% от всички избиратели. Управляващите се радват на стабилна подкрепа, най-вече заради липсата на тяхна алтернатива в дясното пространство. БСП има подкрепата на 21% от избирателите. ДПС отново би имало гарантирано място в Народното събрание с 4.9 на сто от всички избиратели.„Движение България на гражданите” влиза със сигурност в следващия парламент с 4.3% доверие. 

Въпреки че „Атака”  (с доверие от 3.6%) и РЗС  ( с 1.9%) получават под минимума от 4% за влизане в Народното събрание, социолозите отчитат потенциал те да прескочат бариерата. 

В условията на криза националистическите партии по-лесно консолидират вота на недоволните и търсещите прости обяснения на случващото се, обясняват от Института за модерна политика. 

Общественият интерес около процеса за т.нар. „радикален ислям” в Пазарджик, полемиката в Кърджали около противопоставянето на ДПС ген. Делов да бъде обявен за почетен граждани също наливат гласове в електоралната мелница на националистите, коментират от Института. 

Обявената готовност на РЗС да се яви на парламентарния вот през 2013 г. в коалиция с бизнесмена Веселин Марешки съдържа потенциал за разрастване, отчитат още социолозите. 

Най-одобряваните политици според проучването са Росен Плевнелиев – 59.9%, Бойко Борисов – 48.3%, Лиляна Павлова – 43.4%, , Мирослав Найденов – 39.2%, Меглена Кунева -  38.2%. 

Избирателите имат нагласи да възприемат партията на БСП като пенсионерска, ГЕРБ – като милиционерска, а майките са най-потенциалният избирател на партията на Меглена Кунева. 

65,9% смятат, че корупцията е „много голям проблем” на българското общество, а едва 4 %  смятат, че корупцията у нас  „изобщо не е проблем”. 

Данните показват, че доверието към институциите, ангажирани в борбата с корупцията, които могат да постигнат съществени резултати, е на ниско равнище. Това се отнася до съда, прокуратурата, МВР, ДАНС, БОРКОР и парламентарната антикорупционна комисия. 

Разпространението на корупцията обхваща всички сфери, с изключение на културата и Църквата, а най-много се усеща в здравеопазването и съдебната система. 

Налице е песимизъм относно възможността при установена корупция по високите етажи на властта виновните да получат наказание. Въпреки това в обществото има  големи очаквания и съгласие на много сериозна част от него за разследване на част от нашумелите  случаите на корупция, отчитат още социолозите.