"Курск" - мистерията продължава

През 1999 г. руският ядрен подводен ракетен крайцер "Курск" успява незабелязано да излезе от базата си, да мине през всички рубежи в Северния Атлантик за спиране на подводници между Фарьорските острови и Исландия, после през Гибралтар и да унищожи група бойни кораби, включително самолетоносач, в Средиземно море.

След това подводницата изчезва и е засечена чак около британските брегове. Така минава може би последното успешно учение на "Курск" - най-модерната за времето си руска подводница, която се използва по-малко от 4 години. Бойният й потенциал е равен на всички снаряди, изстреляни от всички държави по време на Втората световна война.

Стойността на само една машина от този клас, известен като "Проект 949", е колкото строежа на 100-хиляден град с всичките му комуникации. Въпреки това точно преди 10 години "Курск" потъва на дълбочина от едва стотина метра и убива целия си екипаж от 118 души. Трагедията е една от най-големите в 104-годишната история на руския и съветски подводен флот.

Историята за неудачната спасителна операция и въпросителните около официалното разследване дълги години ще очакват отговори.

Какво се случи?

Официалната версия гласи: трагедията е настъпила на 12 август в 11 часа, 28 минути и 26 секунди московско време в Баренцово море в резултат на взрив на торпедо 65-76А в торпеден апарат N4, последван от втора експлозия 2 минути по-късно. Според следствието моряците загиват през първите 7-8 часа. Във вахтения дневник на намиращият се в района крайцер "Петър Велики" обаче се твърди, че признаци на живот в "Курск" се долавят до 11:08 ч. на 14 август.

Тези сведения стават причина за едно от най-тежките обвинения по адрес на следствието – ако моряците действително са загинали в първите часове и контакт с тях не е установен изобщо, защо в първите дни по телевизията се твърди, че "с личния състав е установена двустранна връзка и на борда се подават кислород и ток"? А ако са били живи, защо ръководителите на страната (президентът Путин прекъсна почивката си в Сочи едва няколко дена след инцидента) и на армията толкова дълго отказваха чуждестранна помощ?

Защо?

Сред най-популярните неофициални версии е тази за сблъсък или дори торпилиране от американска подводница.

Първата се поддържаше от един от изпитателите на подводницата и военните, а втората получи гласност в руските медии, които се позоваваха на пресслужбата на флота. Говореше се за потънали спасителни пояси, чуждо производство, присъствие на поне три чужди подводници по време на учението, влизането в норвежко пристанище на повредена американска ядрена подводница...
Единственото "доказателство" обаче бе сателитна снимка със съмнително качество, което я прави несигурен източник.

Друга версия обвинява командира на американска подводница клас "Мемфис", който взел началото на ученията на "Курск" за атака. Сред основните аргументи в полза на "чуждата версия", застъпена и във френски документален филм от 2004 г., са рязко засилените контакти между политическите и военни лидери на руснаци и американци след катастрофата, включително неочакван телефонен разговор между президентите Владимир Путин и Бил Клинтън, както и спешната визита в Москва на 17 август  на директора на ЦРУ Джордж Тенет, припомня РИА "Новости".

Основният аргумент против тази теория е изключително широкият кръг хора, посветени в детайлите на инцидента, чието пълно мълчание евентуално би трябвало да се гарантира.
По същата причина трябва да се отхвърли и теорията за сблъсък със самолетоносача "Адмирал Кузнецов" или крайцера "Петър Велики".

Последствията

Основното последствие е свидетелството за упадъка на руския ВМФ, който не бе в състояние сам да проведе спасителна операция и последвалото изваждане на "Курск". Въпреки непрестанно раздуващия се бюджет за ВМФ авариите с руски подводници не спират - 2003, 2006, 2008 г.

Очевидно е също, че трябва да се регулира единоборството под водата. За разлика от маневрите на кораби и самолети, за чието движение има двустранни правила, действията на подводниците не се регулират по никакъв начин и следенето под водата, което често се води на няколко десетки метра, заплашва с катастрофи.

На десетата годишнина и премиерът Путин, и президентът Дмитрий Медведев игнорираха в медийните си изяви напълно "Курск", отбелязват чуждите медии. С това (както и с поведението си във връзка с тазгодишните пожари) двамата показаха, че Москва, която иначе владее добре телевизионния пиар, не обича да й се натяква за собствените й грешки, коментира "Независимая газета".