Германецът, който прелетя над Желязната завеса

 

Бялата "Чесна" прелита над Червения площад. Снимка: Youtube 

През 1987 година 19-годишен младеж от Западна Германия шокира света. Той прелита над противовъздушната отбранителна системa на Съветския съюз и каца със самолет “Чесна” на Червения площад. За лудорията си е осъден и лежи в затвора повече от година. Четвърт век по-късно обаче смелчагата заявява, че не съжалява за нищо, пише в материал на Би Би Си.

Тогава на 19 години, Матиас Руст прелита сам над 750 километра, преминавайки през всички отбранителни системи на военната машина СССР със своя едномоторен самолет. Накрая каца пред портите на Кремъл.

Идеята хрумва на младеджа година по-рано, докато гледа телевизия в дома на родителите си в Хамбург, Западна Германия.

По това време вниманието на света е приковано към срещата на високо равнище между президента на САЩ Роналд Рейгън и съветския лидер Михаил Горбачов в Рейкявик. Тя обаче не води до очакваното разчупване на леда от двете страни на Желязната завеса. Разочарован, политически активният младеж решава, че самият той може да направи нещо по въпроса.

“Мислех си, че всеки човек на тази планета е отговорен за това, което се случва, и заради това търсех възможност да дам своя принос за промяна на статуквото”, споделя Руст.

Младежът вече има лиценз за пилотиране на самолет и около 50 летателни часа, когато му хрумва, че може да се възползва от уменията си и чрез тях да даде своя принос.

“Мислех си, че мога да използвам самолета, за да построя мост между Изтока и Запада. Да покажа, че много хора в Европа искат отношенията между нашите два свята да са по-добри”, споделя Матиас.

Много младежи сигурно са имали подобни идеалистични фантазии да донесат световен мир с някое по-щуро свое действие. Разликата между тях и Руст е, че той всъщност осъществява фантазиите си.

На 13-и май 1987 г. той заявява на родителите си, че ще обиколи Северна Европа със самолет “Чесна”, за да повиши броя на летателните си часове.

Първата му спирка е на Шетландските острови във Великобритания. После на Фарьорските острови. Той прекарва по една нощ на всяко място. Следва столицата на Исландия - Рейкявик, след това е Берген в Норвегия. А на 25 май пристига в столицата на Финландия - Хелзинки.

Там той прекарва няколко дни в размисъл - дали наистина има куража да осъществи плана си? Определено има повод да е нервен - СССР притежава най-голямата противовъздушна отбранителна система в света. По-малко от пет години по-рано южнокорейски цивилен самолет е унищожен, защото е навлязъл в съветското въздушно пространство. 269 пътници на борда умират.

 

“Разбира се, че ме беше страх да не умра!”, спомня си Руст. “Преценявах дали си заслушава риска. И накрая стигнах до заключение, че - да, заслужава си!”, допълва той.

На сутринта на 28 май той заявява на контрола на въздушния трафик в Хелзинки, че ще лети към Стокхолм, Швеция. Дори в този момент не е напълно убеден, че ще извърши замисленото приключение.

“Взех категорично решение да го направя едва половин час преди да отлетя. Просто промених курса си със 170 градуса и така в един момент се оказа, че летя право към Москва”, допълва младежът.

В Хелзинки операторите, осъществяващи въздушния контрол, започват да се безпокоят. Руст лети в грешната посока и изведнъж изчезва от радарите им, без да успеят да осъществят радиоконтакт с него.

Огромен брой хора са мобилизирани да търсят изчезналия младеж. След като от бреговата охрана забелязват петно петрол в морето, са доведени и гмуркачи, които да търсят останките на самолета.

А всъщност, докато финландците го търсят в морето, Руст седи в пилотската си кабина, преминавайки през съветското въздушно пространство над Естония, която тогава е част от съюза.

За минути обаче малкият самолет е прихванат от съветски радар. По-малко от час след това към него приближава изтребител МИГ - 23.

“Премина толкова близо вляво от мен, че успях да видя двамата пилоти в кабината. Видях и червената звезда на крилото на самолета”, разказва Руст. Младежът е ужасен. Но вместо да го унищожи, изтребителят прелита покрай него и се изгубва в облаците.

Комбинация от невероятен късмет и човешка грешка водят до заблудата, че “Чесна”-та на Руст е приятелски самолет.

Самолетна катастрофа от предния ден и последвалата спасителна операция, заедно с провеждащи се тренировки за нови пилоти, водят до объркване както във въздуха, така и в наземните контролни центрове.

По някакъв начин, сякаш на магия, самолетът на Руст успява да премине необезпокояван стотици километри през съветското въздушно пространство - чак до столицата Москва - без да влезе повторно в контакт с отбранителните сили на страната.

“Не мога да повярвам, че оцелях! Пресмятах си шансовете за оцеляване като 50:50 и след като достигнах до крайната дестинация на пътуването си, знаех, че съм щастливец.”

Облекчението му, като вижда покривите на московските сгради, обаче бързо се изпарява. Той осъзнава, че кацането далеч няма да е лесно. Намерението му да кацне по средата на Червения площад, където ще направи възможно най-силно впечатление, е осуетено. По това време площадът е претъпкан с хора.

На земята московчани с удивление поглеждат нагоре към малкия бял самолет, кръжащ само 10-ина метра над главите им.

Накрая Руст забелязва четирилентов мост над Москва река, на който кацането би било възможно. Прави още един кръг около площада и се насочва към моста, приземявайки се върху него.

По-късно, когато го разпитват от милицията, Руст разбира, че отново късметът му се е усмихнал. Обикновено мостът е бил опасан с множество кабели, които биха направили кацането му невъзможно. За негов огромен късмет същата сутрин кабелите са премахнати поради планувана профилактика.

“От полицията предполагаха, че имам съучастник в Москва, който е уредил всичко, така че да стане възможно да кацна.”

Около 19:00 часа, точно по залез слънце, безразсъдно смелият германец рулира самолета си до Червения площад. Изскача от кабината си, за да поздрави насъбралата се да наблюдава необичайното събитие тълпа. Те искат да знаят откъде е младият пилот и защо е тук.

“Аз съм на мирна мисия от Германия!” - отговаря им той.

Това му изявление предизвиква неразбирателство у множеството, което го смята за гражданин на Източна Германия. Хората започват да се ръкуват с него, приветствайки го като съюзник. Младежът обаче обяснява, че е от “другата Германия”, от Западна, а не от Източна.

Доктор Робин Стот, британски доктор, който по това време е в Москва като част от антиядрена активистка група, се разхожда из Москва, за да разгледа забележителностите й точно по времето, в което Руст приземява самолета си.

“Това беше нещо необичайно. Никой от нас нямаше представа какво се случва”, спомня си той.

Когато полицията се отърсва от шока, че неидентифициран самолет е паркирал пред вратите на Кремъл, те арестуват Руст.

В следващите няколко часа на него му се налага да обяснява, че е действал сам, че няма съучастник, че не е част от заговор на никое чуждо правителство.

Възможно е Горбачов да е съзрял възможност в инцидента да се отърве от някои неудобни нему военни, които са пречели на плановете му за реформи. Защото след няколко дни министърът на отбраната Сергей Соколов е принуден да напусне, а ръководителят на противовъздушната отбрана Александър Колдунов е уволнен. През следващите няколко месеца повече от 150 души губят поста си, най-вероятно във връзка с инцидента.

Руст обаче е признат за виновен по обвинение в това, че е нарушил международните въздушни спогодби, нелегално навлизайки в съветското въздушно пространство. Освен това той е виновен за “злонамерено хулиганство”.

Съдията го осъжда на четири години в трудов лагер.

“Беше ми трудно. Едва 19-годишен трябваше да стоя заключен по 23 часа в денонощието. Отслабнах много, защото не можех да задържам храната, която ядях”, споделя той.

През 1988 Руст е освободен в знак на добра воля от СССР след само 14 месеца в затвора.

Московчани започват да се шегуват с инцидента и започват да наричат Червения площад - Шереметиево номер 3 (Шереметиево 1 и 2 са летища близо до Москва).

Само година след завръщането си в Хамбург обаче Руст отново попада зад решетките, защото наръгва колега в болницата, в която работи. Освен това е осъждан нееднократно за хулигански прояви и дребни кражби.

Днес той работи като финансов анализатор и йога инструктор. Твърди, че не съжалява за стореното преди 25 години, дори вярва, че е помогнал на Горбачов да осъществи реформите си.