Вече близо месец реално Конституционният съд не функционира. Няма как КС да избере председател, защото това трябва да стане в пълен състав, а в момента един член липсва – столът на един магистрат от парламентарна квота стои празен.
До институционалната криза, която все повече прилича на трагикомичен параграф 22, се стигна след като президентът Росен Плевнелиев бламира клетвата на Венета Марковска. За цялата сага обаче не е виновен държавният глава.
Брюксел неколкократно призова да се проверят сигналите срещу Марковска, които постъпиха в парламента още преди гласуването на кандидатурата й за член на КС. Народните представители, вътрешният министър Цветан Цветанов и дори министър-председателят Бойко Борисов обаче неглижираха европейските сигнали.
Държавният глава отказа да присъства на клетвата на Марковска, а след като напусна церемонията, се разрази буря. На практика никой не знаеше какво се случва. Всички бяха единодушни само за едно – станахме свидетели на прецедент, при който не е ясно как да се реагира.
Постъпката на Плевнелиев също разедини мненията. Едни твърдяха, че това е най-смелата му постъпка, други го обвиниха, че е погазил Конституцията. Заговори се дори за импийчмънт. Тази седмица Цветан Цветанов също обвини Плевневиев, че е нарушил закона и дори неглижира постъпката му.
„Проблемът Марковска не е защото президентът напусна клетвата, ако Венета Марковска не си беше подала оставката, имаше реална предпоставка и тя беше лансирана от опозицията, за започване на процедура на импийчмънт, защото имаме нарушаване на Конституцията на България“, заяви Цветанов.
Скандалът с Марковска и междуинституционните и междуличностни дрязги щяха да заглъхнат, ако и следващите две кандидатури за КС не се провалиха с гръм и трясък.
Премиерът Борисов даде картбланш на СДС да номинират свой кандидат и ръководството на сините се спря на президента Петър Стоянов.
Народните представители от “Раковска“ 134 обаче отказаха да внесат кандидатурата му в парламента, а след разцеплението, което предизвика, Стоянов се оттегли заради “международните си ангажименти“.
Лидерът на СДС Емил Кабаиванов пък посочи с пръст трима депутати и издаде “моралната им присъда“ - те бяха изключени, а Надежда Нейнски си тръгна сама. Разцеплението стана повод да се заговори за окончателната смърт на СДС.
Премиерът Борисов им даде обаче още един шанс и синьото ръководство посочи Галя Гугушева. Народните представители обаче отново отказаха да внесат кандидатурата и Кабаиванов опря до отцепниците от “Атака“, които внесоха кандидатурата й, въпреки че не бяха запомнили името й.
Днес Галя Гугушева се оттегли, след като вчера ГЕРБ заявиха, че няма да я подкрепят заради съмненията около репутацията й. Сините също се отказаха от шанса си и заявиха, че искат промяна на правилата за избор за членове на КС и им е писнало от “компроматни войни“.
Яне Янев, разбира се, се изказа от любимия си трон на борец срещу корупцията, ГЕРБ обясниха, че са готови да издигнат кандидат, “ако никой не издига“.
Така месец след началото на кризата един стол в КС продължава да стои празен, а една от най-важните съдебни институции на работи. По-лошото е, че имиджът й е сринат. В съзнанието ни всички кандидати и членове за КС са компрометирани, с лоша репутация и предизвикват скандали.
Институцията, която би трябвало да казва последната дума за законността в държавата, е в криза, която, ако не беше трагична, щеше да е направо комична. Проблемът е, че циркът засяга и тези, които не участват в него.
Онези магистрати, чиято натовареност е в пъти над допустимата, но те все пак се справят с делата си. Кризата в Конституционния съд закопава и без друго подкопаното доверие в съдебната ни система, а още една лопата пръст може да е фатална.