За изминалите 12 месеца накратко

2012 не беше скучна година. На моменти дори беше твърде интересна, не винаги в добрия смисъл на думата. Dnes.bg ви представя обзора на най-важните събития от изминалите 12 месеца.

Природните катаклизми – наводнението в Бисер и трусът в Перник

Наводнението в село Бисер и земетресението в Пернишко белязаха живота ни месеци напред. На 6 февруари 2012 година триметрова приливна вълна заля харманлийското село Бисер. Единадесет души загинаха, а десетки къщи бяха разрушени. Повечето жители на Бисер останаха без дом и собственост и препитание.

Трагедията демонстрира колко е неподготвена държавата, спасителните служби и обществото като цяло  – след проверка се оказа, че повечето наши язовири са в плачевно състояние.

Покрай наводнението в Бисер се заформиха и скандали около ”Напоителни системи”, опозиция и управляващи, а няколко министри се вдигнаха позападналите рейтинги. След месеци вече никой не си спомняше за природното бедствие, което даде човешки жертви. Не се чу нищо и за широкоанонсираните мерки за обезопасяване на водоемите. Да се надяваме да не преживеем друг 6 февруари.

На 22 май София, Перник, Радомир и регионът се събудиха около 03.00 часа, когато земетресение с магнитуд 5.8 по скалата на Рихтер разтресе земята. За щастие жертви нямаше, големи материални щети – също. Повече от половин година по-късно обаче все още има хора, които нямат дом и карат зимата в полеви условия.

След труса всички политици се втурнаха към Перник и областта да успокояват хората как държавата ще отпусне средства за ремонти дейности. Месеци по-късно се появиха спорове между правителството и местната власт за това каква сума е дадена и къде всъщност са парите, защото ремонтите не са извършени.

Премиерът Бойко Борисов дори командирова министъра по еврофондовете Томислав Дончев като бивш кмет да помогне в кризата. Хора без дом там все още има, а междуинституционалната криза също не е решена. Да се надяваме напрежението в района да не разлюлее като 5.8 по скалата на Рихтер.

Икономически рокади - точката на АЕЦ ”Белене” или по-скоро многоточието и подписването на договора за “Южен поток“

На 28 март правителството официално обяви, че страната ни спира строителството на АЕЦ ”Белене”. Новината беше съобщена не от министър-председателя или министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

Решението на кабинета бе обявено от зам.-министъра на финансите Владислав Горанов. Той бе единственият, който пожела да коментира въпроса цели два дни след като премиерът Бойко Борисов разговаря с руския си колега Владимир Путин по въпроса и му съобщи решението си. След това обаче нетипично за себе си Борисов потъна в мълчание.

Спирането на проекта обаче предизвика вълна от събития. За първи път депутати оттеглиха подписите си от искане за вот на недоверие. ”Атака” се отказа от искането на вот, след като то обедини националистите за сефте и най-вероятно за последен път с БСП. Левицата обаче не се отказа от любимия си проект, организира подписка и се стигна до свикване на референдум за бъдещето на ”Белене”.

Впоследствие обаче мнозинството махна "Белене" от въпроса и така той остана само ”Да се развива ли атомната енергетика в България чрез изграждане на нова ядрена централа”. Така на практика референдумът за ”Белене” остана без ”Белене”. Междувременно около споровете на управляващи и опозиция за бъдещето на проекта периодично се появяваха частни инвеститори, после изчезваха, а бъдещето на започната площадка се променяше с часове.

Затова не можем да кажем, че при обявяването на замразяването на 28 март кабинетът сложи точка на ”Белене”, а по-скоро постави дълго многоточие.

На фона на предстоящия референдум правителството подписа договора с “Газпром“ за газовите доставки за страната от Русия и окончателното инвестиционно споразумение за строителството на газопровода „Южен поток“. Цената на газа от 1 януари ще бъде намалена с 20 на сто. За крайния потребител реално намалението ще е 9.8%, а на парното – между 3 и 7 на сто. Много от параметрите по договора за “Южен поток“ обаче все още остават неясни. 

Екопротестите на Орлов мост и президентското вето

Рожденият ден на премиера тази година не беше най-важното събитие на 13 юни. Тогава парламентът прие на второ четене спорните промени в Закона за горите, които предизвикаха дни наред протести на Орлов мост. На 13 юни на езерото Ариана се събраха стотици еколози, които се обявиха срещу разширяването на ски зоната на Витоша и улесняването на строителството на писти. След три дни блокади на възловото кръстовище президентът Росен Плевнелиев наложи второто си президентско вето само в рамките на дни. Така Законът за горите бе върнат, а правителството започна консултации с еколозите. Те бяха тежки, дълги, а на моменти дори се говореше за референдум. В крайна сметка ”неразбраният” министър на земеделието Мирослав Найденов отстъпи. Законът бе гласуван на второ четене в парламента. Ски сезонът на Витоша обаче не беше открит, въпреки уверенията на столичния кмет Йорданка Фандъкова и Найденов. Ще тръгнат ли тази година лифтовете още не е ясно.

Атентатът на летище Сарафово

На 18 юли най-важните събития на деня се очертаваха официалното оповестяване на мониторинговия доклад на ЕК за България и коментара на правителството по темата. В 17.30 обаче се случи нещо, което измести фокуса и несъмнено се превърна в събитието на годината, макар и с негативен знак. Терористи взривиха автобус с израелски туристи, които туко-що бяха кацнали в България.

Осем души загинаха при терористичната атака. Сред загиналите беше и българинът Мустафа Кьосов – шофьорът на автобуса.

Вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов веднага тръгна към мястото, натам вече се бяха отправили и представители на службите на САЩ и Израел. Бяха дадени десетки изявления от представители на различни институции и политици. Чуха се стотици обещания, че извършителите ще бъдат разкрити в най-кратки срокове.

Президентът Росен Плевнелиев дори даде срок на службите. Той не бе спазен. Разследването на атентата все още не е приключило, извършителите не са ясни, въпреки че властите разполагат с техни снимки, ДНК и пръстови отпечатъци. В думите на Борисов в последно време се прокрадват тънки критики, но те са по-скоро към чуждите служби. Обществото все още не е наясно кой стой зад трагедията, а всеки заслужава да знае кой вся паника в онзи юлски ден.

Смърт в синьо

Не, не става дума за смърт от измръзване, а за събитието, което мнозина определиха като финала на дългопродължаващата агония на СДС. Напрежението на ”Раковски 134” нарастваше постоянно след избирането на Емил Кабаиванов за председател на партията. Той категорично отхвърляше възможността за коалиция с ДСБ и Иван Костов на парламентарните избори. Надежда Нейнски, Ваньо Шарков и Мартин Димитров направиха опит да го убедят да помисли за обединение, като създадоха съюз ”Единство”. Кабаиванов обаче попари надеждите им.

Напрежението достигна точка на кипене, когато премиерът Борисов даде картбланш на сините да номинират член за КС. Председателят на партията извади името на президента Петър Стоянов. Сините депутати обаче отказаха да внесат номинацията му. Последва ”моралната присъда” на ръководството – Шарков, Димитров и Димо Гяуров бяха изключени от СДС, а Надежда Нейнски хвърли оставка. Кабаиванов обвини за случващото се в синята партия Иван Костов и приближените му. Чуха се много остри думи.

Драмите на ”Раковски 134” обаче не са от вчера или от днес. Синьото делене започна още след тежката загуба на изборите през 2001 година.

Сега ”Единство”, което е на път от вътрешнопартийно движение да прерасне в партия, и ДСБ водят преговори за съвместно явяване на изборите. А социолозите остават всички партии от т.нар. традиционна десница под четирипроцентовата бариера. Ще видим ли сините зад банките в следващия парламент? Едва ли.

Драма в червено – издигането на Станишев и залезът на Първанов

От края на мандата на държавния глава Георги Първанов се заговори за вътрешнопартийна криза в столетницата. Положението обаче се изостри с наближаването на 48-ия конгрес на партията.

Първанов месеци наред мълчеше ще се кандидатира ли за председател на БСП, Сергей Станишев отказваше да говори директно за проблема, а ледените тръпки в отношенията между съпартийците се усещаха от километри.

След първоначалната тиха война започнаха явните нападки. Експремиерът и експрезидентът си размениха тежки думи, отправиха един към друг сериозни обвинения, а партията се раздели на две. Първанов и Станишев дори не се появяваха заедно на едни и същи места. Всички камери бяха насочени, за да заснемат срещата им.

На 48-ия конгрес големият победител се оказа Станишев, а Първанов се оттегли часове преди делегатите да гласуват за председател. Поражението му обаче беше ясно много преди самоотвода му.

Веднага след конгреса на всички им се струваше, че столетницата отново се е обединила. И внезапно пак беше открит вътрешнопартиен огън. Словесната стрелба беше открита след изказването на Антон Кутев, че и СПИН, и БСП се предават по полов път и по наследство. Румен Петков и Корнелия Нинова веднага поискаха извинение, а Станишев защити другаря си и ги обвини, че се връщат в едно време, когато хората са се наказвали за разказване на вицове. Кутев пък многозначно заяви, че ”за някои хора конгресът явно не е приключил”.

Приятелският огън в столетницата обаче затихна, както започна – от раз. Дали ще се разрази нова буря, ще стане ясно след обявяването на резултатите на парламентарните избори.

Скандалите в съдебната система – изборът на нов ВСС, казусът Венета Марковска, въпросителните около избора на нов главен прокурор

Дни преди Коледа кадровиците в съдебната ни система не сътвориха чудо. Не успяха да ни накарат да повярваме в промяната и независимостта им. Най-лошото е, че предрешеността на избора за главен прокурор дори не ни учуди.

Очаквано председателят на окръжния съд в Пловдив беше излъчен като предложение на Висшия съдебен съвет за обвинител №1 в следващите седем години. Съдията беше сочен за абсолютен фаворит на изпълнителната власт, а правителството на съдебната власт като че ли направи всичко възможно, за да затвърди позициите му.

Правилата за начина на гласуване бяха променени и ВСС трябваше да избере главния прокурор по електронен път по реда на постъпване на кандидатурите в деловодството на ВСС. Часове след приемането на тези правила седем от членовете на съвета внесоха кандидатурата на Цацаров. Още тогава се появиха съмненията. На 20 декември всички те се оправдаха. На гласуване беше подложен само Цацаров. Галина Тонева и Борислав Сарафов не разбраха колко подкрепа са успели да спечелят. Подобни опасения бяха изказвани много пъти, след като ВСС прие новите правила за гласуване.

Президентът Роден Плевнелиев пък реши, че назначаването на нов главен прокурор трябва да стане в петък, около 18.00 часа, на 21.12. Дали подписването на указа от държавния глава след работно време, в последния работен ден преди дългата почивка около Коледа не целеше да избегне бурята от реакции на НПО-та и гражданското общество? Тонева и Сарафов могат да обжалват избора пред Конституционния съд.

А дали всъщност е така? КС не функционира вече месеци, защото един от столовете е празен – един член на КС липсва. Държавният глава спря клетвата на избраната от парламентарната квота Венета Марковска заради съмнения около репутацията й и писмо от прокуратурата, в което се говори за досъдебно производство за търговия с влияние, в което е намесено името на Марковска.

След неуспеха със съдийката мнозинството в парламента даде картбланш на СДС да посочат кандидат. Те се провалиха два пъти. Експрезидентът Петър Стоянов отказа номинацията, след като сините депутати бойкотираха кандидатурата му.

Ръководството на “Раковски 134“ прибягна до трима независими народни представители, които внесоха от тяхно име кандидатурата на Галя Гугушева. Около нейното име обаче също се появиха съмнения – този път за имотното й състояние. Гугушева се оттегли, след като стана ясно, че ГЕРБ няма да я подкрепи. Двата скандала стават на фона на постоянните аларми на Европейската комисия за случващото се в съдебната ни система. На фона на малко горчивия вкус, който остава и след избора на ВСС.

“Прозрачната процедура“ беше белязана от спрени въпроси, незададени питания на неправителствените организации и съмнения за партийни квоти. Ще продължили кризата в съдебната система и през 2013 година? Може ли две ключови институции – КС и Прокуратурата, да бъдат блокирани?

Кончината на патриарх Максим

На 6 ноември през нощта на 98 година почина патриарх Максим. Той беше начело на Българската православна църква от 1971 година. Главата на БПЦ беше погребан в Троянския манастир, а поклонението му събра хиляди вярващи и политици. След години забрава изведнъж всичките ни държавници се присетиха за патриарха.

Смъртта му обаче не беше последвана от всемирна тъга в лоното на църквата. Варненският митрополит Кирил беше избран за наместник-председател.  На заседанието на висшите духовници присъстваха 12 митрополити, от които седем избраха с тайно гласуване митрополит Кирил. Пловдивският митрополит Николай оспори избора и обяви, че е трябвало наместник-председателят да бъде избран с мнозинство, което съставлява повече от половината на всички членове на синода.

Част от другите висши духовници го подкрепиха и обявиха, че няма да присъстват на заседанията на Светия синод.

На този фон плъзна информация, че алтернативният синод на Инокентий отново е подал документи за регистрация в съда. По-късно самият Инокентий се покая и поиска да се върне в лоното на църквата. Митрополитите го приеха и така не се стигна до втори разкол.

На 24 февруари на Патриаршеския избирателен събор  ще бъде избран новият патриарх. Изборът се извършва между трима митрополити, които трябва да получат гласовете на най-малко две трети от членовете на Светия синод на заседание, проведено не по-малко от 7 дни преди насрочения ден на събора.