Българинът - затруднен с харчовете в домакинството

Основният източник на доходи за българските домакинства продължава да бъде работната заплата, която съставлява около половината от доходите на българите, сочат данни на НСИ. Според статистиката - около 30 на сто от българите формират доходите си от пенсии, 9 на сто - от самостоятелна заетост, 3,7 на сто - от социални помощи, 5,4 на сто - от други приходи и 1,3 на сто - от приходи извън заплата. Данните са за третото тримесечие на 2012 г., пише БТА.

За същия период средно на домакинство са се падали по 2 632 лв., а средно на лице - по 1 119 лева. Около 40 на сто от разходите на българските домакинства са били за храна, алкохол и цигари. За дома българинът харчи около 18 на сто от доходите си, за здравеопазване - около 5 на сто, за транспорт - около 10 на сто, за облекло и обувки - около 3 на сто, за данъци- около 5 на сто, а за други разходи - около 19 на сто.

А ето и как изглеждат нагласите за харчене в домакинствата на ЕС. Около 70 на сто от европейците заявяват, че 
почти винаги вземат собствени решения за харчене на пари за своя лична консумация, за развлечения, ресторанти, спорт или хобита, сочи анализ на Евростат за вариациите във възприятията към семейния доход в домакинствата в ЕС.

В страните с риск, където попада и България - луксът да се вземе самостоятелно решение за харчене на пари е под 50 на сто, тоест на един българин, който може да вземе самостоятелно решение за парите си - се пада друг, който не можеда вземе подобно решение.

Близо 70 на сто от европейците, които живеят в 4-членно домакинство с най-малко две деца над 16 години /в това число и българи с подобно домакинство/, гледат на доходите в семейството като на общи ресурси, независимо от това кой какъв доход е внесъл в семейната каса. Другите 30 на сто от европейците гледат на общите ресурси като на частни и като на приходи за него/за нея.

Усещането да се решава от всички в домакинството какво да се прави със семейния доход е най-високо като процент в Малта /85,9 на сто/, Румъния /85 на сто/, Гърция 82 на сто/, следвани от Унгария и Испания /около 80 на сто/. За България процентът на общност за семейните доходи и тяхното разпределение е 70 на сто. В другата крайност са хората във Финландия, Естония, Словакия и Словения, където едва 50 на сто от членовете на домакинствата имат думата какво да се прави със семейните приходи.

Според анализа на Евростат, ако домакинството разчита за приходи само на един член на семейството - то в Ирландия, Франция, Австрия, Норвегия - биха били покрити около една четвърт от нуждите на домакинство от горния тип. На другия полюс са България и Румъния - един работещ в подобно домакинство би осигурил едва 2 на сто от нуждите на семейството.

Изследването отчита и степента на вземане на решения за това как да се харчи семейният бюджет - тук съществува баланс между мъжката и женската половина. Все пак по отношение на това как да се харчат пари за всекидневни нужди или за нуждите на детето - превес има женското мнение. Когато става дума за харчене на пари за ремонти, обзавеждане или за даване на заем - мъжът има решаващата дума при вземането на решение, твърдят анализаторите.

Специалистите дават практични съвети за семейно планиране. Според тях все повече български домакинства се ориентират към събиране на информация за месечните си разходи с най-простия метод - лист и химикалка. Визуалната представа за реалните разходи в семейния бюджет е много важно за неговото планиране. В САЩ от десетилетия съществуват сайтове за планиране на семейния бюджет, където американците въвеждат както всекидневните си разходи, така и плащането на данъци, такси, осигуровки и други разходи. В България вече има подобни сайтове за личен или семеен бюджет с калкулатори и шаблони, които могат да визуализират в детайли парите, които сме похарчили през месеца.

Друга хитринка за опазване на семейния бюджет е неговото месечно планиране и контролиране по "пера""">Особено важно е също да не оставяме сметки от текущия месец - за следващия месец или за през годината. Постепенното натрупване на сметки не само ще влоши семейния бюджет, който като правило е винаги лимитиран, но ще натовари домакинството с излишни лихви и такси. Тези дължими пари така или иначе ще трябва да се дадат, но с цената на още повече ядове, главоболия и нови средства. /НП/