България не е платила 159 млн. евро за АЕЦ "Белене" към 31.12.2011 г.

Българските задължения към руските партньори по проекта АЕЦ "Белене" в края на 2011 са възлизали на сумата от малко над 159 милиона евро без ДДС. Това става ясно от Справка за разходи, фактурирани и платени по Договора за проекта АЕЦ "Белене", съобщи БГНЕС. Този и други документи са разпространени от сайта Balkanleaks.

Към 31 декември 2011 г. са фактурирани разходи за 837 810 224, 26 евро без ДДС, от които са платени 678 089 125, 89 евро без ДДС. Т.е. не са платени 159 721 098, 37 евро без ДДС.

От друга справка на "Атомстройекспорт" става ясно, че българската НЕК не е платила 59 043 195 , 47 евро по фактури с настъпил падеж. 37 милиона евро се дължат по фактури с ненастъпил падеж. Допълнителни 37 милиона евро пък се дължат за фактури, които не са включени в споразумението за разсрочено плащане.

Сагата за АЕЦ "Белене" започва още през последните години на комунизма и само крахът на старата система спира нейното изграждане за неопределен период от време.

През 2006 г. е проведен търг, който е спечелен от руската "Атомстройекспорт", дъщерна компания на държавната корпорация "Росатом". Базовата цена на бъдещата втора атомна централа беше за малко под 4 милиарда евро. За изграждането на централата беше създадена проектна компания между НЕК и германската Ер Ве Е.

След идването на власт на ГЕРБ през лятото на 2009 проектът започна да буксува. Това стана причина за оттеглянето на Ер Ве Е през 2009 г. "Росатом" убедени в това, че проектът е печеливш предложиха на българската страна финансиране. Те също така доведоха и чуждестранни инвеститори в лицето на "Фортум" и "Алтран", като по този начин изпълниха едно от исканията на кабинета Борисов за намирането на чуждестранен, неруски инвеститор.

През ноември 2010 руснаците предложиха и твърда цена от 6,3 милиарда евро за централата, която според техните изчисления ще се изплати за по-малко от 20 години. Срокът на експлоатация на двата 1000 мегаватови блока на бъдещата централа е 60 години.

Въпреки това проектът беше замразен през март 2012 г. от правителството на Бойко Борисов. В началото на септември "Атомстройекспорт" увеличи претенциите си към НЕК до 1 милиард евро за неизплатени вече извършени дейности по проекта "Белене". Делото ще се гледа от Международния арбитраж в Париж.

През лятото на миналата година БСП стартира кампанията за референдум по въпроса за АЕЦ "Белене". Тя събра около 770 000 подписа, повече от необходимото. Активното участие на българските граждани в кампанията направи референдума необратим, въпреки това от ГЕРБ промениха въпроса. От него отпадна питането за АЕЦ "Белене". Така българите в края на януари ще трябва да гласуват дали желаят развитието на ядрената енергетика чрез изграждането на нова мощност.