Днес е най-големият празник за ромите. На 14 януари те честват Банго Васил - циганската Нова година. По традиция тържествата започват още предната вечер, когато цялото семейство се събира вкъщи. Домакинята мълчи и готви птица с ориз или с кисело зеле. Във всяка къща се точат баници, баклави, младите жени чистят къщата и лъскат съдовете, всичко трябва да блести от чистота. Правят и сарми.
По-младите целуват ръка на по-възрастните и искат прошка от тях. Стопанинът разчупва питка, в която има златна пара, пазена и предавана от баща на първородния син. Чак тогава всички сядат около трапезата. Ядат, пият, играят, веселят се.
Подобно на Дядо Коледа, посреднощ пристига Банго Васил (в превод - куция Васил), който е пътувал 3 дни и се е борил големи трудности по пътя. Затова е ранен, брадясал, уморен. Той е обикновено едър, гласовит, сръчен и щедър. Има добра дума за всеки, пожелава късмет и здраве, щастие на възрастните, а на децата раздава подаръци.
На Василица сутринта децата обикалят съседските къщи и сурвакат за здраве, благополучие, късмет, плодородие. Вярва се, че от тяхната благословия и „лек крак“ зависят щастието и късметът.