След референдума парламентът е с развързани ръце

Очаквано първият след демократичните промени референдум за развитието на ядрената енергетика чрез нова ядрена централа не успя да премине прага от 4.3 млн. гласували, за да бъде валиден.

Допитването обаче почти сигурно ще успее да изпълни друго условие от закона - да са участвали повече от 20% от имащите право на глас и повечето от тях да са отговорили с "да". В такъв случай законът предвижда предложението, предмет на референдума, да се върне в Народното събрание и да бъде разгледано в тримесечен срок.

Централната избирателна комисия има три дни, за да обяви официалните резултати от допитването, след което трябва да се задейства следващата процедура - решение на парламента. 

Какво ще обсъжда парламентът?

Всъщност конкретен текст, който да указва какво трябва да се случи оттук нататък, няма. Разпоредбата какво се случва при активност над 20% препраща към процедурата за разглеждане на гражданската подписка за предизвикване на допитване. Тя гласи: "Органите, до които е отправена подписката за национална гражданска инициатива, са длъжни да разгледат направените предложения и в тримесечен срок от връчването на подписката да обявят своето решение и мерките за неговото изпълнение на своите интернет страници, в един национален ежедневник и по обществените електронни медии."

Изискването за ново решение не означава, че депутатите трябва да се произнесат по същество с "да" или "не" по въпроса, на който избирателите отговаряха в неделя, коментира за "Дневник" Янаки Стоилов (БСП), който е автор на приетия от миналия парламент Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.

Според тълкуванията на юристи Народното събрание по-скоро трябва да приеме решение с мерки и препоръки, произтичащи от резултатите на референдума. Всеки депутат има право да внесе свое предложение с какво решение да излезе парламентът.

Управляващите, които редактираха въпроса на допитването, така че от него изпадна конкретиката за АЕЦ "Белене", не са твърде наясно как ще реагират оттук нататък, показа проверка на "Дневник".  Още повече, че според представители не мнозинството, в закона за рефередумите има доста пропуски и неясноти. 

Според юрист от ГЕРБ не е задължително Народното събрание да се съобрази с преобладаващия отговор "да". Би могло например да възложи на правителството отново да проучи каква ще е цената на проекта и доколко той е безопасен, коментира той. Можело обаче решението да е за развитие на ядрената енергетика чрез изграждане на 7-и блок на АЕЦ "Козлодуй", за който се обяви премиерът Бойко Борисов.

БСП застъпва противоположната теза - че щом законът изисква половината от отговорите да са "да", следва парламентът да начертае мерки за изпълнение на проекта за изграждане на нова ядрена централа.

Заявките досега

От "Синята коалиция" обявиха, че до два дни ще внесат проекторешение за спиране на проекта за АЕЦ "Белене". Подобно решение парламентът прие през март 2012 г., когато подкрепи правителството при отказа му от строеж на АЕЦ "Белене" и отмяната на на две решения от 2004 г. и 2005 г.

ГЕРБ засега обмислят какво ще правят. Социалистите пък вероятно ще изчакат предложението на мнозинството, за да преценят какво ще гласи тяхното. В левицата са на мнение, че въпросът за АЕЦ "Белене" ще се решава истински след изборите от новото мнозинство, а сега просто трябва да бъде спазен 3-месечният срок за произнасяне на депутатите.