И пряката демокрация като партийно оръжие

Партийната политическа система - българската, е хроничeски болна. Такъв извод часове след референдума дали да се развива ядрената енергетика чрез построяване на нова ядрена електроцентрала, смятан всъщност за допитване дали да се строи АЕЦ "Белене", звучи крайно, направо еретично.

Но който е слушал изявленията на партийните лидери в неделната вечер, си е отговорил на въпроса защо едва 20 процента от избирателите отидоха да гласуват.

А който познава българската история, е видял приликите и разликите между първия референдум през 1922 г., организиран от земеделския режим на Александър Стамболийски в условия на радикализирана политизация, с който земеделският вожд иска да узакони (без съд) виновността на политическите си предшественици и противници, и то след като вече ги е... арестувал.

Оттогава са изминали девет десетилетия (обяснимо не се спирам на двата референдума по време на комунистическия режим), но партизанската същност на дебатите не се е променила. Днес сопи в техния физически смисъл няма и не може да има. Дебатите на политическите сили в навечерието на референдума, интерпретациите им на резултатите и говоренето на лидерите са модерната метафора на някогашните сопи. Но не само метафора. Защото са интерпретации и оценки, които издават реалното отношение на политическите партии към пряката демокрация.

Политическите сили нямат интерес от пряка демокрация

Този е първият извод от първия референдум след 23 години демократичен преход, който би трябвало да е довел и до активно свободно волеизявление на гражданите. Нямат интерес, защото, ако имаха, нямаше да приемат толкова ограничителен закон. Това първо. И освен това щяха да са заинтересувани да знаят какъв дял българи с право на глас ще гласуват (и реално гласуват) на допитването. И БСП, и синята опозиция, и ДПС са били управляващи и нито една от тези политически сили не си мръдна пръста да имаме вярна статистика за броя на имащите право на глас. При неточни избирателни списъци няма как да имаме точна мярка на избирателната активност.

Управляващите днес ГЕРБ, оказа се, също имат интерес да бъде отминаван най-същественият проблем на пряката демокрация - списъци с реални избиратели. С две думи - българските политически партии говорят в опозиция едно и също - в случая срещу списъците с фантоми, но като дойдат на власт, вършат пак едно и също  -  ползват се от фалшивите списъци в зависимост от интереса си във всеки конкретен случай.

След като не се намери политическа сила, която да има воля да реши този въпрос, ако трябва и с въвеждане на активната регистрация на гражданите за гласуване, изводът за хроничното заболяване на българската партийна система на прехода се налага сам. И премълчаването му е просто лицемерие. Или съгласяване с безпардонната  реплика на Искра Фидосова, че конституцията предвиждала право на глас на всеки гражданин и следователно - какво, да не би да искаме едва ли не да нарушим конституцията.

Не, искаме да знаем именно това, което конституцията защитава  -  колко са реалните хора с право на глас!

Оценките на резултатите - според както диктува партийният интерес

Както се очакваше, още щом социолозите обявиха предварителните резултати от всенародното допитване, всички политически партии без изключение ги изтълкуваха така, както на всяка й диктува собственият й партиен интерес. Този факт заедно с ниската активност на гражданите ще си остане знаковата особеност на първия свободен референдум в 135-годишната ни история.
Ще кажете - ами това е нормално, интересите на политическите сили, представляващи различни слоеве граждани, са базата на плуралистичната, тоест демократичната система.

Щеше да е вярно за нашите условия, ако, ще повторя, политическите партии бяха се справили с фантомите в списъците - което те с презрителна безпардонност отказват да направят. И щеше да е вярно още, ако не бяхме чули в неделя вечер как говорят политическите лидери...

Вербалният произвол трябва да има някакви граници

БСП, която инициира референдума и въпреки подменения въпрос агитира енергично в полза на подкрепящото "да", и лично Сергей Станишев видяха в резултата вот на недоверие към правителството на ГЕРБ и лично към премиера Борисов. "Въпреки трикратното "не" на Борисов хората казаха "да" на гражданското общество, на народовластието, на конкурентната икономика." Изявлението, че народът казал "да" на гражданското общество в неделя, е направено на фона на 80% българи, които не си направиха труда да отидат до урните (?!).

ГЕРБ пък обяви чрез вицепремиера Цветан Цветанов въпросните 80% негласували направо за подкрепящи позицията "не" на нова ядрена централа, разбирай "Белене". От гласувалите 20 процента 12 на сто са казали "да", а 8 са казали "не". Заедно с 80-те процента на негласувалите получаваме 88 процента против, пресметна смело вицепремиерът. И изказа благодарност към "мъдростта  на гражданите".  Мъдростта да не гласуват се има предвид - в този случай.

Благодарността към 80-те процента, които са си останали вкъщи или някъде другаде, но не са отишли до урните, означава, че властта (в случая ГЕРБ) поставя положителен знак на негласуването като гражданско поведение  - в този случай. Жалко за похарчените "20 - 25 милиона" (могат да ни кажат каквото число пожелаят, това също е елемент от словесния произвол). Можеха да се използват за нещо полезно тези милиони (някакво чувство за мярка явно осени представителите на ГЕРБ, та се въздържаха да добавят - за коледни добавки на пенсионерите), вместо да се трошат за този безсмислен референдум...

Синята опозиция в лицето на ДСБ и "Единство" изрази огорчение (по Иван Костов), че не е успяла да събере по-голяма подкрепа за отрицателната позиция срещу новата АЕЦ, но съзря и светъл лъч. Тези 500 хиляди гласа (8-те процента против - бел. ред.), които казаха "не" на строителството на АЕЦ "Белене", са наш потенциален електорат" - така в синия стан прочетоха резултатите.

С най-силно ехо, естествено и логично, прозвуча премиерът Борисов, който не дойде на официалната пресконференция, но се изказа преди това при гласуването в Банкя в края на изборния ден. Той започна изявлението си с тенис мача Джокович - Мъри.  Блестящо илюстрирано игнориране на това, което се случва. Мачът на двамата титани е по-важен от референдума. В определен смисъл премиерът е прав. Щом като не са отишли до урните 80% от българите, които имат право да отидат... какво струва този референдум. Това, от една страна. От друга, мъдро било, че не са отишли. Не ни трябват гласуващи, защото ни е необходима ниска активност - в този случай. Гражданско общество ли?  Че за какво ни е, ако подкрепя противника.

Тази е

неизтребимата логика на българския политически живот 

Физическите сопи на земеделския вожд Стамболийски отпреди 90 години са заменени с погубващото всякакъв порив за гражданско действие демагогско говорене на политическата (всъщност просто партийна) тъй наречена класа. Този вербален произвол, зле прикриващ отчайващото лицемерие на партиите и ожесточеното партизиране на всяка политическа стъпка, а в конкретния случай - на първия в демократичната история референдум, отблъскват гражданите дори от мисъл за активност, не само от гласуване.

Обществена резигнация, предизвикана от егоцентризма на партиите, потъване в блатото на непукизма ("да правят каквото щат" по адрес на управниците), лумпенизиране на цели слоеве население - тази печална картина става все по-отчетлива. И нищо чудно в бъдеще да се окаже, че този обществен пейзаж (всъщност разпад) се раздвижва само когато партиите решат да платят, за да си купят подкрепата на избори.

Това ще бъде знакът, че хроническото заболяване на партийната система е станало нелечимо. Благодарение на партийната победа над общественото съзнание, доведено до пълно равнодушие към действията на властта. Но пък равнодушни и отчаяни "маси" се управляват най-лесно.

Интересът на партиите не е интересът на гражданите, уви. В българския случай.