Българската гилотинa*: 68 години от масовия разстрел на държавници от т. нар. народен съд

На тази стена от черен мрамор до НДК в центъра на София са изписани имената на жертвите на комунизма, за които са открити данни. Пред мемориалната стена и тази година ще бъде отбелязан 1 февруари - денят в тяхна памет.

Анелия Николова 

 

За трети път тази година 1 февруари се отбелязва като ден в памет на жертвите на комунистическия режим. Предложението беше направено през 2011 г. от президентите Желю Желев (1990 - 1997) и Петър Стоянов (1997 - 2002) и беше прието от правителството на ГЕРБ.
Вицепрезидентът Маргарита Попова ще присъства днес от 11 ч. на възпоменателна церемония с молебен  пред Мемориала на жертвите на комунистическия режим в България, който се намира  до НДК.
"Гражданска инициатива ЗА демонтиране на паметника на съветската армия в София" в свое съобщение информира, че ще проведе мълчаливо бдение  от 14 ч. пред монумента. "Елате и бъдете с нас  от 14 ч. пред паметника на съветската армия в Княжеската градина, издигнат в чест на съветската окупация в България, позорно наричана освобождение.  Да разоръжим лъжата за "благодарността" ни за насилствената съветизация на България пред нейния главен паметник на българска земя, защото освобождението от мита за освобождението е дело на свободни", призовава  инициативният комитет .

Денят 1 февруари беше посочен неслучайно за Ден в памет на жертвите на комунистическия режим. На тази дата през 1945 г. първи състав на тъй нареченият народен съд обявява смъртните присъди на 67 депутати от 24-ото Народно събрание, 22-ма министри начело с министър-председателите акад. Богдан Филов, Иван Багрянов, Добри Божилов на правителствата от 1941 до 9 септември 1944 г., 47 генерали и висши офицери, 8 царски съветници и на регентите на малолетния цар. Спасява се от смърт само последният премиер Константин Муравиев с присъда от 15 години затвор.

Смъртните присъди са изпълнени в нощта на 1 срещу 2 февруари.

Близките са предварително изселени и така са лишени от възможност да се простят

Навързани на вериги, осъдените са откарани с камиони до яма от паднала бомба до Централните софийски гробища. Разстрелвани са един по един с куршум в тила над ямата. Проф. Александър Станишев – хирург с европейска известност, който е бил министър на здравеопазването в два кабинета, е оставен последен за разстрел, тъй като е бил принуден да констатира смъртта на разстреляните.  Труповете са зарити със сгурия.


Въпреки тайната, през следващите седмици и месеци жени, облечени в черно, се мяркат боязливо като призраци около мястото на разстрела, по-смелите носят цвете и запалват свещ.  Царица Йоанна посещава редовно мястото на екзекуцията, за да дава кураж и на останалите близки. Никой представител на властта не посмява да спре жените, когато сред тях е царицата, пише тя през 1964 г. в своята книга "Спомени".

Наредбата-закон е противоконституционна 

 Народният съд започва да действа през декември 1944 г. след приемане на наредба-закон, оценена от изследователите като противоконституционна, и слага началото на тъй наречената законна чистка. Дотогава върви стихийно разчистване на сметки, започнало веднага след преврата на 9 септември. Изчезват безследно десетки хиляди.   На мемориалната стена пред параклиса до НДК, издигнат през 1992 г. в памет на невинните жертви на комунистическите репресии, са изписани имената на убитите и безследно изчезналите, за които са намерени данни.

От 20 декември 1944 до 2 април 1945 г. са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души.  Срещу 11 хиляди са повдигнати обвинения, но съдбата на много от останалите е неизвестна. Произнесени са 9155 присъди. На смърт са осъдени  2730 души. Доживотен затвор получават 1 400 българи, останалите - различни срокове лишаване от свобода. Осъден на 15 години затвор е и депутатът Димитър Пешев (за фашистка дейност!), който е инициирал подписката за спасяването на българските евреи.

Големият парадокс на народния съд е, че присъдите се издават "в името на Н.В. Симеон Втори, цар на българите", тъй като тогава действаща е Търновската конституция, която обаче е нарушена, тъй като не позволява извънредни сълилища, какъвто е народният съд. Изследователите посочват емблематичното сравнение с Нюрнбергския съд, който изправя на подсъдимата скамейка 29 висши нацистки функционери, от който на смърт осъжда 12, а двама са оправдани.

От всички държави от Оста - съюзници на нацистка Германия, смъртните присъди в България са най-много,  броят им смайва чуждестранните наблюдатели и става тема на европейски вестници. При това България нито е причинила Втората световна война, нито би могла да я причини, не е участвала в бойни действия, напротив, запазила е дипломатическите си отношения със СССР до 5 септември 1944, когато СССР ги скъсва, за да обяви война на България.

Ето защо изследователите смятат,  че създаването на народния съд е преследвало друга цел - първо да бъдат узаконени извършените вече убийства и същевременно по указание на Москва да се подготви България за съветизация чрез ликвидиране на политическия, военния и интелктуалния елит на Царство България, който би могъл да се противопостави - идейно и фактически - на съветизацията. В стихийния терор в първите седмици след 9 септември 1944 както и с присъдите на народния съд са ликвидирани или пратени в затвора освен висши политици,  също и учители, лекари, свещеници, читалищни дейци, издатели на вестници. И дори хора, които само са изразявали мнения за хода на войната на маса в кръчмите.

Българи убиват българи - тази е трагедията!

Съставите на Народния съд, обвиняемите и присъдите са определяни на практика от централното и местните ръководства на комунистическата партия. От "народните съдии"Никой не бива да бъде оправдан. Никакви съображения за хуманност!"
 Адвокати масово отказват от страх да поемат защитата на арестуваните.


Съобщението на главния обвинител на народния съд Георги Петров за изпълнението на смъртните присъди е коментирано от кореспондента на в. "Таймс" в София. "От лятото на 1944 г., пише той, болшевизмът става главна опасност за България. Ако Хитлер първо изигра Сталин за Балканите, Чърчил не можа по-късно да го стори."Защо разстреляха Иван Багрянов? Защото предприе сполучливи гъвкави реформи , за да прегради пътя на болшевишкото нашествие в България. Това не можа да му прости гражданинът на Съветския съюз Георги Димитров."

А турският вестник "Танин" отбелязва, че българското правосъдие надминало "жестокостите и безчовечността, които се приписват на хуни и азиатци".

С народния съд, наречен от неговите създатели "законна чистка", завършва един етап на непознати в историята на Третата българска държава масови репресии. Истинската трагика на този терор е, че  българи убиват българи "в името на народа", което остави живи и до днес рани и не позволява помирение.  А разделението е най-голямото престъпление на болшевишката доктрина спрямо националния дух.

Ето защо мнозина историци смятат, че реформирането на БКП в социалистическа е трябвало да премине и през обективна оценка на народния съд, а не само през осъждането на стихийния терор в първите седмици след 9 септември 1944.

Защото гилотината не спира с разстрелите на народния съд.. През следващите години под нейните удари ще попаднат оцелелите дотогава съюзници на комунистите  - опозиционните партии и техните лидери. И още хиляди незнайни българи по лагери и затвори.
 
През 1995 г. на мястото на екзекуцията до ямата на Централните гробища е поставен каменен кръст. По-късно там е изградена мраморна пиета с имената на разстреляните. На 26 август 1996 Върховният съд, сезиран от главния прокурор Иван Татарчев, отменя присъдите на първи състав и реабилитира държавниците и военните, както и издатели и журналисти.

 *Обемистата монография на Поля Мешкова и Диню Шарланов "Българската гилотина. Тайните механизми на народния съд" е най-мащабното изследване на събитието.  В нея авторите доказват въз основа на документи, че обвиненията и присъдите на народния съд са диктувани от политбюро на комунистическата партия (тогава все още БРП-к) по указания от Москва.

 

Петя Владимирова