От 1985 година олющената сграда с паянтови врати и стъкла е дом за тричленното семейство. Над стаите, които обитава фамилията, е надвиснала 60-тонна цистерна за вода, с която навремето са се зареждали парните локомотиви.
До тук се стига след като старата къща на 54-годишния Делчев рухва.
"Едната стена беше поддала. Бях се хванал с един хаймана да сея бостан в моята градинка. С парите трябваше да стегнем къщата. За куцуз същата година изкупната цена на динята бе 3 ст. килото. Карпузите ги ядоха прасета, магарета и всякакъв добитък. На следващата година сяхме картофи и резултатът беше пак същият. Не можахме да изкараме някой лев за къщата и тя съвсем се скапа", разказа Георги, който сега работи по поддръжката на линии и мостове към пловдивското депо на БДЖ.
Мъжът обясни, че старата му къща е била в другия край на селото. "Понякога се налага да тръгвам за работа в 4 часа и да се връщам в 22. Вместо да се мъчим в старата ни съборетина и да газя сняг през зимата до гарата, реших направо да се заселим тук в кулата. Разбрах се с жп-то да плащам символичен наем. Мисля, че и те имат полза тук да живее някой, защото сградата иначе ще бъде разбита от крадци и ще рухне", казва главата на семейството, което преживява с около 500 лв. на месец. Парите са от заплатата на Георги и инвалидната пенсия на съпругата му.