Грифът "Строго секретно" или как полицейщината управлява България

Последните дни бяха белязани от думата ”секретни”. Секретен документ, който обаче вече бил разсекретен, ”доказа” агентурното минало на премиера Бойко Борисов.

Десетки папки с документи, също принципно супер секретни, но разсекретени от лидера на РЗС Яне Янев, пък ”доказаха” далаверите на тройната коалиция в енергийния сектор.

На втори план зад "секретните скандали""">За евентуалната обвързаност на Борисов със службите и подземния свят не се говори за първи път. За сефте обаче се появяват документи. Все още не е ясно дали Борисов действително е бил вербуван. МВР обаче на практика призна, че документите съдържат искане за вербовка.

Дори обаче да не излязат документи за дейността на Борисов, това не би доказало, че той не е сътрудничил на службите.

Ако изнесената от "Биволъ" информация се окаже истина, действително министър-председателят ще трябва да отговаря на много въпроси.

Първият, който ми хрумва, е с кои оперативно интересни лица е контактувал. Вторият – какви са отношенията му с освободения от структурите на МВР заради връзки с организираната престъпност Младен Георгиев, който го е вербувал, и защо го е наел на работа в ”Ипон”. И още, и още...

Ако се окаже, обаче че информацията действително е компромат, както твърди Борисов, тогава публикувалите го ще трябва да отговарят на много въпроси.

И в двата случая трябва да има и по-крайни действия от отговори на въпроси. И в двата случая някой ще трябва да понесе отговорността. И в двата случая прокуратурата ще трябва да предприеме действия - в единия случай свързани с министър-председателя, в другия - спрямо разпространилите документите.

И в двата случая обаче позволяваме на картонче, без категорична доказаност, да диктува целия ни дневен ред. Напомня ли ви на едно друго време? Преди 1989 година, може би? Годината е 2013, а все още изскачат секретни картончета, които променят правилата на играта.

В понеделник лидерът на РЗС Яне Янев, в качеството си на председател на парламентарната комисия за разследване на корупция по високите етажи на властта, официално разсекрети документи, които по негови думи доказват далавери на БСП. От стоварените върху бюрото му папки стана ясно, че обемът на информацията е огромен.

Янев изчете ”избрани моменти” от стенограми на СРС-та. Направи го пред медиите. Въпросът е, че обществото и журналистите не сме прокурори, които могат да преценят дали изчетените моменти действително доказват престъпление. Янев обясни, че ще ги даде на главния прокурор. Чудесно.

Гръмкото разсекретяване на ”строго секретните разкрития” обаче трябваше да стане, след като обвинението прецени дали има данни за престъпление.

Защото иначе историята подозрително много прилича на политическа димка.

Ако въпросните томове действително доказват търговия с влияние и корупция, предишното управление ще трябва да отговаря на много въпроси. За предпочитане –"">Ако се окаже, че няма доказателства за престъпления, Яне Янев ще трябва да отговори на много въпроси. Защото цитирането на телефонни разговори не е най-уместният начин да сринеш нечий имидж.

23 години по-късно папки и картончета стоят на дневен ред. Десетилетия няма ДС, но нейните похвати продължават да се ползват. Оставам с впечатлението, че всеки спи с папка с гриф ”Строго секретно” под възглавницата.

23 години е време да се отърсим от ченгеджийницата. Да хлопнем здраво вратата и да спрем да приемаме за нормално някакви документи с гриф ”Строго секретно” да се размятат, защото единствените, които трябва да имат работа с тях, са прокурорите и следователите.