Станаха повече от 6 години, откакто България е член на Европейския съюз. От една страна, по линия на еврофондовете в страната се изградиха и обновиха много обекти – пътища, училища, детски градини, пречиствателни станции, ВиК мрежа, паркове, площади, сгради и т.н. На фона на тази дейност много хора си казват: „Браво, най-сетне започна да се строи и съгражда у нас. Браво на Бойко и ГЕРБ и правителството им!”
От друга страна, България изпреварва в Европа може би само Албания по средни доходи на глава от населението. Влизането в България по сухоземните граници от юг и запад (Гърция и Сърбия) продължава да създава дискомфорт у много българи, защото тяхната (нашата) страна е очевидно по-изостанала, а да сме по-изостанали от Сърбия в каквото и да е отношение след войните, водени там, е просто с-к-а-н-д-а-л-н-о. Почти всички българи усещат, че България е много изостанала от европейските образци и по отношение на правоохраняване и правоналагане, администрация, здравеопазване, образование, свободата на медиите се срива заедно с качеството им и пр. Оттук и масовото усещане, че все не ни се получава, все не можем да напреднем изпреварващо, за да започнем да застигаме дръпналите с десетилетия напред централно- и западноевропейци.
Само в последните дни от Брюксел дойдоха две много показателни новини. Първо, еврокомисар Нели Крус, която неколкократно изрази безкопокойство по отношение на проблемите в медийния сектор у нас, остана удовлетворена от отговора на Борисов на критичното й писмо до него от октомври. И внимание, Нели Крус каза следното: „Можем да приемем думите му (на Борисов) само като чиста монета”. Второ, от визитата на Цветан Цветанов, Сотир Цацаров и Диана Ковачева в Брюксел пък у българската публика остана впечатлението, че в правосъдието и вътрешните работи България се справя все по-добре, процедурите за избор в съдебната система стават все по-прозрачни и в крайна сметка на високи позиции в съда и прокуратурата са избрани, най-общо казано, читави хора. Заради това и извънреден мониторингов доклад във връзка с правосъдие и вътрешни работи, намеци за какъвто дойдоха от ЕК покрай скандалите „Марковска” и „Гугушева”, очевидно няма да има.
Без съмнение, имаме способни политици, както се вижда от гореизложеното. Способни в омайването и залъгването на европейските чиновници. Омайването и залъгването с реторически и артистични похвати и представянето на иначе нелицеприятните български работи в приемлива опаковка. Хитреци, начело с хитреца от Банкя. Майстори на политиката за пред Брюксел. Мижи да те лажем, Европо. Тези „шменти капели”, обаче, ще имат временно действие, защото рано или късно истината ще лъсне и заблудените европейци ще се осъзнаят с кого си имат работа. И ще се чудят какво да ни правят. Няма да ни изгонят обаче. Надеждата е, че ще ни поемат „на абордаж” заради неспособност да упражняваме суверенитета си, неспособност да се самоуправляваме. А доколко ЕС в настоящия си вид е способен за подобно нещо, това е друга тема.