Доста апатичен беше премиерът Бойко Борисов при днешните си отговори на парламентарния контрол. Към него имаше отправени четири въпроса, на които той предпочете да не отговаря в типичния си стил, а четейки сухи факти от общ характер. Това беше и основната причина депутатите да не останат доволни от отговорите на Борисов и да ги характеризират като опит за измъкване с общи приказки.
Народният представител от БСП Георги Пирински имаше питане за дългосрочния икономически план на правителството. Темата се измести най-вече към актуалната тема за цената на тока и протестите на гражданите, които не стихват вече седмица.
Аз винаги се отнасям с голямо уважение към хората, които протестират. Това са техните нужди и всеки един в демократична държава може да ги изрази, заяви в отговор Борисов. Той не пропусна все пак да захапе своите политически опоненти, като обясни, че той и неговите министри не говорят за разтурване на седянката и не игнорират протестиращите, както са правели предишните управляващи. Репликата ”да разтурваме седенката” беше разменена по време на преговорите със синдикатите по време на учителските протести между министрите от кабинета ”Станишев” Пламен Орешарски и Даниел Вълчев. По думите на премиера правителството и парламента правят всичко възможно исканията на хората да бъдат удовлетворени.
Нормално е като политическа партия в опозиция да се опитвате да се присламчите към тези протести, но така ще ги обезсилите, заяви Борисов и отново обясни, че предишните управляващи също носят сериозна отговорност сега сметките за ток да са такива.
И в условията на най-тежката криза, ние ще строим, строим и ще оставим повече, отколкото сте оставили вие, вметна все пак една реплика по любимата си тема Борисов.
Отговорът на Борисов изобщо не задоволи Пирински.
По негови думи той свидетелства за пълното безсилие на премиера да отговори на въпроса къде е националната програма за развитие и пълната му невъзможност да носи отговорност за собствените си действия. Отново чухме пледоария за това какво е правено при предишното правителство, заяви Пирински.
Следващият въпрос към Борисов беше отправен от народния представител от БСП Антон Кутев, който се интересуваше от отношенията на страната ни с евроатлантическите ни партньори. След кратък протоколен отговор от Борисов темата рязко се измести към посочването на Хизбула като ”обосновано предположение за извършител на атентата”. Кутев отново повтори тезата на левицата, че посочването на ливанската групировка е продиктувано от външен натиск и заплашва националната ни сигурност.
По думите на Борисов Мартин Шулц, САЩ, Великобритания, Израел, Гърция и много други определили разследването като добро.
Може някога да е имало натиск и явно съдите по себе си, защото след посещението на Станишев в САЩ той не е подписал "Белене", обърна Борисов изказването в посока строежа на втората атомна централа и интересите зад нея.
Нека да бъдем единни по някои теми, те не носят дивидент, призова Борисов. Той за пореден път попита левицата защо се страхува от атентат от Хизбула, ако не е било редно да бъде посочена като извършител на атентата.
Кутев обясни, че не се опасява от Хибзула, а от други терористични организации. Той остро разкритикува и изявлението на външния министър Николай Младенов при посещението му в Израел, че ако някой удари Израел, удря България.
Това е самоубийствена политика, аз няма да се учудя, ако тази реплика на външния министър влезе в учебниците като тотално неподходяща. Катастрофа, заяви Кутев.
Последва въпрос на депутата от БСП Корнелия Нинова за антикризисните мерки, които предприема правителството. Отговорът на Борисов изобщо не я удовлетвори.
Това, което изчетохте, не става. Това е програма за следващия ви мандат, ако спечелите изборите, заяви тя. Нинова беше категорична, че иска да знае какво е направило правителството досега. Знаете, че аз обичам да се позовавам на документи, особено когато са разписани от вас, заяви Корнелия Нинова и цитира приети антикризисни мерки от правителството, в които е било записано стимулирането на инвестициите в образованието, научните изследвания и медицината, въвеждане на регулация, гарантиращи лоялна конкуренция и т.н. Това не се случи, обобщи Нинова и обясни, че причината за това е или нежеланието на правителството, или липсата на капацитет да го направи.
Не се измъквайте с общи приказки, призова тя.
Действително много е трудно човек да ви убеди в нещо и да спори с вас, защото вие предварително сте си приготвили отговорите и не ви интересува какво ще ви отговорят, отвърна Борисов. Той помоли, когато се говори за монополи, те да се посочват и да се казва през коя година е била извършена приватизацията.
Искам да ви попитам кой продаде миноритарния пакет на ЕРП-тата миналата година, попита Нинова, като припомни продажбата на 30% държавни дялове в енергоразпределителните дружества от правителството на ГЕРБ. Мажоритарния дял го продаде правителството на Симеон Сакскобургготски, в което вие бяхте кандидат за депутат и главен секретар, заяви още Нинова.
На следващия въпрос, отново на Антон Кутев, темата не се измести и разговорът се съсредоточи върху ЕРП-тата, с елементи на връщане в миналото. В тази част от острия си диалог с опозицията Борисов най-накрая стигна и до любимата си част – критиките към опонента си Сергей Станишев.
Аз не съм виждал друга институция да работи така. Някой влиза, изговаря нещо, излиза и отива да пие кафе с подчинените му журналисти, заяви Борисов, като се заяде с лидера на БСП, който днес покани ресорните журналисти на кафе.
Не мисля, че това което говорите изобщо има смисъл да го коментирам. Тези 30 на сто нямаха никаква власт, оговори Борисов на темата, повдигната от Нинова. Той се върна назад в миналото и припомни как наистина е бил кандидат за депутат от НДСВ, но два стола в парламента останали празни, понеже той не се заклел. Викаха ме, викаха ме, не дойдох, обясни кариерното си развитие в листите Борисов. Питането на Кутев беше свързано с ДКЕВР и освобождаването на ексшефа на регулатора Ангел Семерджиев. Тук все пак се стигна до някакъв консенсус, като премиерът подкрепи идеята на опозицията шеф на регулатора да се избира с квалифицирано мнозинство от парламента.