Когато ток удари

Въпросът "Как да спечелиш изборите" през последните дни има популярен, но вреден отговор - като атакуваш ЕРП-ата за високите сметки за ток. И не, не става дума само за Бойко Борисов, Явор Куюмджиев, Волен Сидеров, Яне Янев... "Нека електроразпределителните дружества да се вразумят", призова варненският митрополит Кирил, който следващата седмица се готви за избори, които ще решат кой ще оглави Българската патриаршия.
Не е ясно доколко това ще помогне на Кирил, но със сигурност приказките за отнемане на лицензи, национализация и изгонване на чужди компании ще доведат до предизборни дивиденти. Правителството на ГЕРБ още от 2010 г. нарочи електроразпределителните предприятия, а премиерът Бойко Борисов флиртуваше с думата национализация. В трите дружества още тогава влезе прокуратурата, проверки бяха правени от ДАНС и ДКЕВР...
Да посочиш като виновник за цените на тока електроразпределителните дружества обаче е като да се търси сметка на бензиностанциите за високите цени на горивата. Но, както е казвал американският журналист Хенри Менкен, на всеки сложен въпрос има прост и разбираем за всеки грешен отговор.
Развихрянето на популизма обаче може да има много опасни последици. След атаката от 2010 г. срещу трите ЕРП-та германските инвеститори видимо охладняха към България, но това би бил най-малкият проблем. Преди няколко месеца системното неплащане на сметки в Албания (включително и от правителството) доведе до изтеглянето на ЧЕЗ от страната. Последователното недоверие, което българската държава започва да подклажда към частните компании, може и да не доведе до албанизация, но пак създава голяма опасност предвид крехката стабилност на икономиката. 

Виновни ли са ЕРП-ата?

Ако става въпрос за януарските сметки за електроенергия, очевидно не. В повечето случаи, ако се изчисти отчетният период (на 30 вместо 40 дни), употребената енергия е почти идентична с миналогодишната. Там, където има грешки, по информация на електроразпределителните дружества те не са повече от друга година. Например при "Енерго-про", което обслужва 1.1 млн. абонати в Североизточна България, са постъпили около 750 писмени жалби за погрешно отчетени данни или съмнение в сметките. За януари има рязко нарастване на жалбите и консултациите, но според компанията засега е бил открит един неправилно отчетен електромер. Дори и данните на компанията (ЧЕЗ и ЕВН дават подобна информация) да са доста по-розови от реалността на фона на броя абонати, процентът на оплаквания и грешки наистина не е голям.

Нарастването идва от увеличението на цените с близо 14% от средата на миналата година. От 2003-2004 г. не е имало толкова рязък скок, като през последните години цената на електроенергията се повишава с по процент и малко. Ако се вземе предвид инфлацията, на практика между 2009 и миналата година тя е замразена. На този фон миналогодишното увеличение естествено е болезнено.

Причината за него обаче е изцяло в полето на правителството. През 2010 и 2011 г. след натиск върху Държавната комисия за енергийно и водно регулиране вместо предвижданите няколко процента се стигна до минимални увеличения. В подобна политика има логика по време на криза, тъй като това облекчава потребителите - и битови, и стопански. През 2011 г. тогава министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков каза, че в последните няколко години електроенергийният сектор е поднесъл подарък на клиентите си заради замразяването на цените.

Всичко това се изсипа с лихвите през 2012 г., когато държавната НЕК натрупа огромни дефицити. Те дойдоха от няколко посоки (виж графиката), но точно ЕРП-ата не бяха причина. Повечето от половината от близо 600 млн. лв. повече в сметките на всички потребители заминават за НЕК, която има да покрива стари загуби и скъпи договори. 
Сега новата шефка на ДКЕВР Юлиана Иванова (която се очертава като поредното краткосрочно назначение на Бойко Борисов) вече предлага ново намаление на цената. То ще се търси най-вероятно с изключването на няколко по-скъпи централи - ТЕЦ "Бобов дол", "Марица-3", "Брикел" и "Варна", от регулирания пазар. Това се предлага отдавна, но Европейската комисия вече е предупреждавала България, че стъпката би нарушила конкурентните условия (нейното изискване е регулираният и свободният пазар да работят при примерно еднакви условия). Срещу страната беше инициирана наказателна процедура от Брюксел и ДКЕВР трябваше спешно да приема условия за равнопоставеност. Но за това естествено ще му мисли следващото правителство.
 
А невинни ли са?

Със сигурност електроразпределителните дружества имат проблеми в отношенията си с клиентите. Те може да са много по-малки, отколкото при бившите държавни предприятия, но продължават. Има чести случаи, когато след проверки на електромери техните показания следващия месец странно спадат, въпреки че не са били открити нарушения. Често се случва, дори при признати грешки от страна на електроразпределителните дружества, те да изискват пълно плащане на сметките, а компенсацията е на базата "ще видим". Георги Огнянов например вече се е примирил, че баба му е платила през миналата година 800 лв. заедно с лихвите за електричество, което не е ползвала. От ЕВН признали, че електромерът й е отчитал данните на съседен апартамент и на всичкото отгоре е поставен от външна фирма (вече фалирала) без констативен протокол (масово нарушение, тази седмица отново посочено и от ДКЕВР). Но нямало как да докажат реалното потребление.
Дори това да са единични случаи, те са особено дразнещи. В интерес на истината съдебната практика е почти изцяло в полза на потребителите. Според адвокат Ирина Костадинова на практика съдът отменя всички корекции на сметките, които ЕРП-ата правят със задна дата, когато се установи неработещ електромер. Причината е, че дружествата не могат да докажат колко точно време е бил неизправен електромерът.
През 2010 г. след одит на ДКЕВР в ЕРП–ата бяха открити 23 нарушения. След това повечето от тях паднаха в съда основно заради лошо съставени актове от държавната комисия - примерно неясен период на нарушението, съмнителна аргументация при посочването на раздуването на разходите и т.н. Част от посочените практики обаче поставят и малко по-сериозни въпроси към регулатора. Факт е, че електроразпределителните дружества са увеличили разходите си за такива дейности като контролинг или такси за управление. Въпросът е, ако те изпълняват целите си за подобряване на качеството на доставките и намалят разходите си като цяло (и всъщност свалят цените за потребителите), трябва ли изобщо тези дейности да се контролират? По същата логика БНБ трябва да глоби всяка българска банка за използването на външни услуги, да не говорим за далеч по-укорителната практика на "Лукойл" в България да се финансира чрез заеми от холандския му собственик.

По-вероятната причина на протестите


трябва да се търси в друга посока. Според проучване на агенция "Алфа рисърч" 65% от анкетираните са недоволни от неясното формиране на цените в тяхната сметка, докато 35% - от поскъпването на електроенергията.
Много потребители се чудят на "невъзстановимите" разходи, на всички мрежови цени, но, както казва Иванка Диловска от Института за енергиен мениджмънт, тези дейности ги е имало винаги. Просто преди са били скрити. Идеята на извеждането им е да се облекчи бъдещата либерализацияна пазара за битовите потребители. Тъй като така или иначе мрежовата услуга (от НЕК, ЕСО и ЕРП–ата) не може да бъде сменена, за потребителите трябва да е ясно какво точно е стойността на енергията, за доставката на която в бъдеще ще се конкурират няколко алтернативни снабдители.

Колкото до повишаването на сметките, проблемът е по-скоро в нивото на доходите. Цените на електроенергията в България наистина са най-ниските в ЕС, но с една минимална заплата във Франция може да се купи 10 пъти повече ток. Измерени през паритета на покупателната способност, цените в България са по-високи от тези в Гърция примерно.
В годините на кризата този проблем се усили още повече. По данни на Диловска изследванията показват, че в България 30% от домакинствата имат проблеми с плащането на сметките. В същото време държавата дава помощи на 200 хил. семейства, като абсурдът е, че преди началото на кризата те са били 300 хиляди.

И какво ще оправи национализацията

"Защо Семерджиев не ви обясни как по време на вашето управление ЕРП-ата излизат на печалба всяка година, а НЕК е на загуба", запита са депутатът от БСП Антон Кутев тази седмица. Това е въпрос, който социалистите трябва да си задават постоянно на фона все по-нарастващите признати разходи на държавните мрежови дружества и спадащите на частните. Същият въпрос трябва да си задава и ГЕРБ, където вече сериозно се мисли за отнемане на лицензите на някои дружества. Опитът в момента минава през преглед на приватизационните договори и натиск, но в момента, в който премиерът заявява за предстоящите проверки "Така че ще се разправим с тях много по-добре", съмненията за предстоящ политически натиск стават сериозни. 
За БСП е ясно, че вече сериозно мислят за одържавяване на дружествата. Това е напредък спрямо призивите за национализация, както схемата според социалистите щяла да бъде чрез проектна компания, която можело да набира и частни капитали. Ако последното е въобще възможно - след опита с АЕЦ "Белене" едва ли са много сериозните частни инвеститори, които биха вложили пари в такава инициатива. На опашката естествено ще се наредят всички тези, които биха искал да видят албански сценарий за изгонването на инвеститорите.
Според икономиста Петър Чобанов, който по времето на тройната коалиция оглавяваше Агенцията за икономически анализ и прогнози, предлаганият вариант за изкупуване на ЕРП-ата е възможен сценарий, тъй като в момента цените на активите са потиснати. "По-важно е как се регулира самата система, доколко е либерализирана, доколко е независим регулаторът", смята Чобанов. Мнението на Алиосман Имамов, зам.-председател на ДПС, е, че "национализацията под каквато и да било форма не е правилно решение". Той допълва, че определено трябва да се води борба срещу влиянието на монополите, което ощетява потребителите, но смяната на частния монопол с държавен изобщо не решава проблема. "Нещо повече – частният монопол обикновено ощетява потребителите и държавата, а държавният – само държавата."
Опитите за държавна намеса в енергетиката със собственост за жалост вече са се доказали като контрапродуктивни. Примери - АЕЦ "Белене", ВЕЦ "Цанков камък"... Докато всъщност регулаторът има малко повече успехи да контролира частните компании (особено чуждите), с които не се чувства като вързан с пъпна връв. Факт е, че ЕРП–ата показват значително подобрение в дейността си и опитът трябва да бъде приложен и в други области. Само заплахите не помагат. Ако работеха, Северна Корея би била най-ефективната икономика.

Качествени ли са ЕРП-ата?

Най-простото сравнение би било със ситуацията преди приватизацията на електроразпределителните дружества през 2005 г. Проблемът е, че методиката за качеството на услугите е приета едва след смяната на собствеността им.
Все пак от 2006 г., когато ДКЕВР поставя тези изисквания официално като ценообразуващ елемент, може да се наблюдава какво е подобрението на дейността на ЕРП-ата. Например тогава на територията на ЧЕЗ е имало 10.67 непланирани прекъсвания (като трябва да се има предвид, че това е коефициент, а не брой). Целта е била този коефициент да падне под единица през 2010 г. За сравнение, в останалите страни в ЕС коефициентът е средно 1.59.
При следващия регулаторен преглед е установено, че в края на 2009 г. ЧЕЗ е постигнал 4.43 непланирани прекъсвания. При ЕВН и EoН (сега "Енерго-про") намалението е дори по-голямо. Макар и да не постигат поставената през 2006 г. цел, подобрението в този аспект на качеството е почти двойно. През тази година трябва да бъде направен новият преглед от страна на ДКЕВР, за да се види докъде са стигнали ЕРП-ата.
По отношение на прословутото в последните седмици напрежение ЕРП-ата не се справят толкова добре. През 2011 г. например ЧЕЗ беше наказана от регулатора заради неизпълнението на този качествен критерии. Оправданието на ЕРП-то на Западна България беше, че то обслужва много повече отдалечени и планински региони, както и бума на строителството.
По стандарт напрежението може да варира с 10% под и над стандартните 230 волта, като това не оказва никакви технически проблеми. За нарушение се смята по-голямо отклонение от тези граници, но измерено в рамките на една седмица. В условията на ДКЕВР се допуска в отдалечени райони тази вариация да може да надскочи рамките на +10/-15%, но потребителите трябва да знаят за това.
В същото време по-ниското напрежение няма как да доведе до по-високи сметки, както и по-високото - до ниски. Няма технически грамотен експерт, който да твърди подобно нещо. Пред бТВ доц. д-р инж. Георги Милушев от Техническия университет дори проведе експеримент, за да покаже това. Пред комисията за борба с корупцията (известна и като комисията с най-дългото име ПАКПСПКИФДДРВНПДП...) на Яне Янев доц. Валентин Колев от същия университет опита да изнесе урок по физика за осми клас, който подробно да обясни невъзможността на тези обвинение, но никой не успя да го чуе. По-ниското напрежение наистина влошава КПД-то на електроуредите, но това може да доведе до няколко процента по-висока консумация. Всъщност опасността е, че прекалено ниското напрежение може да доведе до аварии. 

Ефективни ли са ЕРП-ата?

След първоначалното увеличение на средствата за ЕРП-ата през 2005-2006 г. делът на мрежовите услуги за средно и ниско напрежение постоянно пада. През 2007 г. с 43% от крайната цената са се финансирали дейностите по поддръжката и управление на мрежата. През 2010 г. този дял вече е паднал на 29%, а в момента е под 25%. Ако от тези проценти се извадят и разходите за закупуване на електроенергия за покриване на технологичните загуби, частта от крайната цена на електроенергията, която отива в ЕРП-ата, става още по-малка.
В абсолютна стойност през 2008 г. ЧЕЗ е имал признати разходи за 363 млн. лева, показват данните на ДКЕВР. Сега те са 341 млн., като при предишната атака срещу ЕРП-ата през 2010 г. регулаторът дори ги беше свил на 305 млн. лв. Този спад реално показва, че електроразпределителните компании повишават ефективността си, което води и до по-ниски цени за крайните потребители.
За същия период разходите при преноса на електроенергия за НЕК са скочили от 316 на 381 млн. лв., а на Електроенергйния системен оператор (ЕСО) - от 210 на 238 млн. лв.
Трудно е да се спекулира колко "по-добри" са ЕРП-ата от двете държавни дружества, защото все пак в дейността им си има свои специфики. Но разходите им показват, че частните компании пестят пари за разлика от своите публични събратя. Заради спада на технологичните загуби от 22 на 14.31% при ЧЕЗ, от 20 на 11% при ЕВН и с подобен процент при "Енерго-про" годишно потребителите пестят по около 150 млн. лева. 
ДКЕВР никога не одобрява заявените инвестиции от ЕРП-ата. Примерно ЧЕЗ са поискали през 2005 г. 102 млн., но регулаторът им е одобрил 68 млн. лева. През 2010 г. са били поискани 130 млн. лв., а са били одобрени 71 млн. Дори и ЕРП-ата да завишават исканията си, разликата между това, което те искат, и това, което ДКЕВР одобрява, е двойна. Според чешкото дружество инвестициите в родната му страна са 239 евро на клиент, докато в България - 39. Това е една от основните причини, поради която ЧЕЗ твърди, че не може толкова бързо да свали технологичните си загуби - в момента около 15% до чешките 5.3%.