Ако президентът сбърка, разрухата ще е голяма

"Разрухата ще е голяма, ако президентът сбърка", предупреждава в интервю за "Преса " Георги Първанов, президент (2002-2012 г.). Според него най-важното е президентът Росен Плевнелиев да осъзнае своята роля на основен стожер на политическата стабилност в страната. Няма по-важна задача в условия на служебно правителство от това да запази стабилността,защото дори не знаем каква е цената, която ще бъде платена при сценарий за нестабилност. В служебния кабинет трябва да влязат добри професионалисти, по възможност необвързани с партиите, за да няма ревност, за да няма подозрение и в крайна сметка да няма манипулация. Една грешна стъпка на президента може да компрометира единствената институция, действаща в момента, и на която всички възлагаме надежда. "Ако се направи порочно кабинетът, ако се напише списък на кабинета от другата страна на "Дондуков" (Министерския съвет, б.р.), ако изборите се правят по модела от 2011 г. - тогава не смея да прогнозирам докъде може да стигне разрухата на държавността", посочва Първанов.

Българите показаха кой е суверенът и дадоха ясна заявка за нов обществен договор, пише "Сега". Обединени срещу бедността, корупцията, монополите и неработещата държава, десетки хиляди граждани заляха улиците на страната в безпрецедентен за последните 10 години национален протест. Недоволството срещу статуквото събра хора с различни виждания, но единни - те желаят промяна, макар и не много ясно каква. Все пак протестиращите показаха, че властта не е привилегия и произтича от народа. Националният протест се случи въпреки опасенията за политически провокации. Без посочени поименно лидери, без политически речи, протестите се оказаха масови и убедителни. При правителство в оставка хората потърсиха сметка от всички - партии, съдебна система, банки, монополи. Те показаха, че няма да отстъпят от желанието за повече гражданско участие и контрол - дори това да се окаже поредната химера на прехода. 

"Нужен е не нов месия, а нов модел", коментира в "Сега" Атанас Семов, доц. д-р на юридическите науки. Според него решаването на проблемите минава през Велико народно събрание и нова конституция. В нея всички ключови управленски решения трябва да се одобряват с референдум, а за най-важните да се изисква 50% избирателна активност. Трябва радикално да се намали ролята на партиите - 100 депутати в 100 избирателни района средно с 50 000 избиратели. Големият състав на парламента създава само анонимна безнаказаност и безконтролност. Да се премахнат или намалят политическите квоти в неполитическите органи (като Висшия съдебен съвет). Отговорността трябва да се персонализира - чрез 100% мажоритарен избор. Всеки провален избраник трябва да може да се отзовава. По-голяма власт трябва да имат едноличните изборни органи (кметове и президент). Имунитетите трябва да се премахнат - те създават само чувство за безнаказаност, отдавна не пазят от произвол, тъй като той се прави въпреки тях. По-важна от представителната демокрация е ефективната демокрация, заключава Семов.

 "Искаме чудо. Веднага!", коментира в "Сега" Емил Хърсев, доктор по икономика. Изглежда протестиращите сами се изненадаха, че по под техните викове правителството взе, че се свали от власт и дръпна шалтера на парламента. Вече няма пред кого да поставим и най-семплото прошение. Но въпреки това ни залива порой от искания. Едно от друго по-абсурдни. За няколко дни чухме толкова тежки глупости, че ако се сбъднат дори 10% от тях, ще преживеем държавна катастрофа по-дълбока и от краха на народната република. ", посочва Хърсев. 

"Да отделим възможното от невъзможното", коментира "Дума". Днес всички протестират срещу това, което стана през последните23 години. В България бе въведена т.нар. пазарна икономика, което е само другата дума за капитализма. И последиците бяха неизбежни. В движение бяха разгромени нашето земеделие и нашата промишленост. Стотици хиляди граждани, останали без работа, се смъкнаха на социалното дъно. Голяма част от тях се превърнаха и в политически аутсайдери. В едно капиталистическо общество не хората, а парите преди всичко решават политическите проблеми. С пари могат да бъдат купени не само отделни политици, но и цели политически партии. Ето защо, ако искаме да има промяна в политиката, трябва преди това да извършим промяна в икономиката. Най-малкото, което можем да направим в тази насока, е да върнем държавата в икономическия живот на обществото. Държавата трябва да се превърне в активен стопански субект, за да ни даде това, което частният бизнес не ни дава. Това е най-простото, но и най-доброто на този етап решение на натрупалите се мъчителни проблеми.

 "Разбунтуваното гето на Европа", коментира "Стандарт". От исканията, които ескалираха в уличните протести само вчера, става ясно, че обществото ни е безпощадно объркано за онова, което става в него. Разбунтуваното гето на Европейския съюз, наречено България, иска промяна на политическото статукво. Защото не знае какво друго да иска. Защото темата за оядените политици маскира факта, че пари в държавата вече няма. И дори да свикаме пет кръгли маси, те няма да ни платят сметките за ток. Революцията през 1997 година свърши с валутен борд наложен отвън. Логично е тази да свърши със спешна намеса на ЕС - защото по всичко личи, че какъвто и обществен договор да преподпишем сами, ако изобщо успеем да го направим, той ще изтрае твърде кратко. Просто нямаме ресурс да се справим сами - и това най-вероятно се знаеше още от самото ни влизане в ЕС, заложило непосилно високите цени на съюза срещу мизерните ни доходи.

 "Търси се премиер технократ без политически амбиции", коментира "24 часа". Според автора правилният вариант в сегашната обстановка е сформиране на служебно правителство и бързо провеждане на нови избори. Личностите на премиера и на министъра на финансите ще са решаващи. Първият трябва да гарантира социалния мир, вторият - икономическата стабилност. Премиерът трябва да е уважаван човек технократ, без особени политически амбиции, който да е готов да изпълни една неблагодарна задача. Поради неяснотата за изхода на следващите избори правителството не трябва да се натоварва с големи очаквания и надежди за смяна на политика.

"Бизнесът не обича политическата нестабилност", заявява пред електронното издание "Класа" Иван Бойков, зам.-председател на Асоциацията на индустриалния капитал. В политическата нестабилност винаги е имало риск, а в България винаги е имало риск и преди, и след избори. Рискът е заради това, защото институциите са слаби и много зависят от управляващите, откъдето и се калкулира рискът. Никой не знае накъде ще тръгне държавата, какви мерки ще се предприемат, дали няма да се променя законодателството. Точно затова бизнесът не обича това безвремие на политическа нестабилност. И не обича изборите, защото трябва да се пренастройва. Доверието е основен фактор за дейността на предприемачеството и то се изгражда от разговор с партньори. А на нашия бизнес е най-големият партньор е държавата. Оттук-нататък при всички положения ще има сътресения,прогнозира Бойков. 

"Държавата да замрази най-солените цени", предлага в интервю за "Стандарт" доц. Красимир Ангарски, министър на икономиката в служебното правителство с премиер Стефан Софиянски (1997 г.). По думите му силна програма и силен екип са еднакво важни за успешната работа на държавата през следващите няколко месеца. Лошото е, че малко организации и институции могат да напишат качествена и работеща програма. А от това, как ще се решат наболелите проблеми, заради които хората излязоха на улицата, ще зависят и изборите, и развитието на страната в бъдеще. Трябва да се направи новото антимонополно законодателство. Дотогава временно държавата може да замрази и дори да намали цените, които се оспорват най-много, докато се въведе справедливо и прозрачно ценообразуване. Да се спрат всички разходи на средства от бюджета и да се харчи само за най-необходимото. Народното събрание, преди да се разпусне окончателно, да даде право на служебния кабинет да сключва международни договори, ако се наложи заеми, тъй като може да възникне патова ситуация заради плащания или в случай че се налага да се продължи действието на служебния кабинет. 

Русенският митрополит Неофит е новият български патриарх. Българската православна църква избра един изключително достоен архиерей за нов български патриарх - довчерашният Русенски митрополит Неофит, казва в интервю за "24 часа" проф. Калин Янакиев. В най-близката ни история той е първият канонично, демократично и чисто проведен избор на патриарх. Неофит е консервативно настроен духовник, силно привързан към Църквата. Янакиев очаква с избора на новия патриарх символичният авторитет на БПЦ да се покачи силно.

 "Две чудеса в Църквата за един ден", коментира "Труд". Църквата ни избра новия български патриарх и забеляза болките на народа. В един ден, когато страната е обзета от протести, а държавата е пред нови избори, в БПЦ се случи нещо, което дава надежда за промяна. Въпреки интригите до последно, въпреки опитите съборът да бъде осуетен в името на лични сметки, владиците намериха сили да се обединят и да излъчат най-достойния. Към него дядо Йоаникий Сливенски отправи ключово послание, от което се видя, че Църквата забелязва какво става по улиците. Йоаникий говори за бедността, безработицата, размириците, бедстващите майки, лутащите се младежи и обърканите възрастни хора. И за първи пътпатриарх благослови протестиращите. Очакванията към него са в посока отваряне на висшия клир към свещениците, а чрез тях и към миряните.