Ще удари ли градушка българската пролет

Френският анализатор Франсоа Фризон-Рош е доктор по политически науки, бил е съветник на президента Желю Желев. Автор е на многобройни публикации, значителна част от които са за България през периода на прехода. Френският анализатор наблюдава от години отблизо политическите процеси у нас. Сега той коментира протестите, разтърсващи страната ни.

Ще има ли българска пролет през 2013 г.? С настъпването на март отговорът на този въпрос не буди съмнение. Нямам предвид обаче красивия сезон, който ни очаква. В други държави, намиращи се на брега на Средиземно море, видяхме разбуждането на хората срещу крещящи несправедливости. Бунтовете понякога бяха определяни като "пролет", защото бяха признак на едно дълбоко обновление подобно на това, което напъпилите клонки обещават след зимата, на появата на нови листа и цветове, които ще дадат плодове.

Спонтанните демонстрации на хората в цяла България срещу значителното увеличаване на сметките за ток и срещу поскъпването на живота са знак за сериозно недоволство. Те обаче са и знак, че наистина съществува гражданско общество и че то е жизнено. След 20 години "посткомунистически преход" сме изкушени да кажем: Най-накрая! Най-накрая българите отново реагират. Най-накрая надигат глас срещу едно правителство, за да изкрещят своето отчаяние и да наложат промяна в поведението на политиците. Тези демонстрации следователно са силен символ, който оборва известната поговорка, белязала историята на България - "преклонена главица сабя не я сече". От 20 години управляващите, независимо от коя политическа сила, бяха толкова добре "възприели" тази пословица, че смятаха, че "народът" е

длъжен да мълчи и да се подчинява

На изборите се гледаше само като на игра на покер - колкото повече блъфирам с избирателите, толкова повече мога да спечеля с парите на българския, а сега и европейски данъкоплатец.

Всички обаче знаят, че един зимен мраз може да попари това, което и най-хубавата пролет обещава. И тук съвсем логично можем да си поставим въпроса какво ще се случи занапред в България. Не говоря за предвидените от конституцията разпоредби, които два пъти вече са използвани, за да се разреши политическа криза. Говоря за бъдещите управници, тези, които ще вземат властта след изборите. Ще си вземат ли урок от настоящата криза, за да не направят същите грешки? Нищо не е сигурно, тъй като "културата на безнаказаността" е дълбоко вкоренена в българската политика. Не съм сигурен, между впрочем, че ако днешните протестиращи вземат властта утре, няма да правят като техните предшественици и да си кажат: мой ред е да се облажа. Истинската култура на демокрацията - да поставяш защитата на общия интерес над частния, е все още твърде слаба в България. Мисля си също така за управляваните, т.е. за болшинството обеднели хора в страната, които ще трябва да определят на изборите бъдещите победители. Със сигурност все повече хора ще решат да не гласуват. Нека обаче знаят, че така играят играта на онези, които искат нещата да продължават както преди. От 20 години се знаят кои са тези хора.

Говоря и за хилядите хора, които излязоха на улицата, за да протестират. Техният гняв е толкова голям, колкото

понякога са големи и преувеличени техните искания

Това, което обаче те искат, е просто - искат да живеят достойно и не желаят повече да бъдат смятани за "неизбежните" губещи на една безпътна политическа и икономическа система, която ги изхвърля в канавката, докато други забогатяват за тяхна сметка.

Протестиращите имат право, дори и да не знаят веднага как да го изразят. Нека те да настояват преди изборите да се проведе "Обща (паритетна) национална комисия", съставена от 20 души (представители на гражданското общество, експерти от независими НПО и администрацията и т.н.). Тази комисия да състави списък с предложения, отнасящи се до различни ключови сектори - политически, съдебен, социален, икономически. Нека протестиращите настояват освен това политическите партии да се "определят" спрямо заключенията на тази комисия и това да стане преди изборите. Подобна комисия може да бъде определена още утре от президента, който "олицетворява единството на нацията" (член 92-1). Тази комисия може да се произнесе в срок от един месец. Така бъдещото българско правителство, излъчено след изборите, ще има определен курс, а общественото мнение - задължението да бъде бдително.

Франсоа Фризон-Рош

Стандарт