Фирмите от енергетиката са държали 624 млн. лева в Корпоративна банка към септември 2012 г.

Българският енергиен холдинг (БЕХ) обяви във вторник, че ще издаде нов дълг за около 1 млрд. лева. Съобщението дойде няколко дни, след като международната агенция "Фич" (Fitch) определи кредитния му рейтинг като подинвестиционен (ВВ+) или "боклук" (junk). Това означава, че БЕХ може би ще плаща по-скъпо за рефинансирането на задълженията си, защото при такъв рейтинг кредиторите ще изискват по-висока лихва и по-висок доход по облигациите.

Намерението да емитира облигации (250 млн. евро за 5 години) на международните пазари беше обявено още през миналата година. Вчера обаче стана ясно, че

БЕХ търси два пъти повече пари

и ще вземе и синдикиран заем за още 250 млн. евро за 3 години.  

Холдингът е притиснат от предстоящия падеж на заем (взет от НЕК за проекта АЕЦ "Белене") към БНП "Париба" (през май) и го използва за генерираране на нови задължения. Нуждата от още пари пък беше обяснена с нови газови връзки и проекти. Огромната нужда от средства и лошият рейтинг обаче поставя много важен въпрос за БЕХ. Може ли енергийният холдинг да управялва толкова солидно ново задължение, след като едно от основните му предприятия - НЕК се провали с двойно по-малък заем (взет при доста добри условия от БНП "Париба"), но само година по-късно дружеството изпадна в трудности и кредита започна да му тежи като воденичен камък. 

Финансите на енергийния холдинг и управлението им остават непрозрачни, а въпросите за тях - без отговор.

В мотивите си за определения рейтинг "Фич" посочва, че холдингът държи 87% от средствата си в една банка и това представлява риск. Според данните, цитирани от международната агенция в края на септември 2012г. паричните средства на БЕХ са били 717 млн. лева (става дума за консолидираните данни на групата БЕХ за този период - холдинга и дружествата в структурата му - те все още не са публикувани официално). "Фич" ги определя като "задоволителна ликвидност" срещу краткосрочните задължения (около 520 млн.лева). Агенцията обаче отбелязва като проблем "слабата диверсификация" на парите по банки.

Грубата сметка показва, че около

623.8 млн. лева на групата са в една банка

Това е Корпоративна търговска банка (КТБ). Финансовата институция е известна като предпочитаната банка на властта - защото вече при второ правителство, голяма част от парите на държавните фирми се депозират в нея. А премиерът Бойко Борисов през ноември 2011г. обясни странната формула, която поддържа това статукво - ако тръгнат да вадят тези пари, "ще фалираме банката и тя ще повлече всички останали". Затова логично следва и въпросът дали БЕХ може да разполага със средствата си свободно. Не е ясно и колко са те към момента (февруари 2013г.).

"Слабост за ликвидността на средствата на БЕХ е фактът, че той държи почти всичките си пари в една банка", пише в мотивите на "Фич" за сваляне на рейтинга.
Сред другите мотиви за понижението са слабостите на регулаторната рамка и планираните увеличени капиталови разходи за периода 2013-2015г. Регулираните цени, които осигуряват видимост на паричните потоци, не са задоволителни по отношение на инвестициите на холдинга.
Изпълнителният директор Михаил Андонов отказва коментари по темата. 

Мълчание

В понеделник следобед репортер на "Капитал Daily" изпрати въпроси по данните и оценките, направени от "Фич", но все още няма отговори от холдинга - нито за парите, нито за банките, с които работи в момента. Нито какви стъпки ще бъдат предприети за диверсификация на средствата.

На пресконференция във вторник следобед, когато обяви, че ще търсят милиард лева, Михаил Андонов също отказа да коментира въпроси, свързани с управлението на парите.

Последният публичен отчет до момента е индивидуалният отчет на БЕХ към края на септември 2012г., според който дружеството има парични средства и депозити в размер на почти 163 млн. лева. Това обаче не включва средствата на енергийните фирми, които са под шапката на холдинга  (в него влизат Мини "Марица-изток", ТЕЦ"Марица-изток 2", АЕЦ "Козлодуй, НЕК, "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и "Булгартел") и с чиито средства явно сумата достига посочените от "Фич" 717 млн. лева.  

"Мнението е, че общото развитие на корпоративното управление, е тревожно за рейтинга", казва още "Фич".  

Ако енергийната компания управляваше разумно парите си може би предстоящите нови задължения щяха да са излишни или поне не в този размер. И ако досега холдингът не се справя с финансите си, изглежда още по-рисково добавянето на нови дългове на по-висока цена. Защото всички разходи по тях се прехвърлят и към потребителите на електроенергия и сметките за ток.  

Продължава да липсва прозрачност и върху вътрешногруповите задължения в БЕХ (т.е. между дружествата под шапката му). НЕК дължи пари на АЕЦ "Козлодуй", ядрената централа на холдинга, той пък отпуска заеми на НЕК... 

Не е ясно колко от стотиците милиони са налични в момента и могат ли да се използват за погасяване на дълга поне частично или за инвестиции. Критичен, макар и абсурден, е и въпросът има ли БЕХ въобще реален достъп до средствата си в КТБ или те са практически блокирани за неограничено време и не могат да се "вадят" по причините, които Борисов изтъква по-горе - за да не се разклати банката и цялата система.

При всички случаи концентрация от 87% е огромен проблем, защото за каквито и суми да става дума, за да се разплаща нормално, българската енергетика зависи от ликвидното състояние на една банка.

Но проблемът има и други измерения. Огромния финансов ресурс, който държавата поддържа в КТБ, позволява да се финансира създаването и издръжката да голяма група от медии, обслужващи винаги силните на деня, както и да се придобият значителен брой други активи в икономиката, с които икономическото и обществено влияние на този олигархичен монопол да се разширява. 

Банката на енергетиката и държавните компании
Правилата за избор на банки от големите държавните фирми бяха предложени от финансовото министерство, през пролетта на 2010г., след като в края на 2009г. за първи път стана ясно, че около 50% от парите на тези фирми са на депозити в КТБ.
Въпреки инструкциите и обещанията за прозрачност как се управляват депозитите на държавните компании, достъпът до такава информация стана още по-сложен и липсва актуална информация къде и при какви условия са парите.

Проблемът с концентрацията на парите на българските държавни компании в една финансова институция се поставя от международните институции не за пръв път. Точно преди година Европейската комисия (ЕК) започна проверка за недопустима финансова помощ от държавата към същата банка заради депозитите на държавни фирми в нея.

При предишни публикувани справки през годините, когато концентрацията беше по-малка, сумата която енергийните дружества от БЕХ държаха на депозит в КТБ варираше между 400 и 500 милиона лева.