Оправдана ли е публична договорка за цената на хляба?

Спекулативно ли е поскъпването на насъщния, спорят през последните дни хлебопроизводители и земеделският министър Найденов. Публично стотиците фирми в бранша лансират идеята за минимална цена тоест се опитват да договорят такава. При това дори не го правят тайно, а в медиите. Нима публичността на намеренията им ги оправдава пред Комисията за защита на конкуренцията?

 

Какви са фактите?

Заради пожарите в Русия, която е един от най-големите износители на зърно в света, Москва забрани износа.

По данни на местния земеделски съюз огънят е унищожил реколтата на площ от над 10 млн. хка, под въпрос е и зимната сеитба. Така се очаква спад в количеството събрана руска пшеница с близо 40%. Логично забраната за износ доведе до двугодишен връх в цените на международните пазари.

Всичко това послужи за коз в ръцете на предприемачите. „Поскъпването не хляба е заради увеличението на брашното и не може да се говори за спекула на пазара",

твърди председателят на Камарата на индустриалните хлебопроизводители Николай Тапаров. По данни на камарата от началото на август цената на суровината е скочила със 70%.

До тук всичко звучи съвсем логично. Във всяка една пазарна икономика крайната цена на насъщния е функция от цената на пшеницата. И това е нормално и не се отрича от министър Найденов.

Учудващо е обаче как само ден, след като цената на пшеницата на борсата в Чикаго скочи нагоре, веднага поскъпна и хлябът в България. Ако в това нямаше спекулации, то е логично, след като цената на зърното започне да пада, да поевтинее и хлябът.

Логично за България обаче това не се случва.

Затова и Найденов е убеден, че увеличаване на цената на хляба с 30-40% би било спекулативно. За него е нормално кило хляб да струва около един лев.

Защо обаче подозираме предприемачите в нелоялно поведение?

В един от тях - този за защита на конкуренцията, ясно е записано, че са забранени всякакъв вид споразумения между предприятия,

решения на сдружения на предприятия, както и съгласувани практики на две или повече предприятия, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар. Пак там пише, че забраната се отнася конкретно до пряко или косвено определяне на цени. Действията на федерацията обаче имат за цел именно да се влияе пряко или косвено на цената на хляба.

Фактите показват, че през последните години компании от най-различни сектори бяха наказвани за това, че предлагат по-ниски цени от конкурентите си, по-високи цени от конкурентите си или дори еднакви цени с конкурентите си. Бяха наказвани дори когато раздаваха подаръци на клиентите си. Това не е всичко -  напоследък стана масова практика всякакви разбирания за конкуренцията да бъдат погазвани по законов път, чрез определянето на административни цени, въвеждането на минимални и максимални прагове на цените за някои стоки и услуги, определянето на квоти и делегирането на права на браншови организации да решават какво е конкуренция и да се разпореждат с нея. Един от последните примери е опитът за въвеждане на фиксирани цени за таксиметровите услуги.

Но когато предприемачи се обявят публично за въвеждането на минимална цена на дадена стока или услуга, и коментират конкретни параметри около цената, то това е престъпление.

Тези дни представители на асоциацията (с около 800 фирми-членове) пак заговорига за минимална цена на хляба (с конкретни стойности), а това едва ли е законосъобразно. Съдейки по действията на Комисията за защита на конкуренцията до момента, както и по законите на Република България, ако две фирми в един отрасъл договорят тайно минимална цена на стоките и услугите, които предлагат, то тази практика бива наказвана.

В случая имаме около 800 фирми, които не тайно, а публично се опитват да договорят минимална цена. При това то не дори не се извършва тайно, а в медиите. Нима публичността на намеренията им ги оправдава?

Ако някоя асоциация излезе с такава идея  в САЩ, американските институции веднага ще я закрият за картелизиране. Може да сте сигурни, че ако бяха казали такова нещо във Франция, самото население щеше да бойкотира хляба в страната и производителите щяха да умрат от глад.

Мога да се опитам да разбера и самите хлебопроизводители.

Ако бях на тяхно място, но само аз и никой друг на света не произвежда хляб, със сигурност цената му щеше да скочи до небесата.

И без да има значение каква е цената, която плащам за производство. Единствената причина обаче цената да бъде ниска, е че има много хора, които могат да произведат хляб, те го правят и се конкурират помежду си. Тъкмо конкуренцията води до ниски цени и се случва в името на потребителя.