В България мечтите за просперитет са вгорчени

Драматичните самозапалвания в България - три от които с фатален край - имат поразяващо сходство със събития от преди половин век в Източна Европа, когато предимно млади интелектуалци протестираха срещу съветското комунистическо управление, като се самозапалваха с искания за свобода и демокрация, отбелязват световните агенции Асошиейтед прес и Ройтерес. 

Четвърт век след падането на комунизма в България мечтите за просперитет бяха вгорчени в тази балканска страна, най-бедната в Европейския съюз. Всеки пети българин живее под прага на бедност, безработицата е на рекордно високо равнище, доходите са наполовина от средноевропейските, а вземането на подкупи, измами и печално неадекватната съдебна система са част от ежедневието.

Макар самозапалванията да не са типични за България, според експерти възможно е те да оформят тип поведение, което да има последователи. "Самозапалването е акт, който призовава обществото да реагира", цитира Асошиейтед прес мнението на психоложката Маргарита Бакрачева. Това не е следствие от лична драма, а по-скоро е решение, породено от безнадежността.

"Чашата на гнева на хората преля. Няма какво да чакаме и ще започнем нови протести", заявява лидерът на едно от протестните движения Янаки Ганчев, цитиран от Ройтерс. Агенцията отбелязва, че протестиращите не вярват на служебното правителство, защото премиерът Райков и трима други негови членове са заемали постове в предишни десни кабинети.

Други министри от кабинета пък имат връзки с управлението на партия ГЕРБ, казват те. Недоволството от високите цени на тока прерасна в по-общо безпокойство заради ниския жизнен стандарт и политическия елит, 
обвиняван, че поддържа корумпирана система от падането на комунизма през 1989 г. насам, отбелязва Ройтерс.

Президентът Росен Плевнелиев назначи Марин Райков начело на екип от технократи с надеждата, че експертният им опит ще бъде знак за започване начисто и ще успокои обществения гняв, отбелязва Ройтерс, цитиран от БТА.