Управлението на ГЕРБ и съдебната власт: Победилият сговор на задкулисието

Два месеца преди да поеме кормилото на властта, ГЕРБ записва в програмата си за управление с дата 1 юни 2009 г. като основен приоритет "Възстановяване и гарантиране на справедливостта в българското общество" чрез "реформиране на съдебната система", на първо място, гарантиране на нейната независимост чрез редица мерки, сред които:
- Намаляване на квотата на парламента във Висшия съдебен съвет
- Въвеждане на на единна електронна система за случайно разпределение на делата и равномерна натовареност на магистратите.

В програмната реч пред Народното събрание на 27 юли 2009г. премиерът Бойко Борисов, минути преди гласуването на кабинета, обявява като  основен пироритет (след повишаването на доходите) пак "реформиране и подобряване работата на съдебната система за възстановяване на справедливостта в обществото." По тази приоритетна цел, заявява изрично премиерът, ще следваме препоръките в докладите на Европейската комисия.

В началото на тази седмица - на 11 март 2013 г., отиващият си правосъден министър Диана Ковачева, на последната си пресконференция, след като оцени работата си за шестица, признава -  случайно и мимоходом, че съществуват "много възможности за манипулация на системите за случайно разпределение на делата в съдебната система". И дори спокойно конкретизира:

"По няколко пъти може да се натиска копчето (на компютъра, който разпределя делата), докато се избере удобният (съдебен) състав."

Но пък били вече "задействани проекти за кандидатстване за европейски пари (по ОПАК), за да се изградят електронни системи за разпределение на делата, които да правят манипулирането невъзможно. Новият софтуер, освен да предотвратява злоупотребите, трябвало да помогне и за изчистване на проблема с неравномерното натоварване на съдиите. Дотогава изискването на закона за разпределяне на делата на случаен принцип ще се гарантира "от почтеността на магистратите, които натискат бутоните на компютъра", отговори в сряда Ковачева на въпроса на "Дневник" вместо служебния министър, който току-що беше встъпил в длъжност.

Между тези събития - от 2009 и 2013 г. - Европейската комисия, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), Консултативният съвет на европейските съдии излизаха много пъти с оценки за състоянието на съдебната власт и за причините, които въпреки дипломатичния тон бяха достатъчно ясни.

В доклада на ЕК до Европейския парламент по механизма за сътрудничество от 18.07.2012 г. изрично е отбелязано, че "широките правомощия на Висшия съдебен съвет не са използвани за ефективното управление на съдебната власт, което да се основава на заслугите и етичното поведение на магистратите, нито за постигане на последователност и независимост на правораздаването". Напомня се, че България е поела ангажимент да направи промени в конституцията, с които да повиши независимостта, отчетността и етиката в съдебната система, както и да гарантира по-ефикасен и прозрачен съдебен процес чрез промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ) и процесуалните закони. Отчита се като недостатък, че конституцията отрежда силна роля на политическите институции, тъй като половината от избираемите членове на ВСС и всички съдебни инспектори се избират от Народното събрание.

А становище още от 2007 г. на Консултативния съвет на европейските съдии посочва директно необходимостта от съдебен съвет, чието мнозинство да е съставено от съдии, избрани от съдии, или да има обособена колегия в съвета, отговаряща на тези изисквания, която да решава въпросите, свързани с управлението на съдилищата, с кадровите и дисциплинарните въпроси, засягащи съдиите.
В същия смисъл е и препоръката на Комитета на министрите на Съвета на Европа, според която държавата трябва да вземе мерки, които да гарантират, че законовият статут, компетентността и процесуалната роля на прокурорите са установени  по начин, "който не подхранва съмнения относно независимостта и безпристрастността на съдиите".

В същия доклад на ЕК е направен безпощадният и най-важен извод: "Цялостното впечатление е за

неспособност да се спазва разделението на властите

което има преки последици върху общественото доверие в съдебната система." И са посочени основанията: Действащата система не гарантира професионалното развитие на магистратите според професионалните им заслуги и етичното поведение. Неясни са критериите за повишаване. Не се прилагат обективно правилата за атестиране. Не се провеждат ритмично конкурси и липсва оценка на нуждата от персонал и стратегия за задоволяването й. Съществуват големи различия в натовареността между съдилищата. Непоследователна е дисциплинарната практика, която не отчита етичните проблеми.

И стигаме до най-прясната оценка - резолюцията на ПАСЕ от януари 2013 г., в която пределно ясно се обобщава, че "редица опасения, включително относно ролята на министъра на правосъдието във Висшия съдебен съвет, структурата на съвета и начина на назначаване на членовете му, както и ненамесата между трите клона на съдебната власт (съдии, прокурори и следователи), изискват  осмисляне и трябва да получат отговор.

За съжаление някои фундаментални принципи като независимостта на съдебната власт невинаги са били зачитани и някои важни назначения не са били осъществени на основание качества и почтеност. Същевременно трябва да бъде отчетено, че някои промени изискват куража за конфронтация с лобита. Това е вярно и за самата съдебна власт".

С последните три изречения се обобщава цялостната политика на ГЕРБ спрямо съдебната власт, казано иначе - представата на правителството на ГЕРБ, що е то реформа на съдебната система и причините за провала й. Казвам провал - от гледна точка на обществения интерес, както обичат да се изразяват политиците. Иначе, разбира се, е успех - от гледна точка на стремежа за овладяване на съдебната система от управляващата довчера партия, наричаща този процес (стремежа си за овладяване) реформа.

С това мога да приключа обзора на тема управлението на ГЕРБ и съдебната власт. Обаче

въпросът е защо се стигна дотук 

Най-общо казано - защото така е било винаги през 23-годишния тъй наречен демократичен преход, тоест всяка партия идваше на власт с желанието и стремежа да си осигури властване над съдебната власт.
А конкретно - защото ГЕРБ постигна върха на способността за овладяване, какъвто предшествениците му на държавното кормило не можаха или не си позволиха, тъй като те действаха  видимо. Докато ГЕРБ показа неподозирани умения за сговаряне на тъмно, било чрез натиск над уязвими и сгафили веднъж магистрати и членове на ВСС, било чрез осигуряване на облаги, тоест чрез откровено развращаване на съдебната система, съчетано с масирана пропаганда на успехите на МВР, проваляни от лошия съд. Виновникът е посочен. И сочен три години яростно, последователно, денонощно.

Заслугата е на вътрешния министър Цветан Цветанов

Той, разбира се, имаше картбланша и примера на своя вожд, който беше вече определил съдиите като воденичен камък на шията на държавата, но го надмина по размах. Вместо да обсъждат в ГЕРБ как да изпълнят предизборните си ангажименти за намаляване на парламентарната квота на ВСС или да въведат квалифицирано мнозинство за избора й; вместо да разкрива корумпираните съдии,  прокурори и следователи;  вместо да насочи прожекторите на МВР към най-дълбоките пороци на системата , проявяващи се в скандали като "Красьо Черния"; вместо да изрази поне мнение за сдобилите се с крайморски терени магистрати от най-високите нива (чрез техните близки нуждаещи се роднини), Цветанов предприе нещо друго - радикално, впечатляващо, неслучвало се досега: той обяви и поведе войната срещу съдебната власт до пълна  победа и окончателно решаване на "основния въпрос" - кой да посочва виновните.

Тази война беше необходима, за да скрие пропуските (меко наречени така) на полицейските акции и оттам в досъдебните производства, внасяни в съда от непридирчивата и превърнала се в обслужващо звено на МВР прокуратура. А "пропуските" са от такова естество, че войната от необходима стана неизбежна. Гръмотевичното обявяване (рекламиране) на акциите, кръщавани лично от министъра, включително и на имена на съдии, сред оглушителното мълчание на Висшия съдебен съвет (длъжен по закон да реагира) трябваше да преодопредели присъдите. И се случваше да ги предопределя - по-често на първа инстанция, създавайки  условията за кариерна (властова) корупция, която застрашително започна да обсебва съдебната система. Преписваш обвинителния акт по делата с обществена значимост и растеш в кариерата - какво от това, че следващата инстанция може и да отмени решението ти.

Делото за отвличанията "Наглите" е сочено като пример за небивал успех на МВР, но се отминава най-същественият пропуск (на ГДБОП в случая) - че не беше разкрит пътят на парите от откупите - няколко милиона лева, а именно пътят на парите щеше да покаже следата към босовете на престъпната мрежа и истинските поръчители. 

Делото "Октопод" е превърнато от Цветанов в лозунг на борбата му с мафията, но се премълчава, че Алексей Петров беше подгонен едва след като отиде да говори пред парламентарната комисия за контрол на ДАНС, а не по-рано (по-рано беше лоялен гражданин за премиера Борисов).


Делото "Килърите" в Шуменския окръжен съд е прехвалено като успех във вестници, радиа и телевизии заради постановените доживотни присъди, но в медийната шумотевица потъват данните за драстични процесуални нарушения, над които ще си блъскат главите съдиите в апелативния съд. Затова пък прокурорката по делото беше определена от Цветанов за перфектен магистрат, след което стана заместник главен прокурор. И то заместник главен, натоварен да наблюдава разследването на атентата в Сарафово, за който благодетелят Цветанов вече има свое становище, върху което ще трябва да  размишлява професионално новата зам.-главна прокурорка. Та бих попитала кой, какво и кого всъщност наблюдава  - прокурорът разследването (за което, повтарям, Цветанов има позиция, без да е приключило следствието), или Цветанов наблюдава прокурора, комуто е осигурил високия пост?! 

Големият удар на ГЕРБ в овладяването на съдебната власт

беше ознаменуван с избора на приближената до Цветанов (по собственото й признание) Владимира Янева за председател на най-важния за борбата с корупцията във високите нива на властта Софийски градски съд, без ВСС да посочи аргумент защо предпочита нея пред другия кандидат; с избора на сочения за близък пак на Цветанов (и единствен кандидат за поста!) председател на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев - най-важния съд за контрола върху актовете на властта; и паралелно с уволнението на тогавашния председател на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова - съюзът, който не спря да призовава за промяна и реформа, само че не в смисъла на вътрешния министър. През цялото време, докато от Брюксел и  Страсбург ни сочеха пропуснатото, тук ССБ не спираше да  анализира пропуските, да предлага решения, да призовава за действие. Вместо да бъде чут, ССБ беше или сатанизиран, или премълчаван. Докато най-сетне - на 12 юли 2012, ден след като ССБ отправи призив до всички магистрати да избират по съвест кандидати за избор на новия ВСС, а да не гласуват за спуснати от горе имена, Мирослава Тодорова просто беше уволнена.

Спирам се на това уволнение, защото то маркира пълното подчинение на ВСС на вътрешния министър, респективно на политическата власт - неслучайно то дойде след публичните нападки на министъра срещу Тодорова, а те бяха обясними. Съюзът на съдиите се съпротивлява именно на стремежа за подчиняване на системата и след като ВСС не реагира, съюзът поиска оставката на съвета, така Тодорова се озова във фронтален сблъсък  - видимо с ВСС и с министъра, но едновременно и реално - с всички знайни  и незнайни неосветени интереси и техните лобита.

И още - това уволнение  е безпрецедентно, защото няма  друг случай да бъде изхвърлен дисциплинарно магистрат, независимо по колко дела е забавил мотиви, ако до този момент не е имал друго наказание за това. Неслучайно уволнението влезе в доклада на ЕК като пример за избирателна наказателна практика на ВСС. Тъй че колкото и да си заравят главите в пясъка новият ВСС и правосъдните министри, каквито и красиви приказки да си говорят с Брюксел за съдебна реформа, фронтът между искащите реална промяна и наистина борба с корупцията в съда и прокуратурата  и говорещите проформа за реформа пазители на статуквото ще продължи да минава през отношението именно към това безпрецедентно уволнение.

Защото и децата знаят (по израза на любим на Цветанов полицейски началник), че съдия Тодорова беше наказана заради "куража й за конфронтация с лобита, включително и вътре в съдебната власт" (по най-прясната резолюция на ПАСЕ). И още - беше наказана, за да бъде даден безапелационен урок на онези съдии, които си позволяват да съдят изправени.

А когато това се разгръща на фона на назначаването на отговорни позиции на хора като тъй наречения Пепи Еврото, когото прокуратурата произведе тези дни в директор на Столичната следствена служба, то

за читавите магистрати остава отчаянието и демотивацията

Впрочем това назначение заслужава специално внимание - в него се отразяват като под лупа обвързаностите и сговорите на лобита и кръгове, които фактически управляват съдебната система чрез примките върху уж свободно и неполитически избраните от ВСС съдийски и прокурорски шефове.
Пепи Еврото, минаващ за следовател, а всъщност дежурен свидетел на прокуратурата по монтирани процеси, уличаван веднъж за изчезване на цяло следствено дело, магистрат, чийто пръстов отпечатък се пази в Института по криминалистика, тъй като е намерен на местопрестъпление - при кражба във Враца през 90-те години, служителят на Темида, хванат да шофира след употреба на алкохол, но остнанал ненаказан нито от прокуратурата, нито от ВСС... Чист като сълза "по досие"... Малък щрих от съдебната реформа на ГЕРБ!

Та кого ще убеди главният прокурор Сотир Цацаров, че това скандално назначение е решение на градския прокурор Кокинов (който естествено отказва да коментира) и че въобще такъв акт е възможен в желязно централизираната прокуратура. Как да няма нищо общо Върховната прокуратура, като на тържественото представяне на новия началник Пепи Еврото в столичното следствие присъства зам.-главният прокурор Борислав Сарафов! Присъствие, което легитимира скандалната и оскърбителна - повтарям, за почтените магистрати - кадрова политика на Върховната прокуратура!

Кой, на кого и за какъв принос се отблагодарява с това компрометиращо назначение

в най-голямата следствена служба в страната и колко ли голям трябва да е залогът на такова падение, за да бъде въобще допуснато то - този е въпросът, на който трябва да отговори именно главният прокурор. Иначе ще затвърди убеждението, че кадровата политика на прокуратурата се диктува от сговора и обвързаностите, скрепявани с омерта в мрака на задкулисието. И че той самият - главният прокурор, е безсилен пред този сговор. Или негов доброволен заложник.

Допреди няколко години смятах, както и другите съдебни журналисти, че да се коментират съдебни решения е проява на лош вкус и погазване на основен принцип на правовата държава. Правосъдието под управлението на ГЕРБ обаче ни принуди не само да ги коментираме, а да ги оценяваме без предразсъдъци - така, както без предразсъдъци са постановявани такива решения. През 2012 ВАС, както и Пловдивският районен съд (по делото за клевета на Мирослава Тодорова срещу Цветан Цветанов) си записаха в биографиите позорно мотивирани решения - и то по споменатите по-горе казуси.

Съдебни актове, предопределени чрез формиране на "подходящи" съдебни състави (по признанието на самата Диана Ковачева) от председателите на съдилища чрез безпардонно погазване на законовото изискване за случайно разпределяне на делата. Докато това е така, не само ще коментираме съдебните решения, но и ще изнасяме

на показ аморализма на страхливите съдии и прокурори заедно с произвола на шефовете им

На 29 октомври 2012 г. публикувах анализ "Неслучайното правосъдие на Върховния административен съд", за който си направих труда да издиря и посоча номера на дела, по които съдебните състави са формирани на съмнителен (неслучаен) принцип, за да улесня ВСС да извърши проверка. Напразни илюзии. ВСС изобщо не реагира (новият ВСС, прозрачно избраният, натовареният с надежди за промяна).

На 20 март пристига поредната мисия от Брюксел по механизма за сътрудничество. За целта на едно от последните си заседания правителството е приело актуализирани мерки, сред които отново фигурирал въпросът за случайното разпределение на делата. Въпрос, записан през 2009 г. в програмата за управление на ГЕРБ.

И понеже ГЕРБ успя до свърши всичко това напук на законите и конституцията (за морал не говорим),  ще повторя, че то е постижимо само чрез договаряне и сговаряне на тъмно.

Обявеният курс към "пълна прозрачност" през 2012 трябваше да замаже очите на Брюксел след цитирания доклад на ЕК. Прозрачност (по Искра Фидосова) чрез пряко предаване по телевизията на избора на членовете на ВСС например, за да остане в тайна най-важното - мотивацията за издигане на един или друг кандидат от парламентарната квота. Думата прозрачност е вече обезсмислена. Както думата реформа. Както бе обезсмислена въобще идеята за отчет на дейността на МВР със зрелищното представление, организирано от Цветанов във вторник, на което поканени жертви на престъпления го хвалеха. Подобаващо финале гранде за един наистина незабравим министър. 

Ще успее ли служебното правителство и конкретно служебните министри на вътрешните работи и на правосъдието (министърът на правосъдието е и председателстващ ВСС)

да пробият победилия засега сговор на задкулисието срещу правосъдието?

Нали служебното правителство си възложи задача да посочи вярната посока за изход във всеки проблемен сектор и да я направи необратима? Ако президентът е убеден, че е действал винаги принципно спрямо съдебната власт, включително при издаването на указа за назначаването на новия главен прокурор  въпреки съмнителната процедура на ВСС за избора му, би трябвало да е възможно.

Докато размишлявам върху всичко описано дотук, а то е само щрих от голямата печална картина; и докато слушам няколко дни натрапчиво да се повтаря думата приемственост при предаването на министерствата на новите  служебни министри, изпитвам, уви, най-дълбоко съмнение.