Плажът касичка

Всяка бариера - дори и тази, която спира пътя към плажа - може да се превърне в барикада. А българинът мрази забраните. Това трябва да е обица на ухото за всички, които се надяват да си заградят частни дюни. Особено ако се опитват да го направят хора, които кризата е свалила от самолета, за да качи на майбах.

Идеята за нова категоризация на плажовете, която да ги раздели на зони за бедни и богати, плахо си пробива път. Какво лошо имало всеки хотел с ол инклузив да си затвори част от плажната ивица и да пуска там само избраните си гости? Та целта е една-единствена - да им осигури пълно спокойствие и да ги спаси от всякакви навлеци, които нямат пари за почивка от подобна класа. Това вече било практика в други страни - частни плажове има и в Италия, и в Гърция, аргументират се застъпниците на идеята. И твърдят, че тя вече имала подкрепа от областната управа на Бургас. Дори било разговаряно с министерството на регионалното развитие за евентуални промени в закона за Черноморското крайбрежие, които да я узаконят.

Много години летовниците бяха рекетирани от концесионери на плажове непременно да си платят за чадър и шезлонг, за да имат достъп до пясъка и морето. Защото свободна се оставяше само миниатюрна ивица в края, където никой не си дава труда да чисти и пази. От две лета законът се промени и сега половината от плажа трябва да бъде оставена свободна, за да може всеки да си постели хавлията и да бодне чадъра, вместо да плаща за това. 

Явно обаче туристическите босове имат желание да вкарат всички под строй в хотелите.

Защото промяна в закона, която ще лиши хората от правото им на свободен достъп до вълните, веднага ще доведе до пълно парцелиране на ивиците. Така хотелиерите ще си имат гарантирани приходи от туристите, които пък просто няма да имат шанс да се изкъпят, ако не са платили нощувки. Защото вероятно свободни ще останат само скалите на Камен бряг и Тюленово.
А нас завинаги ще ни прогонят към плажовете на съседите. 

Страшно е обаче, че бълнуванията на собствениците за частни плажове вече намериха подкрепа от някои власти. Общините от край време се борят да стопанисват плажовете, за да прибират солени суми от летовниците. Опитът обаче показва, че кметовете не се оказаха добри стопани, защото обикновено нямат пари да чистят и да наемат спасители. Затова е много по-удобно просто да си прибират готови пари от наематели. 

И сега частници с вили край дюните имат навика да си заграждат пясъка за лична употреба, въпреки че това е строго забранено от закона. Други пък направо слагат бариера и искат вход за нещо, което е собственост на всички българи. Но докато нарушението стане обществено достояние и някой реши да задейства процедура за отмяната му, пачките вече са се натрупали.

И ако сега става въпрос за малки ивици в закътани местности или отделни случаи, сега явно апетитите са нараснали и на някой е хрумнала брилянтната идея да си "построи комунизма". С железния аргумент, че след като плащаш концесионна такса, това ти дава правото да си сложиш оградка, бариера или да ползваш ивицата единствено за себе си. Това обаче създава проблеми, защото започват протести, идват багери и т.н. И затова на дневен ред идва брилянтната идея - държавата да помогне на горките закъсали в кризата хотелиери, като ги субсидира с по едно плажче. 

Дали това ще стане или не - зависи от строителното министерство. А докато то е в отпуска, лобистите на идеята ще носят от девет кладенеца вода, за да докажат колко добра е тя.