Ще има подоходен критерий за еднократната помощ, която се предвижда да бъде отпусната на семействата с деца от 1 до 2 години, обезщетението за отглеждането на които е в размер на 240 лева. Това стана ясно по време на днешното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).
Предвижда се еднократна помощ в размер на 50 лева да се отпусне на домакинствата, които са класирани и за детски надбавки, т. е. доходът на член от семейството не надвишава 350 лева, посочи вицепремиерът и министърът на труда и социалната политика в служебното правителство Деяна Костадинова. Мярката беше подкрепена и от финансовия министър Калин Христов, който посочи, че не може "семейство с доказан доход 3-4 хил. лева да получава помощи за отглеждането на дете".
Костадинова обясни, че за подкрепата на най-уязвимите социални групи ще бъдат разпределени над 41,1 млн. лева. Повече от 30,6 млн. лева ще отидат за програми и активни мерки за пазара на труда, като най-голям дял от средствата са предназначени за програмите "От социални помощи към заетост", "Нова възможност за заетост", както и за стимулиране на работодателите да наемат безработни над 50 години и продължително продължително безработни лица. Останалите 10,5 млн. лева ще се разпределят като помощи.
Предвидено е да бъдат изплатени по 50 лева еднократна помощ за децата с увреждания, както и по 65,72 лева еднократна помощ за всички, които не са били класирани за енергийни помощи, защото надвишават подоходния критерий с до 10 лева. Костадинова обясни, че от тази еднократна помощ ще могат да се възползват и хората, които изобщо не са кандидатствали за енергийни помощи, защото сами са установили, че с малко надвишават допустимите подоходни граници.
Министрите Костадинова и Христов припомниха, че служебният кабинет може да работи в рамките на бюджета така, както той е приет и само да преструктурира отделните разходи. По думите им възможностите на бюджета в момента са такива, като според развитието на икономиката ще се прецени дали може да има втори извънреден социален пакет след няколко месеца.
Работодателите напуснаха тристранката
Както предупредиха вчера, работодателските организации напуснаха заседанието на тристранния съвет заради приетия наскоро Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор, но преди това подкрепиха социалните мерки. Пропадна обаче дискусията за актуализацията на стратегията за заетостта, която също беше включена в дневния ред на днешното заседание.
Председателят на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов прочете от името на всички национално представени работодателски организации декларация, в която се подчертаваше, че промените в закона, които предвиждат и работодателите да разкриват доходите си, са противоконституционни.
"Считаме, че включването на работодателските организации, синдикатите и другите неправителствени организации в обхвата на закона е груба намеса в организационната ни самостоятелност, гарантирана от Конституцията, Конвенцията на ООН и Международната организация по труда. Нашите организации не получават държавни субсидии и държавата може да извършва контрол върху тях по линия само на данъчното и осигурителното законодателство, а не с други средства. Съществуват реални опасения, че работодателите ще бъдат обект на натиск, рекет и спекулации, и политически, и криминални", посочи Симеонов.
Не стана обаче ясно дали работодателите ще продължат да участват в работните групи към тристранката, както и в отрасловите и браншови съвети.
След като работодателите излязоха от Гранитната зала на Министерския съвет, където беше заседанието, Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България коментира, че диалогът между работодатели и синдикати ще продължи, а Димитър Бранков от Българската стопанска камара посочи, че организациите ще сезират и Международната асоциация по труда за ситуацията.
Работодателите са сезирали и Конституционния съд за промените в закона, като поискаха правителството да ги подкрепи.