Партийната мобилизация повишава рейтинга на политиците

Партийната мобилизация месец преди изборите се отразява положително на рейтинга на политиците. Това сочи изследването на агенция "Медиана" от началото на април, представено в "Труд". Подалият оставка премиер Бойко Борисов прибавя към рейтинга си 4% през последния месец и достига до 38% одобрение. Решението на Сергей Станишев да не се кандидатира за премиерския пост, ако БСП спечели изборите, явно не се наказва от социалистите. Подкрепата за него е 36%. Президентът Росен Плевнелиев остава на върха на политическото одобрение с рейтинг от 50%. Две дами - еврокомисарят Кристалина Георгиева (44%) и столичният кмет Йорданка Фандъкова (42%) запазват позициите си сред първите. Изненадващо Георги Първанов се класира на второ място с 46%. Обяснението е в отсъствието му от острото предизборно противопоставяне.

"Изборна програма или изборна психоза", коментира "Труд". Избирателят рядко чете предизборните програми, преди да отиде до урната. Политиците знаят това, а партиите го използват. В предизборните платформи обикновено изскачат 3-4 "гвоздея", зад които не стои особен практически смисъл, но пък хората искат да чуят точно това. Посланията се свеждат до лозунги, най-често отчетливо популистки, но облечени в креслива или запомняща се фраза. Колкото по-непрочетени са програмите, толкова по-вероятно е реализирането им да остане на хартия. Толкова по-голям е и рискът изборната кампания да се превръща по-скоро в масова психотерапия и опит за хипноза, отколкото в сериозен разговор. Крайният резултат обикновено е емоционален, а не рационален, от което губят всички.

"Е-правителството глътна 100 милиона", отчита в интервю за "Стандарт" Роман Василев, министър за електронното правителство. От 2002 г. по документи започва развитието на стратегия и планове за е-правителство, посочва той. През тези над 10 години има много инвестиции, много стратегии, много планове. След 3 или 4 години е възможно да има работещо е-правителство в България. Но зависи от начина, по който ще подхождаме оттук нататък, смята Василев. По думите му един от основните ключови фактори за това ненапълно работещо е-правителство е разпокъсаността, с която се подхождаше към изпълнението на стратегията за неговото развитие. В момента има действащи проекти, възлизащи на около 100 млн. лева. Разпокъсаният подход е основната причина да сме с усещането, че мина много време, а все още виждаме малко работещи услуги.

"В блатото на социологията трябва да се гази с високи ботуши", коментира "Сега""">"800 хиляди още избират партия", посочва в "Стандарт" социологът Живко Георгиев. Според него хората, които излязоха да протестират през февруари на улиците, могат да направят вота интересен, ако гласуват за извън парламентарни партии, които са им най-близки като радикални искания. Това са около 700-800 хиляди души, които ще решат за кого да гласуват в последния момент. На практика това са 15-20 процента от избирателите. От тези гласове ще се възползват най-вече "Движение България на гражданите" и "Атака", но също така и НФСБ, коалициите около ГОРД на Слави Бинев, ЛИДЕР на Христо Ковачки и на ВМРО. Всички те разполагат с добри организационни и финансови възможности, така че при ниска избирателна активност не са изключени изненади. Или най-малкото, въпросните формации могат да "докоснат" 4-те процента. "Кампанията ще реши вота", отбелязва в "Стандарт" социологът Васил Тончев, "Сова харис". Според него засега сигурни участници в бъдещото Народно събрание са само ГЕРБ, БСП, ДПС и "Атака", а "България на гражданите" на Меглена Кунева е на ръба на 4-процентната бариера.

"Преса" акцентира върху мрачната прогноза на кабинета "Райков""">Следим с интерес "Офшорлийкс", готови сме да проверим данни за български фирми и граждани с офшорни сметки, когато те бъдат оповестени. Това заявява в интервю за "24 часа" Красимир Стефанов, шеф на Националната агенция за приходите, който е в отпуск, тъй като е кандидат-депутат от ГЕРБ. "По европейската директива за спестяванията вече получаваме данни за всички влогове на българи в ЕС. Нашият парламент ратифицира изцяло нова спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Швейцария, в която има клауза за разкриване на банковата тайна. Това означава, че при проверка или ревизия на български граждани може да поискаме от швейцарските данъчни власти да посочат и наличността по сметките", обяснява Стефанов.

"С евтин труд ще губим всички състезания", е анализът в "24 часа" на програмния директор на Институт "Отворено общество" Боян Захариев. Според него ако искаме да създадем в нашата икономика дългосрочни предпоставки за растеж на заплатите, ние не можем да разчитаме само на заетост в сферата на най-нискоквалифицираните услуги и търговията на дребно.

Германски индустриалци казват, че биха инвестирали в България, ако тук имаше достатъчно работници, които могат да работят със сложни машини. Проблемът е, че ние нямаме професионално образование, което в момента да посрещне нуждите на такива инвеститори. Нямаме и програми за преквалификация, които да позволят да се обучават хора за нови производства. Нашият бизнес не инвестира почти нищо в образование. И понеже държавата в момента изпитва трудности да покрива дори текущите си разходи, си струва да се вземат заеми за квалификация на работна ръка.

"Как се върти държавен бизнес с бюджетни пари", проследява "Сега". Ако попитате чужд инвеститор какво го спира да инвестира в България освен високото ниво на корупция и неработещата съдебна система, със сигурност ще чуете обяснението, че е невъзможно да се бори с цяла държава. Не става дума само за прословутата българска бюрокрация, а за конкуренцията на държавните институции с техните фирми, регламентирани и нерегламентирани дейности. Това са онези дружества, които независимо от приватизацията са се запазили и се налагат като основни конкуренти на силно задъхващия се частен бизнес. С помощта на държавата някои от тях стават толкова силни, че се налагат като водещи в сектора си. Колкото и странно да е, в повечето случаи тези компании нямат нищо общо или дублират част от задълженията на министерствата, които ги управляват. И всичко това с наши пари.

"Национализацията не решава проблеми", казва в интервю за "Труд" вицепремиерът и министър на регионалното развитие Екатерина Захариева. Тя съобщава, че в понеделник идва екип от Световната банка, а от ЕК идват през втората половина на април, за да направят анализ на веригата на ценообразуването в българската енергетика. От анализа ще стане ясно къде има пробиви в системата и как могат да бъдат преодолени. Според Захариева не е имало натиск от страна на протестиращите да се развалят договорите с ЕРП-тата. Национализацията беше една от подхвърлените идеи. Хората си мислеха, че по този начин ще си разрешат проблемите и ще плащат по-ниски цени. "Национализацията не е решение на проблемите. Не само на ЕРП-тата, а на каквото и да било", категорична е Захариева.

Различията между регионите ще се задълбочават драматично в следващите 7 г., вместо бедните да догонват общините с по-добри показатели на икономическо и социално развитие. Проектът на новата оперативна програма "Региони в растеж" предвижда София да получи в пъти повече европейско финансиране, отколкото Варна или Пловдив, а разликата с по-малките и по-бедните градове е над10 пъти, показва справка, с която "Сега" разполага. Очаква се столицата да получи 20% от бюджета на програмата, отделен за интегрираните планове, който е общо 3 млрд. лв. Следващите осем по големина града ще получат общо едва 15% от сумата. 26 града, които се водят средно големи, ще си разделят близо 1,35 млрд. лв. Средно това означава по около 52 млн. лв. за всеки град.