4.5 % от БВП за образование искат хората на Кунева

Ние имаме сили и визия, за да изчистим пътя на образователните проблеми. Това заявиха представители на Движение България на гражданите" по време на дискусия на тема "Образованието и гражданите - капиталът на България в бъдещето".

Изказването на хората на Меглена Кунева е изцяло в духа на днешния ден, в който висши държавни чиновници хващат греблата и лопатите и чистят различни точки в страната.
При представяне на предизборната програма на партията в сектор "Образование"бяха използвани и познати вече данни на Евростат. 

По отношение на достъпа и обхвата на средното и висше образование ние сме около средните проценти на ЕС, отчете проф. Камен Велев.
Той поясни, че по качество на образованието „Ние сме средно два пъти по-зле от средното за ЕС и няма нито един български университет, който да участва в престижни класации. За сравнение Турция има 5 висши училища в първите 500 в света."

Основната ни цел е увеличаване на обхвата и качеството, коментира още професорът и обяви, че те имат конкретни мерки, които да изведат образователната система от „зоната на здрача."

Образователната им програма предвижда 4.5% от БВП да се отделят за образование, а за научни изследвания - минимум 0.5% от БВП.
Хората на Кунева поставят фокус върху деца и ученици в риск в интеркултурна среда и върху деца със специални образователни функции.

Те обещаха и средствата за вътрешноучилищна квалификация на учителите, в рамките на делегирания бюджет, да повишат с 50%

С оглед повишаване на изискванията към качеството на обучение, според тях трябва да се приеме праг на успеваемост при външното оценяване от 40% на усвояване на учебния материал.
Програмата предвижда и кандидат-директорите на училищата да имат задължително тапия за завършен курс за магистърска степен.
Движение България на гражданите ще се борят във всички училища да се изградят физкултурни салони, да се върнат лекарските кабинети.

Предвидени са сериозни мерки за висшето образование. Едно от предложенията е таксите за обучение на студентите да се редуцират до 1/3 от издръжката за един студент.
Включени са и мерки за засилване на практическата подготовка на студентите и насърчаване на вузовете да предлагат разнообразни курсове за учене през целия живот.
Важна точка в програмата са и промените в Закона за академичния състав, свързани с въвеждане на минимални държавни изисквания за заемане на академични длъжности и придобиване на научни степени.

Кандидат-депутатът Прошко Прошков разясни, че образованието е техен приоритет , не защото е истинското клише и голямата политическа дъвка, а защото икономиката го изисква, а тя в момента е най-важна.
Той не скри притеснението си от факта, че у нас кризата не е циклична, както е в Европа, а е структурна и това се дължи на нереформираните структури.
Има още много да се извърви, това не е работа за един мандат.Гледайки в бъдещето, за нас не е важно да изнасяме мозъци, а да изнасяме продукта на нашите мозъци, подчерта Прошков.

Според него трябва да се промени системата в насока децата да се учат не какво да мислят, а как да го правят. Учителят пък трябва да е творец, а не администратор.