Трябва ни национална здравна карта, единни партиите

Необходимостта от национална здравна карта и все по-големия недостиг на медицински специалисти обединиха партиите по време на обществения дебат за сектор "Здравеопазване", организиран от съсловните и пациентски организации.

Според доктор Таня Андреева, директор на „Шейново", (тя влезе и в гражданската квота на БСП за изборите - бел.ред.)след изготвянето на здравната карта, ангажимент на държавата е да осигури специалисти по региони.

„Държавата да си поеме ангажиментите към онези групи и дейности, които прехвърли към НЗОК", настоя тя, посочвайки, че акцент в здравната политика трябва да бъде профилактиката.

Политиката по здравеопазване, по думите на доктор Георги Кръстев, трябва да бъде ориентирана към хората. Той се обяви за изготвяне на национална здравна стратегия, а и държавата трябва да гарантира минимален здравен пакет.

Според синия кандидат за депутат реформи в сектора могат да се правят само от съсловните организации и призова за тяхното по-засилено участие.

По думите на Георги Кръстев необходима е повече информираност сред уязвимите групи и ромите. Здравеопазването трябва да се превърне в национален приоритет, категорична е и бившият здравен министър Десислава Атанасова. Тя се похвали, че вече в ход националната здравна карта. Атанасова отчете, че през 2011 сме отбелязалинай-ниската си детска смъртност.

Според доктор Димитър Шипков от Движение "България на гражданите" парите за здраве трябва да отиват само за здравеопазване. Той не е доволен от настоящата здравна карта и призова за реална такава, на база на която да се разпределят здравните кадри по места.

Доктор Емил Лилов от Атака настоя да се сложи край на експериментите с българските пациенти. Здравният модел не задоволява нито лекарите, нито пациентите, посочи той. Националистите са за нов здравен модел и реална здравна карта. Лилов предлага още спешната помощ да е в единна система с пожарната и гражданска защита.

От ДСБ нямаха свой представител на днешната дискусия.

Останалите формации се обединиха около становището за нуждата от цялостна здравна стратегия. Пациентски и лекарски организации поставиха въпроса за по-ниското ДДС върху лекарствата. Представителят на Атака бе категоричен, че то трябва да се намали и да няма ДДС върху лекарствата заонкоболни и бедните. От Движение "България на гражданите" обещаха ако са на власт ДДС за медикаментите да намалее и обещаха също така индиректен ценови контрол върху хапчетата и премахването на монопола на лекарствените фирми.

Здравните експерти на ГЕРБ искат намаляване на ДДС залекарствата, но финансистите на партията не дават.

Десислава Атанасова е категорична за намаляване на ДДС за лекарствата, но на този етап според нея няма как да се въведе диференцирана ставка за медикаментите. По мнение на финансистите на партията диференцираната ставка не е удобна, ще затрудни събираемостта на ДДС и няма да облекчи достъпа на пациентите до лекарства. От БСП също не смятат да намалят ДДС на лекарствата.

Според председателя на БЛС доктор Цветан Райчинов обаче, по-ниското ДДС ще намали цените на медикаментите.

Доктор Борислав Китов пък предлага, ако няма да се намали ДДС-то, то лечебните заведения да се регистрират по ДДС и така печалбата от налога ще остава в болниците.  Лекарите поискаха от политиците реформа , а не мантри в здравеопазването.

Доктор Борислав Миланов от Български зъболекарски съюз се оплака, че никой политик не иска да чуе зъболекарите и да се съобрази с техните проблеми. У нас зъболекарските практики са 8500. От тях 3000 са в София, 1500 в Пловдив, 800 във Варна. В същото време има населени места без дентален лекар, а в някои селца по думите му зъболекар не е стъпвал от 40 години.

Доктор Цветан Райчинов не пропусна проблема с отлива на кадри от родното здравеопазване. Това е най-големият проблем в здравеопазването, категоричен бе той. Все повече специалисти напускат страната ни и цели региони се обезлюдяват. По негови данни към 2020 в Европа ще са нужни 2 милиона лекари, което според него ще задълбочи отлива на млади български специалисти към по-приемливите оферти на Запада.

В момента у нас на 100 000 пациенти се падат 370 лекари.

Само 1/3 от докторите ни са под 45 години. Те са и кадрите, които най-често заминават да търсят развитие извън страната ни.

Доктор Райчинов предупреди, че с всяка година нараства опасността да останем с лекари пенсионери или изобщо да сме без здравни специалисти. Липсата на перспектива, ниската заплата, бюрокрацията в здравеопазването, корупцията са сред основните причини за теча на медици от България.

Оказва се, че 60% от лекарите ни не са доволни от заплащането си. Политиците обещаха да задържат здравните ни кадри с финансови стимули, либерализация и децентрализация на процеса на специализация и с постоянна преквалификация.