Ще има ли понесена отговорност за скандалите в МВР?

В рамките на по-малко от седмица станахме свидетели на две събития, всяко едно от които би било напълно достатъчно да предизвика падането на едно правителство. Разбира се, ако имахме такова и ако не се намирахме в България.

Двете събития накратко. Срещу директора на ГДБОП, структурата която се занимава с разследването на организирана престъпност и корупция, беше образувано дело за взимане на подкуп в особено големи размери. Производството срещу директора на ГДБОП г-н Станимир Флоров е образувано по сигнал, изпратен и до медиите. По него прокуратурата е намерила секретни документи, според които през 1999 и 2002 г-н Флоров е разследван за опъване на полицейски чадър над наркотрафиканти срещу сериозно заплащане. Другото събитие е резултатът от проверката, направена от прокуратурата на друг анонимен сигнал, за шокиращо по мащабите си незаконно подслушване. Според резултатите, обявени от прокуратурата, автомобилите за подслушване в МВР и служителите са работили без никакъв регламент, заповедите за подслушване са били устни, отчетите за осъщественото подслушване също са били устни, а автомобилите са се движели, без това да се отразява в документацията. Контрол не е осъществяван никакъв, а електронната информация от подслушванията е изтрита от служител, след като е разбрал за проверката, планирана от прокуратурата. Повдигнати са обвинения на четирима ръководни служители на МВР.

Изнесената от прокуратурата информация за незаконните подслушвания предизвика бурни реакции и коментари, включително и протест пред МВР. Но остава впечатлението, че широката публика е скептична. А обявяването на разследването срещу г-н Флоров и временното му освобождаване от МВР дори не предизвика и медийни коментари и реакции. Обяснението за скептичните реакции са моментът и начинът, по който се случват тези разкрития. Впечатлението е, че сигналите се подават съзнателно седмици преди предстоящите парламентарни избори, очевидно с цел компрометиране на управлението на ГЕРБ. Впечатляваща е и скоростта, с която прокуратурата реагира на двата сигнала. Скорост, която далеч не е обичайна за тази институция. Това поражда скептицизъм и обяснява циничната реакция. Нещо като, „предизборна пушилка”, ще минат изборите и всичко това ще се замете под килима.
Дали това ще стане или не, обаче, очевидно зависи от изборите. И дали ще бъде позволено тези два случая да бъдат заметени под килима, далеч не е без значение за бъдещето на страната. Защото и в двата случая има прекалено много факти, които не бяха оспорени, включително и от застъпниците на г-н Флоров и на г-н Цветанов. Факти, които обрисуват МВР по-скоро като мафиотска структура, а не като институция, подчинена на закона.

Историята с подслушванията е достатъчно обсъждана. Заслужава обаче да повторим още веднъж основните констатации на прокуратурата. Липсва какъвто и да било регламент за използването на тази нова, специална подслушвателна техника, използват се устни разпореждания, няма писмена документация за разпореждане на използването на техниката и няма писмени отчети. Дори и не става дума за съдебни разрешения и последващ контрол. На тези убийствени констатации единственият отговор от страна на МВР беше изявлението на главния секретар Калин Георгиев, който ни увери, че тази техника „не може да подслушва секретно”. Какво точно означава това твърдение, публиката може единствено да недоумява. Ако е вярно че не може да се използва за тайно подслушване, тогава за какво е тази техника? Тя, очевидно, е за такова подслушване и затова трябва да има много ясен регламент за нейното използване и механизми за контрол. За регламента, по който се използва техниката, начина на задаване на задания, отчитане и осъществяване на контрол, включително и съдебен контрол, от МВР обаче, няма нито звук.

Другата история е не по-малко показателна. Разследванията срещу г-н Флоров са от 1999 и 2002 година. За нещо много сериозно. Изтичането на информация от полицията към престъпния свят с цел предпазване на престъпници от разследванията на полицията. Разбира се, срещу заплащане. Проблем, многократно посочван като основен в МВР, обясняващ защо ефективността му в борбата с престъпността е толкова ниска. Независимо от това какъв е отговорът на въпроса дали г-н Флоров действително е извършил престъпление или не, много по-важен е въпросът как е възможно толкова години да има такова разследване срещу него в МВР и то да не е отразено никъде и формално приключено. От МВР и от г-н Цветанов няма никаква реакция по този основен въпрос.

Известни ли са били тези разследвания срещу г-н Флоров, къде са били отразени, какво е ставало с тях от 2002 година досега и защо няма някакво формално решение по тях? Ако не са били известни на ръководството на МВР при назначаването на г-н Флоров, защо не са били известни? А ако са били известни или в някакъв момент са станали известни, какво е било решението по тях? Отговори на тези въпроси няма. Единствената реакция беше от г-н Цветанов, който ни увери, че г-н Флоров се бил борил успешно с наркотрафика.

Единственият възможен извод от двата случая, е че МВР се е управлявало от ГЕРБ не като държавна институция, подчинена на закона, а като сенчеста организация, в която няма правила, няма контрол, а информацията се предава от човек на човек, за да се ползва според случая. Дали се е използвала за рекет, манипулации или възнаграждаване на верните и послушните, като им е било гарантирано, че няма да носят отговорност за престъпление, можем само да гадаем. Дали ще научим нещо повече, дали все пак нещо ще излезе на светло и някой ще понесе отговорност? Това, очевидно, ще зависи от това дали ГЕРБ ще се върне в управлението на МВР.

Автор: Йонко Грозев, секретар на "Движение България на гражданите"