Държавата абдикира и от спешните случаи и профилактиката

Рестриктивните делегирани бюджети, с които болниците са принудени да работят вече по формулата “100% пациенти с 50% бюджет“ се оказаха само част от по-мащабен план на реформаторската мисъл в здравеопазването. На фона на намалените средства на болниците държавата е започнала да плаща наполовина на лечебните заведения и за обслужваните от тях спешни случаи.

За капак при постоянните оплаквания на управляващите, че прекалено много хора влизат в болница без да има нужда от това, или заради пропуски на доболничната помощ, сега се подготвя намаление и на парите за профилактични прегледи, пише Медиапуул.

В същото време заради спрените по финансови причини планови приеми и изследвания в болниците лекарите отчитат повишаване на спешните случаи и част от тях, които са били предотвратими преди няколко месеца, сега са с летален изход. Очаквано зачестяват и случаите, в които болници си прехвърлят пациенти.

Междувременно в лечебните започват да се свикват събрания, на които на персонала се съобщава, че парите за работни заплати не достигат.

Парите за спешност намалени, спешните случаи се увеличават

Д-р Евгени Душков от КТ “Подкрепа“ обясни пред Mediapool, че от юли сумите на всички болници в страната, които държавата им превежда за преминалите по спешност пациенти, са намалени наполовина. Здравното министерство трябва да дава по 20 лв. за всеки пациент, който е обслужен по спешност в болницата, без да бъде приет. И досега тези пари бяха недостатъчни, тъй като шефове на болници твърдят, че харчат много над тази сума за прегледи и изследвания. В “Пирогов“ например твърдят, че реално харчат по 100 лева за такъв преминал пациент.

Душков даде пример с голяма столична болница, която за миналия месец е получила за спешни случаи, хемодиализа и ТЕЛК 192 000 лева при дължими 440 000 лева. Той посочи, че с този проблем се сблъскват всички болници, които приемат спешни случаи, включително “Пирогов“, на които държавата и НЗОК дължат милиони.

“Досега това се компенсираше с общите разполагаеми средства на болницата, но това е до време и скоро няма да може да се прави“, коментира Душков.

В същото време спешните случаи представляват голям процент от общия брой преминали през болниците. Душков даде пример, че за полугодието в болницата в Благоевград от преминали 8 071 души 6 208 са били по спешност.

По думите му тази тенденция, която се наблюдава в цялата страна, се дължи в известна степен на намалените и спрени планови приеми. До тази мярка болниците прибегнаха заради орязаните суми, които НЗОК им превежда. От юни се работи с фиксирани делегирани бюджети, без значение какъв обем работа е изпълнила болницата, а през август бюджетите бяха допълнително редуцирани.

Според Душков спрените заради икономии планови приеми и животоспасяващи изследвания в съчетание с изострянето на някои състояния в жегите, е довело до увеличаване на спешните състояние с летален изход. Той дава пример с инфарктите. По информация от болниците инфарктите през август са се увеличили два пъти спрямо предходните месеци. Част от тях обаче е можело да бъдат предотвратени, ако пациентите не са били върнати преди месец-два.

Заплатите в болниците под въпрос

Междувременно в болниците текат събрания, на които работещите биват уведомявани, че ще има недостиг на средства за работна заплата. “В Шумен например директорът на болницата е уведомил, че не му достигат 120 000 лева за заплати“, посочи Душков. “На хората се обяснява, че парите може да се забавят. Болниците разчитат на това, че НЗОК им дължи пари за предходни месеци, но с анексите за август хората вече си задават въпроса дали изобщо ще получат заплати“, коментира той.

Синдикатите биха подкрепили предстоящи протестни действия, готвени от лекарското съсловие. “С намалението на заплатите се нарушава подписания от нас Колективен трудов договор в сектора, така че имаме основание за протестни действия“, коментира Душков.

Профилактичните прегледи сведени до минимум

В същото време общопрактикуващите лекари сигнализираха, че подготвените от здравното министерство промени в Наредбата за профилактичните прегледи свежда до минимум безплатните изследвания, назначавани на пациентите.

Изследванията за холестерол и триглицериди, които сега се полагат на всеки здравноосигурен над 18 години всяка година, вече ще се правят на пет години. Пълната кръвна картина също ще се прави на пет години, а не всяка година, като освен това вместо сегашните 5.72 лева НЗОК ще плаща 2.75 лева.

Това според семейните лекари означава, че ще се получава много по-малко информация за състоянието на пациента и рисковете от сърдечно-съдови заболявания. Целта на тези изследвания бе ранното откриване на риск от сърдечно-съдови заболявания.

В пакета с изследвания, които ще се провеждат всяка година, остават индекс на телесната маса, изследване на урина, оценката на психичния статус, мерене на остротата на зрението и изследване на млечните жлези при жените.

Личните лекари са изпратили писмо до здравния министър, с което искат предложените промени да бъдат мотивирани. Според джипитата те са в ущърб на пациента.

Милионите от здравни вноски ще продължават да не отиват за здраве

Въпреки, че според разчетите на правителството догодина здравната система ще осъмне реформирана и всичко ще си дойде на мястото, в бранша отсега е ясно, че през следващите години няма да настъпи особена промяна в начина, по който се харчат парите за здраве.

“Според средносрочната фискална рамка за периода 2010-2013 година парите от здравни вноски ще продължат да се трупат в резерв, а не да се харчат за здравеопазване. Разчетите сочат, че в края на периода те ще надхвърлят 2 млрд. лева“, обясни Душков.

Миналата година резервът на НЗОК бе 401 млн. лева, а тази година е планирано да бъде 829.7 млн. лева.