Спешните икономически мерки след вота на 12 май

Борбата с корупцията, равнопоставеност на икономическите субекти и спешни мерки на пазара на труда откроиха икономически експерти пред БТА като основни дейности в областта на икономиката и бюджетната политика, които трябва да предприеме следващо правителство след вота на 12 май.

Според Лъчезар Богданов, икономически анализатор  от "Индъстри Уоч", това, което не трябва да се прави, е да не се  променя валутният режим в страната, подхода на регулиране и надзор във финансовия сектор, както и да не се застрашава стабилността на бюджета. По негово мнение не бива да се променя и избрания модел на данъчна политика. Оттук насетне трябва политиците да видят най-съществените икономически проблеми, а те  са на пазара на труда - загубата на работни места в сравнение с преди кризата, открои Богданов.

В България икономиката се свиваше някъде година и половина, след което започна леко да расте, но загубата на работни места продължи, каза икономистът. Очевидно имаме по-сериозен проблем и трябва да се предприемат промени, които да  доведат до разкриване на нови работни места, посочи експертът.

Един от най-важните начини да се създават нови работни места е да има инвестиции. Ключово е да се разбере, че икономиката няма да се възстанови в същия вид, каквато е била преди шест години, няма същите предприемачи да наемат същите хора, а ще трябва да има промяна, смята Богданов. Да се създават  нови предприятия и да се инвестира в нови проекти трябва да става бързо, лесно и сигурно - тоест рамката, която позволява този инвестиционен процес, трябва да е максимално благоприятна, облекчена откъм регулативни и финансови тежести, коментира икономистът. Трябва да се осмисли и защо голяма част от хората продължават да са на пазара на труда и да се мисли за тяхната преквалификация и добиване на някакви базови умения и знания, добави Богданов.

Според него един от начините да се подпомага този процес е реформа в публичния сектор, насочена от една страна към максимално използване на електронни услуги и електронно управление, от друга страна - изчистване на излишните регулации, които не водят до никакъв ефект но продължават да съществуват. Има огромно количество закони, които предпазват обществото от лошия бизнес и акцентът в тях е върху предварителен, а не върху последващ контрол. Изисква се предварително да се докаже на администрацията, че един бизнес спазва определени изисквания, иначе не му се разрешава да започне работа, а ключовият подход трябва да бъде обратният - започваш работа, но знаеш, че винаги можеш да бъдеш проверен и съответно наказан, коментира икономистът.

Ако този подход се приложи, лицензионните режими ще бъдат облекчени, а голяма част от тях и напълно премахнати, е мнението на Богданов. В момента има изисквания за трудова медицина например, които са създавани за огромни производствени предприятия, но впоследствие са се разпрострели върху всички 
фирми, включително и офиси с един човек и спазването на тези изисквания е излишно време и пари за фирмите, посочи Лъчезар Богданов.

Наблюдава се голямо разтваряне на ножицата между хората с ниски и високи доходи, коментира за БТА Петър Чобанов, икономист и преподавател в УНСС. Хората, които са на минимална работна заплата, като им се вземе данъка и осигуровката, се превръщат в работещи бедни. По някои изчисления  прагът на бедността достига 270 лв. на месец, при минимална заплата от 310 лв., това ги праща под прага на бедността, каза Чобанов. Ето защо според него ще бъде добре да се въведе нулева данъчна ставка за хората с ниски доходи. Така по някои изчисления около 350 млн. лв. ще останат в хората и съответно ще се влеят в икономиката чрез потребление, каза икономистът.

Според Чобанов по отношение на доходите България е изостанала в последните години от пътя на конвергенцията и това се дължи на липсата на икономически растеж. Ако той се възстанови, можем да разчитаме и на по-бързо повишение на доходите на хората; мерките обаче трябва да са комплексни, а новото правителство да ги изпълнява така, както ги залага, смята  Чобанов. За по-високите доходи трябва да се запази десетпроцентната ставка, а за месечни доходи от над 4 500 лв. например би могло да се мисли и за по-високо данъчно облагане не толкова заради по-висок принос към бюджета, колкото за спазване на принципа на солидарността, посочи икономистът.

Единственият вариант за повишаване на доходите е  повече инвестиции в икономиката и ситуация, в която предприятията се конкурират за работниците, предлагайки им по-висока заплата, а не обратното, коментира Богданов. За да взимат работниците повече пари в дългосрочен план, те трябва да произвеждат повече, а това не става само ако започнат да се трудят по-усърдно. Това става с промяна в технологиите - внедряване на нови маши, на нови продукти. Тогава с по-малко хора се произвежда много повече, посочи икономистът от "Индъстри  Уоч".

Повишението на доходите на нискоквалифицираното население преминава задължително през обучение и преквалификация. Първата стъпка е обаче на трайно безработните да се намери работа, защото дори и нископлатената работа е за предпочитане, отколкото един човек да е на социални помощи, смята Богданов. Той посочи, че у нас над 80 процента от хората с  висше образование са заети, а при хората с начално образование работещите са едва около 15 процента. Трябва да се използват средства от европрограмите за повишаването на квалификацията нискоквалифицираните работници, смята икономистът.

Според проф. Гарабед Минасян, икономист в Икономическия институт към БАН, държавата трябва да въдворява ред и да следи за изпълнението му, да следи за качественото функциониране на институциите. Това, от което най-много страдаме сега, е неизпълнението на тези функции. Институциите ни не работят както трябва и правилата се прилагат избирателно, каза за БТА проф. Минасян. Корупцията в страната ни също е голям проблем и той е чисто политически, добави икономистът.

Според него корупцията съществува, защото политическата класа допуска това. Корупцията нанася големи вреди на функционирането на цялата държава, защото този, който произвежда, чувства, че трудът му отива на халост - някой бърка в джоба му и измъква това, което произвежда, каза Минасян. У нас трябва да се въведе класическа подоходна данъчна система, заяви Минасян. В България вече има такова финансово разслоение на обществото, че то спъва икономическия растеж, посочи той. Определена степен на разслоение на обществото - около 25 процента - е характерна за развитите европейски държави и подобен процент разслоение стимулира икономическия растеж.

В България обаче този процент достига по данни на ЕС до 32-35 процента и това вече започва да спъва растежа, каза икономистът. Според други аналитични институции процентът на разслоение у нас достига дори и 50 процента, коментира Минасян.

Според него това налага кардинална промяна в данъчната система и въвеждане на прогресивно подоходно облагане.Важно е каква философия ще се приеме в управлението на държавата, каза