Freedom House: България остава страна с частично свободни медии

И през 2013г. България е оценена като страна с частично свободни медии, а в глобалната класация на американската неправителствена организация Freedom House е поставена непосредствено пред Монголия на 77-мо място сред 196 държави и територии.

По индекс за свобода на медиите пред нас е Сърбия, но Румъния (88) и Гърция (85) са по-зле в годишния доклад Свобода на медиите 2013, разпространен в сряда. Спрямо миналата година за България на практика няма промяна, защото в доклада, обхващащ 2011г., тя е на 78-о място, но от 197 държави, а индексът й се е подобрил със само един пункт по 100-точкова скала.

За района на Централна и Източна Европа и бившия СССР България е на 11-то място от общо 29 страни. В тази група има само 7 държави със свободни медии, 13 - с частично свободни, а в 9 те нямат свобода и една от тях е Русия.

Тазгодишният резултат за целия район е най-лошият от десетилетия насам, включително защото в него са три от осемте страни с най-репресивен към медиите режим в света, а без свободни медии живее 56% от местното население.

Осредненият рейтинг е намалял леко предимно по икономически причини, но тенденцията не се променя към по-добро от 2008г. насам.

Разпределението на обхванатите 197 държави е равномерно в трите групи на свободни 63 страни или 32% от всички), частично свободни (70 или 36%) и несвободни медии 64 или 32%).

Индексът на Freedom House оценява доколко печатните, електронните и интернет медиите са свободни, като се анализират събития и тенденции в рамките на предходната календарна година.

Рейтингът е от 0 пункта за най-свободната (Норвегия води с 10) до 100 пункта за най-несвободната страна (Туркменистан е последен с 96). България е с показател 37.

Този рейтинг се определя на базата на три основни критерия:

- правна среда, в която действат медиите;

- политическо влияние върху начина им на работа и достъпа им до информация;

- икономически натиск върху съдържанието и разпространяването на новини.

В политическия критерий са включени широк кръг въпроси като натиск от властта или други играчи върху това за какво да пишат, разказват и показват медиите; цензура и автоцензура на журналистите; способност на репортерите да отразяват събития и незаконен тормоз и насилие срещу журналисти.

Икономическият критерий обхваща структура, прозрачност и концентрация на медийната собственост; разходи за производството и разпространението и влияние на рекламите, субсидиите и подкупите върху съдържанието.

В този смисъл рейтингът отразява не само действията и политиката на правителството, но и поведението на самата преса в това да се опитва къде минават границите дори в най-рестриктивната среда, както и каква е ролята на фактори извън тези от държавния апарат.

Сред основните заключения от наблюдаваното през 2012г. авторите от Freedom House посочват засилената роля на т.нар. нови медии. Гражданската журналистика, включително микроблоговете, социалните мрежи, мобилните телефони и други информационни и комуникационни технологии са помогнали на промените в Близкия изток и са попречили на режимите в Китй и Русия, например, да установят тотално доминиране на информационното пространство. "Но някои правителства усилено се опитват да ограничат този тип медии, включително с поправки в законите за компютърните престъпления, затварянето на блогъри и блокиране на онлайн съдържание и SMS услуги в определени периоди на политическо напрежение."

Трябва да напомним, че са невъзможни честни избори без свободна преса, завяват от Freedom House. Политическите битки в няколко държави демонстрираха, че няма как да се създаде нормално поле за политически спорове и идеи там, където авторитарна уредба позволява на властите (като в Русия, Украйна и Венецуела, например) да употребяват контрола си над електронните медии за манипулиране на отразяването на кампаниите в своя полза. 

От Freedom House извеждат сред основните тенденции за 2012 година отслабването на свободата на медиите в няколко страни в Европа, най-вече заради икономическата криза.

Най-отчетлив е спадът в Южна Европа, където Гърция е слязла в категорията на "частично свободните", а съкращенията и преследването на журналисти създаде впечатление ,че медиите вече не успяват да изпълняват надзорната си роля и да информират адекватно гражданите за предизборните кампании, антикризисните мерки, корупцията и други много важни за обществото теми. 

"Най-лошите от най-лошите", както ги наричат авторите на доклада, са 8 държави: Беларус, Куба, Екваториална Гвинея, Еритрея, Иран, Северна Корея, Туркменистан и Узбекистан.