Представител на ЕС пред Ройтерс: България заприлича на Дивия запад

В реч пред известни гости в Люксембург през 2005г. тогавашният премиер на България изтъкваше ползите от членството в Eвропейския съюз и обяви, че страната му е готова да заеме мястото си в сърцето на континента. "България се завръща политически в семейството на европейските народи, към които винаги е принадлежала", каза Симеон Сакскобургготски при подписването на документите за влизането на страната му в ЕС две години по-късно.

Днес представител на ЕС, който се занимава с Източна Европа, изказва съмнението си, че България е способна да наложи върховенството на закона и да живее съгласно демократичните норми.

"На практика си имаме работа с държава от Дивия запад", казва той.

Той вдига рамене с израза "Какво можем да сторим?" и добавя, че след като не може да се върне времето назад и България и Румъния са вече членове на ЕС, другите държави трябва да приемат реалността и да ги накарат да действат (като демократични страни), колкото и голямо да е това предизвикателство.

Това разказва Итън Билби от агенция Ройтерс в анализ за проблемите на двете държави, заради които се отваря все по-голяма пропаст между някогашните им стремежи за членство в ЕС и реалностите на всекидневието.

Членството не е еднопосочен билет да успех

Тогавашното изказване на Симеон Сакскобургготски съответстваше на момента и беше изпълнено със спомени за съветското влияние в спомените на повечето българи и особено на бившия цар. Но 8 години след онзи пролетен ден в Люксембург българите се отправят към избори на 12 май разделени както преди, продължава коментарът на Ройтерс.

Вместо да се чувстват привлечени към сърцето на Европа, България и Румъния се оказаха в покрайнините на дебата, като често техните партньори в ЕС повдигат въпроси за решимостта на двете страни да прилагат върховенството на закона и да притиснат корупцията, организираната престъпност и нелегалната имиграция.

Членството не се оказа еднопосочен билет към демократична стабилност, икономически растеж и повече възможности за всички. Дипломати от другите страни членки често питат в частни разговори дали изобщо е било разумно двете страни да бъдат допускани в ЕС.

"Европейският съюз бе възприеман като някаква златна дъга на хоризонта", казва Аманда Пол, специалист по Източна Европа в Центъра за европейска политика, относно представата, която мнозина българи и румънци са имали преди да влязат в съюза. "Като цяло, смятам, че двете страни спечелиха от членството, но все още страдат от значителен недостиг на демокрация.

По думите й, ако гражданите България и Румъния искат да разберат защо се отваря тази пропаст между очаквания и реалност, първо да се огледат в родината си, а не да гледат към Брюксел. "Би трябвало да са по-разочаровани от собствените си лидери и политици, а не толкова от европейските институции и от това какво ЕС би могъл да стори за тях."

Растящо чувство за изолация

Независимо дали напускат родината си в югоизточната периферия на Европа, или работят в Брюксел, румънци и българи все повече се чувстват изолирани, продължава анализът на Итън Билби от Ройтерс.

Доходите на глава от населението са се увеличили от влизането в ЕС с около 30% (за периода 2006-2011г) и в двете страни, сочат данните на МВФ. Възможностите да се пътува и работи из Европа също са се увеличили. Но въпреки това сред тях няма усещане да са напълно интегрирани в съюза на европейските държави.

Те остават извън Шенген, а плановете за приемане на единната валута са замразени поне за близкото бъдеще. Когато името на някоя от двете страни изскочи по време на дебати в ЕС, твърде често става дума за това дали са изпълнили поставените цели за подсилване на правораздаването и правят ли достатъчно за борба с контрабандата и ограничаване на имигрантския поток от изток.

"Ние сме втора категория граждани на съюза и сме изключени от големите решения, взимани в Брюксел. Политиците ни са некомпетентни и не се бориха достатъчно през последните шест години гласът на Румъния да се чува по-силно", казва Йон Мичу, 64-годишен инженер от Букурещ.

На срещите на върха на ЕС лидерите на България и Румъния имат същите възможности да говорят като останалите държавни и правителствени ръководители и те го правят. Но когато се стигне до взимането на решения - особено през последните три години на икономическа криза - София и Букурещ почти ги няма.

Малките в играта на "големите момчета"

"Виждаме две страни, които отделиха доста капитал  и добра воля в преговорите и по въпроси, ключови за тях", казва дипломат, който има работа с властите в България и Румъния и знае докъде се простират възможностите им да влияят. "Макар те да работят здравата, пространството им за маневриране е ограничено."

Друга пречка е недостигът на опитен персонал за тези дипломатически усилия. Като най-новите в ЕС, на тях им трябва време да натрупат критична маса от експерти и да постигнат влияние на срещите - не само на масата на посланиците, но и във всички нива на бюрокрацията и безбройните политически въпроси, с които дипломатите се занимават.

"Когато се стигне до големите решения, големите момчета в играта агресивно затварят тесен кръг, в който се решава", казва друг дипломат от една от старите сили в Европа.

Един от последните примери са преговорите тази година за новата седемгодишна бюджетна рамка на ЕС за 1 трилион долара. Голяма част от тези средства отиват във фондове за развитие на по-бедните в съюза, което е много важно за България и Румъния. "Когато се опре до бюджета, те получават само парцалки", казва дипломатът, съжаляващ, че София и Букурещ нямат повече влияние.